Решение № 190 от 14.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кюстендил, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20261500500263 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД, ЕИК 200392101, в качеството му на взискател по изп. дело № 2018/2026 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба (СИС) при Районен съд – Дупница, срещу Разпореждане изх. № 2820 от 20.05.2026 г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) към ДнРС. С обжалвания акт е отказано извършването на принудително изпълнително действие – въвод във владение на част от поземлен имот с идентификатор ***.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Твърди се, че ДСИ неправилно е приел, че третото лице „Дивото зове“ ЕООД има качеството на владелец на имота отпреди завеждане на исковото производство. Жалбоподателят поддържа, че третото лице е обикновен наемател (държател), а представеният пред ДСИ предварителен договор е частен документ с недостоверна дата, съставен единствено с цел осуетяване на изпълнението. Като доказателство се сочи наличието на договор за наем между длъжника и третото лице, както и други писмени доказателства от висящи съдебни производства. Иска се отмяна на разпореждането и продължаване на изпълнителните действия.

Постъпил е писмен отговор от длъжника „МАГ“ ООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че ДСИ правилно е приложил закона, като е приел, че имотът се владее от трето лице въз основа на предварителен договор, сключен преди завеждане на исковото производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 523 от ГПК и Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, като моли съда да потвърди обжалваното разпореждане.

ДСИ е изложил мотиви, с които счита жалбата за неоснователна.

1

Кюстендилският окръжен съд, за да прецени основателността на депозираната жалба, съобрази следното:

Изпълнително дело № 2018/2026 г. по описа на СИС при РС-Дупница е образувано по молба на „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2026 г., издаден по гр. д. № 630/2025 г. на РС-Дупница, с който „МАГ“ ООД е осъдено да възстанови на взискателя отнетото владение върху част от ПИ ***.

С обжалваното разпореждане ДСИ е отказал да извърши въвода, приемайки, че имотът се намира във владение на третото лице „Дивото зове“ ЕООД, което е установило фактическа власт на 30.09.2024 г. въз основа на предварителен договор за покупкопродажба. Тъй като тази дата предхожда завеждането на исковото производство, ДСИ е приложил Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и е счел въвода за недопустим.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. За целта ДСИ е длъжен да провери дали завареното в имота лице е държател или владелец и откога датира неговото владение.

В настоящия случай ДСИ и ответникът по жалбата основават изводите си за предходно владение единствено на представен предварителен договор от 30.09.2024 г. Този документ е частен и по силата на чл. 181, ал. 1 от ГПК неговата дата не е противопоставима на взискателя, който е трето лице по отношение на договора. За да има достоверна дата, документът е следвало да бъде нотариално заверен или съдържанието му да е възпроизведено в официален документ преди датата на завеждане на исковото производство, каквито данни по делото липсват. Следователно, ДСИ не е могъл да приеме за доказано по безспорен начин, че владението на третото лице датира от 30.09.2024 г.

На следващо място, по делото са представени убедителни доказателства, които оборват качеството „владелец“ на третото лице. От приложения договор за наем от 11.10.2024 г. се установява, че между длъжника „МАГ“ ООД, като наемодател и третото лице „Дивото зове“ ЕООД, като наемател, са възникнали наемни правоотношения. В чл. 11 от същия договор е уговорено предаване на „държането“ на имота.

Съгласно легалната дефиниция в чл. 68 от ЗС, наемателят е държател, тъй като упражнява фактическа власт върху вещта не като своя, а за другиго. Защитата срещу въвод във владение е предоставена на владелеца, но не и на държателя. Наличието на договор за наем оборва презумпцията по чл. 69 от ЗС, че лицето, което упражнява фактическа власт, държи вещта като своя.

При тези данни ДСИ е следвало да приеме, че третото лице има качеството на държател (наемател), а не на владелец с права, противопоставими на взискателя. При това положение не са налице предпоставките за отказ от извършване на въвод във владение.

Действията на ДСИ са незаконосъобразни и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № 2820 от 20.05.2026 г. по изпълнително дело № 2018/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – Дупница, с което е отказано извършването на въвод във владение в полза на „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД.

УКАЗВА на Държавния съдебен изпълнител при РС – Дупница да продължи изпълнителните действия чрез извършване на въвод във владение съгласно изпълнителния лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3