Определение № 135 от 25.03.2026, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Червен бряг, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №

20254440101244 по описа за 2025 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК

По делото е постъпила молба с вх. № 1115/09.03.2026г. по чл. 248 от ГПК, подадена от адв.

С. Ч. от АК-Плевен, процесуален представител на ищеца Е. М. В., с ЕГН ********** от гр. Кнежа, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул. ***, с искане за изменение на постановеното Определение рег. № 112/26.02.2026г., по гр.д. № 1244/2025 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, в частта на присъдените разноски.

В молбата с вх. № 1115/09.03.2026г. от адв. С. Ч. се сочи, че съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

С молбата се иска съда да измени Определение рег. № 112/26.02.2026 г., обективирано в Протокол от о. с. з от 26.02.2026 г. по Гр. Д. №1244/2025 г. по описа на РС – Червен Бряг, в частта за разноските и да остави без уважение искането от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на сумата в размер на 409,03 евро за процесуално представителство.

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като в указания срок не е постъпил отговор.

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ищеца искане, обективирано в подадената молба и данните по делото, намира следното:

Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК.

1

Съгласно трайната практика на ВКС, отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без значение е в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, за които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява единствено по волята на насрещната страна по спора. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да оставя в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на другата страна. Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си.

На второ място, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, според настоящия състав приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл.131,ал.2 ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда /разноски за изслушване на експертно заключение,за събиране на гласни и писмени доказателства и др./.

Трето, следва да се отчете, че присъжданите съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализиране отговорността на страните по чл.78 ГПК, като рискът за понасяне тежестта за разноските е изначално известен на страните в гражданския процес факт, съответно искането от страна на ответника да му бъдат заплатени разноските не е злоупотреба с право, а обикновено упражняване на това право. Съдът не намира делото за такова с ниска правна и фактическа сложност, макар и да има „типов характер“, а толериране на практиката за присъждане на недостойно ниски адвокатски възнаграждения при предоставена правна помощ на икономически по-слаби субекти и материално затруднени лица по-скоро би се отразило негативно на достъпа до правосъдие, на доверието в съдебната власт и защита правото на справедлив процес, гарантирано и в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

2

В допълнение следва да се посочи, че при определяне на възнаграждението следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз. С решение от 28.07.2016г. по дело С57/2015 СЕС е приел, че съдът, натоварен да се произнесе с присъждане за разноски, следва да отчита специфичните особености на делото, с което е сезиран, при съобразяване с фиксираните тарифи за възстановяването на разходите за адвокатска помощ, при условие че тези тарифи гарантират, че разноските, които трябва да понесе загубилата делото страна, са разумни. В мотивите на решението е подчертано, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Предвид изложеното, съдът намира, че при прилагането на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да изхожда и от разумния характер на направените по делото разноски.

Искането за прекратяване на производството е направено в молба с вх. № 959/26.02.2026г. от адв. С. Ч., процесуален представител на ищеца Е. М. В., в срока по чл.232 ГПК, т.е. до приключване на първото заседание по делото /а в настоящия случай и преди неговото провеждане/, като препис от молбата е връчван на ответника, доколкото съгласието му за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. Същият е получил препис от исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди постъпване на изявлението за оттегляне на иска. Разноските в производството пред първоинстанционния съд следователно са сторени от ответника по повод подадената срещу него искова молба и следва да му бъдат присъдени. В случая, видно от доказателствата по делото, ответника е представляван от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие (л. 23 от делото).

Както е обсъдено в постановеното Определение рег. № 112/26.02.2026г., процесуалния представител на ответника е поискал да му бъдат присъдени разноски за настоящето дело. В мотивите си съдът подробно е обсъдил дължимостта на разноските и е счел на самостоятелно основание, че при прекратяване на производство поради оттегляне на иска ответникът /но не и ищецът/ на общо основание (чл. 78, ал. 4 ГПК) има право на разноски.

При тези съображения съдът намира искането, с вх. № 1115/09.03.2026г., подадено от адв.

С. Ч. от АК-Плевен по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, за неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1115/09.03.2026г. от адв. С. Ч. от АКПлевен, процесуален представител на ищеца Е. М. В., с ЕГН ********** от гр. Кнежа, общ.

Кнежа, обл. Плевен, ул. ***, с искане за изменение на постановеното Определение рег. № 112/26.02.2026г., по гр.д. № 1244/2025 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, в частта на присъдените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се счита неразделна част от Определение рег. №

112/26.02.2026г., постановено по гр.д. № 1244/2025 г. на Районен съд – Червен бряг.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаването му пред Плевенски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Червен бряг, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №

20254440101244 по описа за 2025 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК

По делото е постъпила молба с вх. № 1115/09.03.2026г. по чл. 248 от ГПК, подадена от адв.

С. Ч. от АК-Плевен, процесуален представител на ищеца Е. М. В., с ЕГН ********** от гр. Кнежа, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул. ***, с искане за изменение на постановеното Определение рег. № 112/26.02.2026г., по гр.д. № 1244/2025 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, в частта на присъдените разноски.

В молбата с вх. № 1115/09.03.2026г. от адв. С. Ч. се сочи, че съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

С молбата се иска съда да измени Определение рег. № 112/26.02.2026 г., обективирано в Протокол от о. с. з от 26.02.2026 г. по Гр. Д. №1244/2025 г. по описа на РС – Червен Бряг, в частта за разноските и да остави без уважение искането от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на сумата в размер на 409,03 евро за процесуално представителство.

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като в указания срок не е постъпил отговор.

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ищеца искане, обективирано в подадената молба и данните по делото, намира следното:

Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК.

1

Съгласно трайната практика на ВКС, отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без значение е в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, за които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява единствено по волята на насрещната страна по спора. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да оставя в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на другата страна. Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си.