Решение № 4235 от 26.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4235 гр. Варна, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110110347 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. С. В., ЕГН: **********, с адрес в град ***, чрез процесуален представител адв. С. К., срещу Т. В. В., ЕГН: **********, с адрес в град ***, осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с който се иска Т. В. В. да бъде осъдена да заплати на В. С. В. сумата в размер на 12614,91 лева, представляваща стойност на наследствен дял на В. С. В. от наследството, оставено от общият им наследодател Р.В.В.. с ЕГН **********.

В исковата си молба ищецът В. С. В. заявява, че на 19.02.2021г. в гр.Варна е починала съпругата му Р.В.В.., ЕГН **********, за което е издаден за смърт № 0418/19.02.2021г. от Община Варна, р-н Одесос. В банковата сметка на починалата Р.В.В.. в „БАНКА ДСК” АД IBAN: *** , BIC: STSABGSF при смъртта й, е била налична сумата в размер на: 37 888,79лв.

Счита, че преживелият съпруг и двете дъщери на починалата имат равни наследствени дялове от банковия й влог, т.е. по 1/3 ид.ч. След приспадане на дължимите към банката такси за обслужване, по съгласие между наследниците дължимите им суми са преведени по банкова сметка IBAN *** на един от наследниците, а именно на ответника Т. В. В..

Наследствените суми изплатени от „БАНКА ДСК”АД по банкова сметка на Т. В. В. са, както следва: „Изплатен наследствен дял 1/3 на Т. В. В. ЕГН ********** - 12614,91лв.; „Изплатен наследствен дял 1/3 на Д.В.В. ЕГН ********** - 12614,92лв.”; „Изплатен наследствен дял 1/3 на В. С. В., ЕГН ********** - 12614,91лв.” Уговорено е при поискване сумите да бъдат изплатени от Т. В. В. на всеки от останалите наследници. Отношенията между В. С. В. и Т.

В. В. са се влошили. В. С. В. е уведомил Т. В. В., че иска от нея да му изплати наследствения дял в размер на 12614,91лв., който се намира в нейната банкова сметка, чрез нейният син (обитаващ таванското помещение на апартамента, в който живее ищеца) и чрез другата си дъщеря Д.В.В., но не е получил никакъв отговор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. В. В., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв. Е. Д., е подала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението в исковата молба, че между наследниците е имало уговорка парите да бъдат прехвърлени по сметка на ищеца при поискване от негова страна. Твърди, че е било уговорено парите от продажбата на дома на прародителите да бъдат разделени поравно между внуците.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът, чрез процесуалния си 1 представител адв. С. К., поддържа иска.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът Т. В. В. – лично и чрез процесуалния си представител адв. Е. Д., оспорва иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С определение рег. № 13960/13.10.2025 г. съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че Р.В.В.. е починала на 19.02.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 0418/19.02.2021 г. в град Варна. Същата след смъртта си е оставила наследници по закон: В. С. В. – съпруг; Д.В.В. – дъщеря и Т. В. В. – дъщеря. Горното се установява и от удостоверение за наследници изх. № АУ066971 ОД/09.07.2025 г. издадено от Община Варна.

От справка – извлечение за период от 01.07.2023 г. до 13.07.2023 г., от банковата сметка с титуляр Р.В.В.., в „БАНКА ДСК” АД, IBAN: *** , BIC: STSABGSF, се установява, че за посочения период началното салдо е било в размер на: 37 888,79лв. Извършени са следните операции: на 31.01.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,50 лева; на 28.02.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,91 лева; на 31.03.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,91 лева; на 28.04.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,91 лева; на 31.05.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,91 лева; на 30.05.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,91 лева; на 30.06.2023г. от наличната сума е изтеглена автоматична такса за обслужване в размер на 3,91 лева; на 12.07.2023 г. от наличната сума по сметката е преведена по сметка на Т. В. В. сумата в размер на 12614,91 лева, с основание – изплащане на наследствен дял 1/3 за Т. В. В.; на 12.07.2023 г. от наличната сума по сметката е преведена по сметка на Т. В. В. сумата в размер на 12614,91 лева, с основание – изплащане на наследствен дял 1/3 за Д.В.В.; на 12.07.2023 г. от наличната сума по сметката е преведена по сметка на Т. В. В. сумата в размер на 12614,91 лева, с основание – изплащане на наследствен дял 1/3 за В. С. В..

От искане за изплащане на наследствен дял от сметка в банка „ДСК“ от наследник по закон се установява, че В. С. В. е наредил да бъде извършен превод на наследствения му дял, който е останал от починалото лице Р.В.В.., по банкова сметка с титуляр Т. В. В., с основание за плащане „изплащане на дял от наследствен влог“.

Към материалите по делото е приложена справка за аналитични сметки по клиентски номер за Р.В.В.., в която са посочени номера на сметки и наличности, към 30.09.2020г., които съдът няма да обсъжда, защото на посочената дата Р.В.В.. е била жива и е можела да се разпореди, както иска с паричните средства, които са били налични по банковите й сметки.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Д.В.В., дъщеря на ищеца, сестра на ответницата, показанията на която са преценени от съда по реда на чло. 172 от ГПК. Същата заявява, че след смъртта на майка си - Р.В.В.., е присъствала в банката, в момента на разкриване на нейните сметки, заедно с другите двама наследници – ищеца и ответника по настоящото дело. По една от банковите сметки е била налична сума пари – процесната сума, която сума е била от продажбата на наследствена къща на майка й. Сочи, че желанието на покойната й майка е било парите от продажбата на къщата на нейните родителите да бъдат за четиримата й внуци. Свидетелката заявява, че не е получила по сметката си пари за нейните деца.

В качеството на свидетел по делото е разпитан Б.Б. - внук на ищеца и син на ответницата. Същият заявява, че му е известно, че волята на баба му е била, парите от продажбата на имот в село Припек, да се разделят по ¼ между четиримата й внуци.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се 2 защити.

В тежест на ищеца е да докаже обедняването със сумата от 12614,91 лв. и обогатяването на ответника с посочената сума, както и че обедняването му, и обогатяването му, произтичат от общия факт, а именно наследяване на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже правното основание за имущественото разместване.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗН, съпругът наследява част , равна на частта на всяко дете. Общият наследодател - Р.В.В.. е починала на 19.02.2021 г. След смъртта си е оставила наследници по закон: В. С. В. – съпруг; Д.В.В. – дъщеря и Т. В. В. – дъщеря. Р.В.В.. е оставила банкова сметка с наличност в размер на 37888,79 лева. След приспадане на дължимите банкови такси, по банковата й сметка е останала сумата в размер на 37844,73 лева. Посочената сума следва да се раздели по равно между тримата наследници по закон В. С. В. – съпруг; Д.В.В. – дъщеря и Т. В. В. – дъщеря .

В настоящия случай ищецът доказа, че се е обеднил със сумата в размер на 12614,91 лева. Посочената сума представлява припадащата му се 1/3 част от влог, представляващ останала в наследство парична сума, след смъртта на Р.В.В... Посоченото основание за банковия превод е – „изплащане на наследствен дял 1/3“.Следователно ищецът се е обеднил с посочената сума, а ответникът от своя страна се е обогатил. Налице е имуществено разместване, за което няма правно основание. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и сумата в размер на 12614,91 лева подлежи на връщане.

Възражението на ответницата, че сумата по сметката е следвало да се разпредели между четиримата внуци на починалата остана недоказано. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗН, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за наличие на завещание от Р.В.В...

В обобщение, съдът намира, че предявеният иск за сумата в размер на 12614,91 лева е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството в общ размер на 2039,60 лева, съставляващи разноски за платена държавна такса в размер на 504,60 лева и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1535 лева, за които са представени списък с разноски и доказателства за плащане.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, Т. В. В., ЕГН: **********, с адрес в град ***, да заплати на В. С. В., ЕГН: **********, с адрес в град ***, сумата в размер на 12614,91 /дванадесет хиляди шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща стойност на наследствен дял на В. С. В. от банков влог на общия на страните наследодател Р.В.В.. с ЕГН **********, с която сума В. С. В., ЕГН: **********, се е обеднил, а Т. В. В., ЕГН: **********, се е обогатила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. В. В., ЕГН: **********, с адрес в град ***, да заплати на В. С. В., ЕГН: **********, с адрес в град ***, сумата в общ размер на 2039,60 лева /две хиляди тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща стойност на сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, съставляващи разноски за платена държавна такса в размер на 504,60 лева и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1535 лева

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4