Решение № 111 от 10.06.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Радомир, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100938 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът К. Г. Н. твърди, че е наследник по закон на М. и Ц. П., бивши жители на с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, починали съответно на . г. и на . г. По заявление от тяхната дъщеря С. М.. П.а до ПК - Радомир, с решение № 10-ТР/28.07.1997 г. на ПК - Радомир по преписка № . г., влязло в сила на 12.08.1997 г., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ било възстановено правото на собственост на наследниците на М. и Ц. П. върху притежаваните от тях земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

Д., в това число и на имота, обективиран в т. 2 от решението, представляващ нива от 7,069 дка, пета категория, местност „Л.“, имот № . по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № . - нива, стопанисвана от Община Радомир, имот № . - нива на наследници на И. И. П., имот № . - нива на наследници на М. и Ц. П. и имот № . - полски път, собственост на Община Радомир. Цитираното решение, заедно с приложена към него скица № 000734/11.03.2008 г. за имот № ., удостоверявало правото на собственост на ищеца върху имота, а делът му от него, в качеството му на наследник, се определял съгласно разпоредбите на ЗН.

Така възстановеният на наследниците на М. и Ц. П. имот № . бил идентичен с имота, предмет на настоящия отрицателен установителен иск за собственост, а именно: поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1147/22.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение: с адрес на поземления имот: с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, местност „Л.“, с 1 площ от 7068 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 5 (пета), стар идентификатор - няма, номер по предходен план: ., при съседи на поземления имот: поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор ..

Видно било от представените с исковата молба удостоверения за наследници, че ищецът е собственик по наследство на 1/8 ид. ч. от подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор ., респективно ответникът притежавал по наследство 1/4 ид. ч. от същия имот.

В началото на м. септември 2025 г. ищецът разбрал, че само един от наследниците на М. и Ц. П., а именно ответникът Ю. М. П., се е снабдил с нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от . г. на нотариус Б. К., с район на действие - РС - Радомир, по силата на който е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на целия процесен недвижим имот.

Този нотариален акт бил издаден в нарушение на зак., тъй като не били налице предпоставките, установяващи наличието на изтекла в полза на ответника придобивна давност. Ответникът декларирал пред нотариуса неверни данни, че е владял повече от 10 години постоянно, непрекъснато, спокойно и явно подробно индивидуализирания по-горе недвижим имот, но от показанията на разпитаните пред нотариуса свидетели не се установявало обстоятелството, че ответникът е упражнявал и манифестирал спрямо ищеца фактическата си власт върху целия имот в предвидения по чл. 79 ЗС срок, нито пък, че същият е довел до знанието им намерението си да превърне държането на неговите идеални части във владение.

С оглед изложеното, от съда се иска да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Ю. М. П. не е собственик на 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор . (.) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1147/22.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение: с адрес на поземления имот: с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, местност „Л.“, с площ от 7068 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - 5 (пета), стар идентификатор - няма, номер по предходен план: ., при съседи на поземления имот: поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор ..

Моли съда да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № ., том ., рег.

№ ., дело № . от . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир в частта относно притежаваната от ищеца 1/8 ид. ч. от недвижимия имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният 2 иск е оспорен, с твърдения, че с решение № 10-ТР/28.07.1997 г. на ПК -Радомир е възстановено правото на собственост на наследниците на М. и Ц. П. по отношение на земеделски земи, в т. ч. и по отношение на имота, предмет на предявения иск. Една година след това, наследниците на М. и Ц. П. се събрали и разпределили помежду си тези имоти, като тази подялба била удостоверена с подписите им.

От този момент никой друг наследник, включително и майката на ищеца, не е оспорвал владението на ответника. От 1998 г. до настоящия момент имотът се обработвал от арендатор, който признавал ответника за единствен и изключителен собственик. Никой от останалите наследници не е упражнявал фактическа власт, не е търсил рента и не е възразявал срещу владението. Тези обстоятелства установявали спокойно, непрекъснато, явно и несъмнено владение върху имота за повече от 10 години.

Според ответника твърдението на ищеца, че притежава 1/8 ид. ч. от имота, само по себе си не изключвало правото на ответника да придобие имота по давност, особено предвид отсъствие на действия от ищцовата страна за ползване и липса на противопоставяне от негова страна.

През всичките тези повече от 20 г. ответникът се считал за собственик на имота и това му намерение било манифестирано явно и без противопоставяне от страна на останалите наследници.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от кметство, с. Д. и удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от кметство, с. Д., се установява, че страните по делото – К. Г. Н. и Ю. М. П., са наследници по закон на М. С. П., б. ж. на с. Д., починал на . г. и Ц. С. П., б. ж на с. Д., починала на . г.

С решение № 10-ТР/28.07.1997 г. на ПК – Радомир е възстановено правото на собственост на наследниците на М. и Ц. П. върху поземлен имот, находящ се в землището на с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, представляващ нива с площ от 7,069 дка, пета категория, местност „Л.“, имот № . по плана за земеразделяне, при граници: имот № . – нива, стопанисвана от Общината, имот № . – нива на наследници на И. И. П., имот № . – нива на наследници на М. и Ц. П. и имот № . – полски път на общинска собственост.

По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, по силата на който Ю. М. П. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, а именно: поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1147/22.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно 3 изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, местност „Л.“, с площ от 7068 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята – 5 (пета), стар идентификатор – няма, номер по предходен план – ., при съседи на така описания имот по скица: поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор ..

По делото са представени и 6 бр. скици, издадени през 1997 г. за имотите, възстановени с решение № 10-ТР/28.07.1997 г. на ПК – Радомир, с положени подписи върху тях на наследници на М. и Ц. П..

От представеното по делото експертно решение на ТЕЛК № .г. се установява, че на Ф.

М.. А. е определена инвалидност първа група с чужда помощ във връзка със заболяване на ретината, довело до дефинитивна слепота на двете очи.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. К., В. В., К. Н. и Ц. С..

От показанията на свидетеля С. К. се установява, че ищецът К. Н. му е споделял, че има дял от процесния недвижим имот и получава рента. Не знае някой да е оспорвал правото на собственост на ищеца по отношение на имота.

От показанията на свидетеля В. В. се установява, че в качеството му на арендатор на процесния недвижим имот, е изплащал рента на ответника за ¾ ид. ч., като последният му споделял, че заплащал на останалите съсобственици припадащата им се част. Твърди, че през 2000 – 2001 г. ответникът го помолил да обработва имота, като му заявил, че неговите лели са се съгласили да се увеличи неговата част от имота, но не и да придобие целия имот.

Твърди, че ответникът му е споменавал, че на него се пада по-голяма част от имота.

Впоследствие, през 2025 г. ответникът представил на свидетеля нотариален акт, който го легитимирал като собственик на целия имот. Сочи, че през 2015 г. отново сключил с ответника договор за аренда на процесния недвижим имот, а през 2024 г. договорът бил сключен с ищеца.

Пред съда свидетелят К. Н., който е брат на ищеца и първи братовчед на ответника, твърди, че през 1998 г. в с. Д. се е състояла среща между неговата майка – Ф. А., двете ú сестри – Е. С. и С. Г., както и наследниците на брат ú М. П. – Ю. П. и П. П., на която всички са поставили своите подписи върху скици на наследствените имоти, възстановени на наследниците на М. и Ц. П., като по този начин разделили имотите помежду си и в дял на ответника се паднал процесният недвижим имот. След въпросната среща никой от подписалите се не е имал претенции към имот на някой от останалите наследници. Тъй като Ф. А. била сляпа, на нея ú се разяснило съдържанието на документите, които подписала.

От показанията на свидетелката Ц. С. се установява, че нейният съпруг ú е споделил, че наследниците на М. и Ц. П. доброволно са си разделили помежду си наследствените 4 имоти.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетеля К. Н. прецени и по реда на чл. 172 ГПК, кредитирайки ги изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Следователно, предпоставка за предявяване на установителния иск за право на собственост върху процесния имот е наличието на правен интерес от това за ищцовата страна.

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху определен имот съществува за ищеца, когато ответната страна претендира право на собственост върху имота на основание, което изключва правото на ищеца. Отрицателният установителен иск е средство за защита на право на ищеца чрез установяване несъществуването на право, твърдяно от ответника.