Решение № 1890 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110101757 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от ЗЕАД „Б******* ******“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗ*******Е“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1319,38 лв., която се претендира като регресно вземане за изплатено от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 1294,38 лв. по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети на влекач „Волво ФХ“, с рег. № ******, причинени при пътно-транспортно произшествие от 25.06.2021 в гр. София от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на влекач с рег. № СВ ***** РС с прикаченото към същия ремарке „Шмитц“ с рег. № СВ ******, заедно с направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

От страна на ответника се оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба – счита, че от приложените двустранен констативен протокол и документи не става ясно каква е причината за ПТП; твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на влекача „Волво ФХ“, рег. № WL 4***** - К.

Г.; при евентуалност - възражение за съпричиняване; оспорва пряката причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП оспорва предявения иск по размер – твърди, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителните стойности на единица труд към датата на настъпване на събитието, че са записани завишени количества на вложените труд и материали.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира 1 от фактическа и правна страна следното:

Обявено е по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване: ПТП от дата 25.06.2021 г. в гр. София, на автомивка на ул. „Неделчо Бончев“ № 5А между влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4*****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и влекач с ремарке Шмитц, с рег. № СВ ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” ; наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандард“ за влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4***** към датата на ПТП; наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и водача на влекач, ведно с ремарке Шмитц, с рег. № СВ ****** към датата на ПТП; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1294,38 лв.

Съдът намира за достатъчно пълно установено, че произшествието, съответно вредите са причинени по вина на застрахования при ответника водач на влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****.

Според съставения от двамата водачи протокол, произшествието се е случило, като на 25.06.2021 г., около 14:00 часа, влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****, се движи по ул. „Неделчо Бончев“, и в района на №5А, на територията на автомивка, водачът предприема маневра за завой надясно, при която със средната част на полуремаркето реализира ПТП с паркирания от дясната му страна влекач „Волво ФХ”, с рег.№ WL4*****.

Вярно е, че според протокола на двамата водачи, застрахованият при ответника водач на влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.

№ СВ***** се е движил напред по ул. „Неделчо Бончев“, когато се е случил ударът – за разлика от показанията на разпитания по почин на ищеца свидетел К. Г. /водачът на увреденото МПС - влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4*****/, според чиито показания точното движение на застрахования при ответника водач е било назад, а не напред, на излизане от автомивка, който е на паркинг.

Същественото за определяне на отговорността в тежест на застрахования при ответника водач е обстоятелството, че и според схемата в протокола, и според словесно отбелязаните в двустранни протокол причини за произшествието, съприкосновението между двете превозни следства е настъпило поради движение на застрахования при ответника водач, докато застрахованият при ищеца е бил в спряло паркирано състояние, в която ситуация само във възможностите на движещото се МПС /а това е водачът на влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****/ е било възможно да съобрази отстоянието и безопасността на разминаване с паркираното МПС.

Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща доказателствена сила против застрахования при ответника водач в частта конкретно, че произшествието е настъпило само при неговото движение / влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****/. Не се твърди и не се установява от ответника застрахованият при ищеца водач на влекач „Волво ФХ“, с рег. № 2

WL4***** да е бил паркиран неправилно, за да е възможен извод за съпричиняване от застрахования при ищеца.

Отделно от това съдът кредитира като достоверни събраните по почин на ищеца гласни доказателства /свидетел К. Г., водачът на увреденото МПС влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4*****/, според които точното движение на застрахования при ответника водач на влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ***** е било назад, без да има осигурено лице, което да направлява движението назад – в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, /По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности/.

От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че щетите са в причинна връзка с посочения от ищеца механизъм на произшествието.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза се изяснява, че платената от ищеца сума в размер на 1294,38 лв. по договора за застраховка „Каско” е в рамките на следващата се стойност на ремонта по цени на официалния сервиз „Волво груп…” ЕООД /1553,26 лв./ Към датата на ПТП увреденото МПС е в 3-годишния гаранционен период на експлоатация, считано от първоначалната регистрация. В отговор на поставения от ответника въпрос, заключението установява, че средната пазарна стойност на разходите за отремонтиране на увредения автомобил при съобразяване на алтернативни части и труд възлиза на 1054,52 лв. Съдът намира, че когато са причинени вреди на един автомобил в гаранция, възстановяването му не следва да анулира тази гаранция, тъй като в този случай не би се възстановило състоянието от преди увреждането – преди увреждането увреденият ще е имал автомобил с гаранция, а след това този автомобил би бил възстановен в работещо състояние, но без гаранция. Поради това и отговорността на делинквента е за възстановяване на вреди по автомобил в гаранционен срок единствено в официален сервиз на съответната марка. В същия смисъл е установеното практика на ВКС, която изрично сочи, че при ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в оторизиран сервиз – Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II ТО. Поради това съдът приема, че в настоящия случай следващата се за обезщетяване на вредите сума е в размер на 1294,38 лв., колкото е заплатил ищеца по застраховка „Каско“ към официалния сервиз „Волво груп…” ЕООД /което е обяснимо да бъде в по-нисък размер от точния следващ се размер, предвид евентуално ползвани отстъпки към застрахователите/. Поради това се приема, че изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено, увреденият е имал право на обезщетение в размер на 1294,38 лв., в който размер е и правото на ищеца на регрес. Заедно с 15 лв. ликвидационни разноски пълния неизплатен размер 3 регресно вземане възлиза на 1319,38 лв., в който размер е и претенцията на ищеца.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за съдебни разноски е основателна в пълен размер – за 868,78 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „О****** АД с ЕИК *******а заплати на ЗАД „Б******* ******” с ЕИК 0****** на основание чл. 411 КЗ сумата 1319,38 лв.

- регресно вземане за изплатено от ЗАД „Б******* ******” в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 1294,38 лв. по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети на влекач „Волво ФХ“, с рег. № ******, причинени при пътно-транспортно произшествие от 25.06.2021 в гр. София от застрахования при ЗАД „О****** А Д по застраховка „Гражданска отговорност” водач на влекач с рег. № СВ ***** РС с прикаченото към същия ремарке „Шмитц“ с рег. № СВ ******, заедно с направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху сумата 1319,38 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 868,78 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4