Определение № 972 от 11.09.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 972 гр. Перник, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500697 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по две въззивни жалби срещу Решение № 17/08.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20231740100089 по описа на Районен съд – Трън, както следва по въззивна жалба на Р. Т. С. чрез адв. Г. Х. от САК, срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу В. Г. С., К. С. П. и Г. С. Т. претенции по чл. 346 ГПК за сумата 2 300, 81 евро, равностойна на 4 500 лв., представляваща припадащата се на ответниците част от твърдени необходими разноски за запазване и подобрения в делбения имот и по въззивна жалба на В. Г. С., К. С. П. и Г. С. Т. чрез адв. М. С. от САК срещу решението в частта относно начина на извършване на делбата, извършена по реда на чл. 353 ГПК.

С решение № 17/08.05.2026 г., постановено по гр.д. 89/2023 г. Районен съд – гр. Трън на основание чл. 353 ГПК е възложил в дял на Р. Т. С., земя с площ от 500 кв. м., находяща се в ***, намираща се в северната част от УПИ парцел ***, ведно с построените в нея: жилище със застроена площ 74,40 кв.м. представляващо сутерен ( избени помещения с площ 8 кв. м.) и жилищен етаж, второстепенна постройка на един етаж с площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 27 кв. м., с обща стойност 16 100 лв., при граници: от север – парцел ***, от изток – парцел ***, от юг – *** и от запад – път, с лице на частта от западната граница, заключена между буквите А- Б съгласно скица по допълнителна СТЕ с рег. № 60/14.01.2025 г., както и поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-185/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Насалевци, община Трън, област Перник, находящ се в местността СРЕДОРЕК, с площ 6699 кв. метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на ползване: НИВА – 3617 лева;

На основание чл. 353 ГПК, съдът е възложил в дял на В. Г. С., К. С. П. и Г. С. Т., следните имоти: Земя с площ от 512 кв.м., находяща се в се в ***, намираща се в южната 1 част от УПИ парцел IX-52, кв. 10, ведно с построената в нея постройка на един етаж с площ от 10 кв.м. с обща стойност 10 200 лева, при граници: от север – парцел ***, от изток– парцел III -53, от юг – *** и от запад – път, с лице на частта от западната граница, заключена между буквите Б-В съгласно скица по допълнителна СТЕ с рег.№ ***/14.01.2025 г; Земя с площ от 185 кв.м., с партиден №***, находяща се в *** с планоснимачен номер ***, в квартал ***, на стойност 2600 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-185/23.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: ***, находящ се в местността ***, с площ 3499 кв. метра, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на ползване: НИВА – 1889 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-185/23.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: *** находящ се в местността ***, с площ 5999 кв. метра, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на ползване: НИВА- 3358 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри. одобрени със Заповед РД-18-185/23.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: ***, находящ се в местността ***, с площ 5000 кв.метра, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на ползване: НИВА 2700 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-185/23.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: ***, находящ се в местността ***, с площ 1447 кв.метра, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на ползване: НИВА- 282 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-185/23.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: ***, находящ се в местността ***, с площ 1822 кв. метра, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на ползване: НИВА – 355 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-185/23.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: ***, находящ се в местността ***, с площ 262 кв. метра. Трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на ползване: НИВА – 131 лева. Общата площ на имотите на този дял е 17 416 кв.м., на стойност 11 000,45 евро (21 515 лева ).

С атакуваното решение, съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 346 ГПК искове от Р. Т. С., с ЕГН:********** срещу В. Г. С., К. С. П., и Г. С. Т., за подобрения в делбения имот за сумата от 2 300,81 евро (4500 лева), извършени през 2017 г. и 2018 г. необходими разходи за запазване и подобрения делбения имот.

С решението съдът е отхвърлил и предявените по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС искове от В.

Г. С., К. С. П. и Г. С. Т. против Р. Т. С. за заплащане на обезщетение за еднолично ползване н съсобствения на страните недвижим имот, описан по- горе.

Преди служебна проВ. по допустимостта и основателността по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК на оплакванията по въззивната жалба на Р. Т. С., настоящият състав намира, че депозираната от него молба с вх. № 1572/31.10.2024 г. във втората фаза на делбата по чл.

346 ГПК /с. 166 от с.д./, с която е поискано всеки от останалите трима съделители (В. Г. С., К. С. П. и Г. С. Т.) да заплати по 1500,00 лв., съответно общо 4500,00 лв., представляващи припадащата се според ищеца част от общо извършени от него разноски в размер на 9000,00 лв. е нередовна.

В посочената молба са описани няколко самостоятелно разграничими строителноремонтни дейности, извършени през 2017 г. и 2018 г., а именно поставяне на нови капаци на покрива, ремонт на терасата, изграждане на навес над терасата, изграждане на навес пред 2 входа на избеното помещение и изграждане на нова външна тоалетна със септична яма. От съдържанието по така предявените претенции не може еднозначно да бъде определен предметът и конкретният размер на всеки иск. Не е посочено също каква част от претендираната обща сума от 9000,00 лв. се отнася до всяка от отделните дейности, съответно каква сума от всеки ответник се претендира за всяко отделно перо. На следващо място не е конкретизирано и кои от дейностите се твърди да са подобрения и кои от тях ремонти. Този пропуск не може да бъде заместен от събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. И. К. и св. С. С., нито от заключението на вещо лице по изготвената допълнителна съдебно- оценителна експертиза с рег. № 400/24.03.2025 г., тъй като предметът на търсената защита се определя от страната чрез фактическото основание и петитума. При няколко самостоятелно индивидуализирани групи подобрения непосочването на конкретния претендиран размер за всяка от тях, представлява нередовност на исковата молба. Такова разрешение е прието и в Решение № 544/24.08.2026 г. по гр. д. № 1414/2025 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Не е необходимо посочване на точна календарна дата за всяка от претендираните ремонтни дейности, доколкото в молбата са посочени годините (2017 г. и 2018 г.) на извършването им и отделните дейности са описани по вид. Според настоящия състав не е необходимо и представяне на фактури, разписки или други доказателства за действителното заплащане на твърдените разходи, тъй като това е въпрос по доказването и основателността на претенциите, а не по тяхната редовност.

На следващо място, е налице нередовност и по отношение на фактическите обстоятелства, определящи приложимия материалноправен режим. В молбата не е посочено дали всяка от описаните дейности е извършена със съгласието на останалите съсобственици, без тяхното съгласие, но без противопоставяне, или въпреки тяхното противопоставяне. Не са изложени и достатъчно конкретни твърдения относно качеството, в което Р. Т. С. е упражнявал фактическата власт върху идеалните части на останалите съсобственици към момента на извършване на работите, а именно дали е признавал правата им и е държал техните идеални части като съсобственик, или твърди да е упражнявал владение върху тях като свои. Тези обстоятелства са необходими не за да бъде дадена от страната правната квалификация на претенцията, а за да бъде очертан фактическият състав, от който се извежда вземането. В Решение № 50034/22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, изрично е прието, че при претенция за необходими разноски и подобрения в съсобствен имот следва да бъдат изложени факти относно вида и времето на работите, съгласието или противопоставянето на останалите съсобственици и качеството, в което подобрителят е упражнявал фактическата власт, тъй като от тези факти зависи дали отношенията се уреждат по чл.72 и чл.74 ЗС, чл.30, ал.3 ЗС, чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД, както правилно е посочил в мотивите си и първоинстанционният съд. Дадената от ищеца правна квалификация по чл. 30, ал. 3 ЗС и определянето на всички дейности като необходими разноски не освобождават обаче съда от задължението да изиска липсващите фактически твърдения и сам да определи приложимото право.

На следващо място, в молба с вх. № 1572/31.10.2024 г. е налице и вътрешно несъответствие относно съдебния акт, с който е допусната делбата. Сочи се Решение № 3/06.03.2024 г. и същите страни, но цитирания съдебен акт е отнесен към гр. д. № 30553/2022 по описа на Софийски районен съд, 164 състав, докато делбата между страните по настоящото производство е допусната с Решение № 3/06.03.2024 г. по гр. д. № 89/2023 г. по описа на Районен съд – Трън. Останалото съдържание на молбата позволява да бъде установено производството, до което тя се отнася, но този пропуск има характер на поправимо противоречие, което следва да бъде отстранено едновременно с останалите 3 нередовности.

Предвид изложеното и съобразно константната и задължителна съдебна практика, обективирана в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 544/24.08.2026 г. по гр. д. № 1414/2025 г. на ВКС, I г. о. настоящият състав намира, че когато нередовността на исковата молба бъде установена за първи път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да даде указания за нейното отстраняване. При изпълнение на указанията производството продължава по надлежно очертания предмет на спора. При неизпълнение първоинстанционното решение в обжалваната част, постановена по нередовно предявените претенции, следва да бъде обезсилено, а производството по тях прекратено.

Поради това молба с вх. № 1572/31.10.2024 г., с която са предявени претенциите по чл. 346 ГПК, следва да бъде оставена без движение. До отстраняване на нередовностите не следва да се извършва преценка по същество на доводите във въззивната жалба на Р. Т. С., включително относно характера на отделните строително- ремонтни дейности, доказването на техния размер, възражението за погасителна давност и искането за събиране на допълнителни експертни доказателства, тъй като тези въпроси предполагат предварително надлежно определен предмет на отделните претенции.

След изпълнение на указанията или при изтичане на срока за изпълнението им делото да се докладва за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание по въззивните жалби.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба с вх. №1572/31.10.2024 г., с която Р. Т. С. е предявил срещу В. Г. С., К. С. П. и Г. С. Т. претенции по чл. 346 ГПК за по 766,94 евро /1500,00 лв./ срещу всеки, представляващи част от разноски за строително-ремонтни дейности в делбения имот през 2017 г. и 2018 г.