Решение № 522 от 28.10.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. К., 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102853 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ.

Ищецът твърди, че на основание чл.559, ал. 1 т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Г.ф. от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 19.12.2016 г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №120716/19.12.2016г. Г.ф. възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата *** лв. чрез банков превод на 29.12.2016г. като парична равностойност на *** евро по курса за деня, от които *** евро обезщетение, *** евро такса обработка по фактура №3000006678/30.11.2016г. и *** евро банкови такси. На основание чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата, Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И.. Към датата на образуване в ГФ на щета №120716/19.12.2016г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И. чрез изплащане на обезщетение в размер на *** евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а."Н.К.", с рег.№***GRR било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на И. в качеството му на компенсационен орган по место-настъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.559 и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни оргА., за определяне и изплащане на обезщетението били направени разноски, които на основание чл.559, ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановявал. Виновен бил ответника А. И. З., който на 06.04.2016г. в И., при управление на л.а.“П.“, с ДКН-СТ***ВР и неспазване на разпоредбите за движение по пътищата, удря л.а."Н.К.", с рег.№***GRR и така причинявал процесното ПТП. В нарушение 1 на чл.461 във вр. с чл.483 от Кодекса за застраховането, ответникът управлявал увреждащия л.а.“П.“ с ДКН-СТ***ВР, без застраховка “Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. С регресна покА., поканили ответника да възстанови платеното от Г.ф., но и до днес лицето не било погасило задължението си. Моли съда, след установяване на изложените обстоятелства, да осъди А. И. З., да заплати на Г.ф. исковата сума от *** лв. обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И., за щетите по увредения л.а.

."Н.К.", с рег.№***GRR от ПТП, настъпило на 06.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника, счита предявеният иск допустим, но неоснователен. Заявява, че не е налице фактическия състав на предявената претенция предпоставки включващ: деликт, виновно поведение на ответника, настъпили вреди и причинно - следствена връзка между поведението на ответника и причинените вреди. От представените по делото доказателства на база на които Гаранциония фонд заплатил сумата в размер на *** лева на НББАЗ, последното изпратило на Националното бюро на автомобилистите на И., не кореспондирали с твърдението, че именно на 06.04.2016 год. А. З. е участвала като водач на л.а.“П.“ и е виновна за настъпилото ПТП в И..

Нямало протокол от настъпилото произшествие, в който подробно да е установен механизмът на стА.лото, че именно на тази дата при неспазване правилата за движение, ответникът е причинила щети на л.а.“Н.К.“. Първата валидна дата била 15.04.2016год. от имейл кореспонденция, в която били изпратени снимки на увредените автомобили, регистрационния номер на българския автомобил, лични документа на А. З. и скица. Приложените снимки на автомобилите и личните документа не доказвали по безспорен начин, че именно 06.04.2016 год. ответникът е извършила нарушението и са нанесени щетите. Вероятно имало ПТП, но не ставало относно дата на настъпването и кой е виновен и към този момент имал ли е автомобилът валидна застраховка “Гражданска отговорност“. Регресните права на ГФ, произтичали съгласно правилника за устройство и дейност и същият да възстановява суми, които Националното бюро на българските автомобилни застрахователи било заплатило като обезщетения за вреди, причинени при ПТП, настъпили в друга държава членка на режимите, предвидени с международните актове, по които Бюрото било стрА.. В случая ГФ възстановил сумите на база недостатъчни и доказателства и затова регресната претенция била неоснователна. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

По делото са приети заверени копия на Претенция по застрахователно събитие 2016BG*** от 29.09.2016г., Писмо от Бюро на испанските автомобилни застрахователи от 14.10.2016г. по преписка 2016BG***- MJP, Разписка за изплатената застрахования сума, която се възстановява от застрахователя на виновния водач по преписка №6020553694, писмо от испанско бюро зелена карта от 26.04.2016 г., писмена кореспонденция от 2

31.10.2016 г. и от 28.10.206 г., Писмена кореспонденция от Бюро на испанските автомобилни застрахователи от 27.10.2016 г. и от 30.05.2016 г., Доклад за оценка №0106596271/08.08.2016г. на Застрахователно и презастрахователно дружество “АХА Г.Д.“ ведно със снимки, фактура №6020553694 от 14.09.2016г., съобщение за застрахователно събитие №6020553694 от 15.06.2016 г. на испански език, с преводи на български език, снимка на л.а. рег.№СТ***ВР и на лична карта на А. И. З., неоспорени е видно, че бюрото на испанските автомобилни застрахователи е изплатило на застрахования ХуА. М.Б.Д. по преписка реф.№6020553694 застрахователно обезщетение в размер на *** евро за причинени имуществени вреди на л.а."Н.К.", с рег.№***GRR при настъпило на 06.04.2016 г. ПТП на бул.“Г.А. и В.“, П. де М., Б. острови, на кръгово кръстовище, с лек автомобил “П.“ рег.

№СТ***ВР, управляван от А. И. З., с ЕГН-**********, който му отнел предимството. От приетите заверени копия на претенция от НББАЗ, нареждане за превод на валута от

29.11.2016г., фактура

№3000006678/30.11.2016г., детайлна информация за транзакции на

“УниКредит булбанк“ АД от 29.12.2016г., неспорени е видно, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е възстановило на основание получена от OFESAUTO–Бюро на испанските автомобилни застрахователи претенция за изплатени имуществени вреди следствие на ПТП с незастраховано МПС с ДКН-СТ***ВР сумата от *** евро и поискало от Г.ф. възстановяването й на основание чл.34, ал.3 от ПУДГФ.Съгласно приетия доклад по щета за имуществени вреди

№120716/19.12.2016г., Г.ф. е определил обезщетение за имуществени вреди в размер на *** лв., включващо: *** лв. равностойността на *** Euro х *** = *** лв. и *** лв. разходи по ликвидация като общата сума за предявяване на регрес е *** лв. С преводно нареждане от 29.12.2016 г. /л.15/ Г.ф. е изплатило на НББАЗ сумата от *** лв.

От справка от база данни на Информационен център към Г.ф. от 19.12.2016 г. е видно, че лек автомобил с ДКН СТ***ВР, собственост на Р.Н.К. с адрес с.Р., общ.К., ул.“Р.“ №** е бил без валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ към 06.04.2016г.

Представено е удостоверение от 22.04.2021 г. на Столична дирекция на вътрешните работи, сектор „Български документи за самоличност“, в което са предоставени данни за поС.ен и настоящ адрес на А. И. З..

Приета е регресна покА. изх.№ГФ-РП-378/19.05.2021г. от Г.ф. до А. И. З., в която я уведомява, че е изплатил на НББАЗ на основание предявена претенция от Национално Бюро на И. сума в размер на *** лв., представляваща обезщетение за виновно причинените вреди с л.а.“П.“ с ДКН СТ***ВР, управлявано от нея без задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на 06.04.2016 г. на територията на И. и, че на основание чл.558, ал.7 от КЗ в едномесечен срок следва да внесе сумата по посочената в покА.та банкова сметка. Видно от известие за доставяне на „Български пощи“ АД покА.та е върната като неполучена.

По делото е допусната съдебна автотехническа екскпертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението при ПТП на 06.04.2016 г. в гр.П. де М., автономна област Балериарски острови, на бул.“Г.А. В.“, е 3 настъпил сблъсък между л.а."П." с peг.№СТ*** ВР, управляван от А. И. З. и л.а."Н." К. с peг. №***GRR, управляван от Аха Еспаня, като л.а.“П. е отнел предимството на л.а."Н." К. и се сблъсква с него на кръговото кръстовище. В следствие на този сблъсък са нанесени следните щети по л.а. "Н." К. с peг.№***GRR: предна дясна врата, задна дясна врата, противоударна лайсна на предна дясна врата и противоударна лайсна на задна дясна врата. От техническа гледна точка при горе описаният механизъм на ПТП по л.а. "Н.” К.“ с peг.№***GRR е възможно да бъдат повредени частите и детайлите, за които Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило обезщетение, което впоследствие е било възстановено от Г.ф..

Следствие на съприкосновението на л.а."П." с рег.№СТ*** ВР и л.а."Н." К. с peг. №*** GRR, са нанесените щети по последния- - предна дясна врата, задна дясна врата, противоударна лайсна на предна дясна врата и противоударна лайсна на задна дясна врата и е налице причинно- следствена връзка. Стойността на вложените при ремонта на автомобила, труд, нови части, детайли и консумативи към датата на ПТП - 06.04.2016 г. е равна на ***лв. с включен ДДС. В о.з. експертът уточнява, че е стойността на щетите съответстват на изплатената сума, която е за ремонт, включващ труд и нови части. Щетите по българския и испанския автомобил са съпоставими и има причинно-следствена връзка.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. Разпоредбата на чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.3 от КЗ, урежда правната възможност на Гаранционния фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност“. С оглед разпоредбата на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, Кодекса за застраховане предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съобразно чл.517, ал.3 от КЗ, Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи /НББАЗ/ е органът, който възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Г.ф. се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл.561, ал.1 от КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото. В случая се установи, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Г.ф. от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта