Решение № 814 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110216466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Й. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез адв.Е. И. от САК, против наказателно постановление №25-4332020646/21.08.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/, за нарушение на чл.126 от ЗДвП.

Жалбата е бланкетна. Оспорва се процесното НП, като неправилно и незакосъобразно, поради се което моли същото да бъде отменено и да се присъдят направените разноски.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Е. И. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП. Допълнително навежда доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че при съставяне на АУАН са приети за реално тегло на проверявания автомобил и на натоварения такъв, посочените данни за теглото в регистрационните им талони, съобразно техническите изисквания на производителите. Счита, че за да бъде спазен материалния закон е следвало двете МПС-та да бъдат претеглени със 1 сертифициран контролен уред, с каквито уреди разполагат ДАИ, и чието съдействие е следвало да потърсят органите на МВР, за да установят по безспорен начин общото тегло на двете ППС. В този смисъл оспорва направените в АУАН и НП фактически констатации, че жалбоподателят е управлявал МПС, натоварено с товар, които двете общо са с тегло 4176 кг.

Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за което представя списък на разноските.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същество на правния спор. В придружаващото преписката писмо, прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 07.10.2025 г., а жалбата против него е подадена на 20.10.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано от датата на връчване на санкционния акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но не на изложените в нея съображения.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 12.08.2025 г., около 20:00 часа, в общ.Столична, на път АМ №А-2, при 3-ти км, длъжностни лица при ОПП-СДВР – С. А. Г. и В. П. К., спрели за проверка Специален автомобил „Ивеко Дейли“, с рег.№***, собственост на фирма „Бул Ауто“ ЕООД, с прикачено ремарке за лек автомобил с рег.№***, движещ се по АМ „Хемус“, с посока на движение от гр.София към пътен възел Яна. В хода на проверката е установен водача в лицето на жалбоподателя Х., както и че върху специалния автомобил е натоварен като товар МПС „Опел Виваро“, с рег.№***, с регистрация в Република Румъния. В хода на проверката полицейските служители изискали от водача да представи 2 свидетелството за регистрация на двете МПС. От представеното СРМПС №В 04245302 на натовареното МПС констатирали, че отразената собствена маса в свидетелството при регистрацията на автомобила равна на 1976 кг., с което надвишава допустимата максимална маса, отразена в СРМПС №011549554 на специалния автомобил до 3500 кг, тъй като собствената му маса е 2200 кг.

Полицейските служители преценили, че общата маса на специалния автомобил и натовареното на него МПС възлиза на 4176 кг, поради което компетентно длъжностно лице - С. А. Г., заемащ длъжността младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил АУАН, Серия GA, бл.№4018310 на 12.08.2025 г., в присъствието на един свидетел-очевидец при установяване на нарушението – В. П. К., против жалбоподателя Й. Ц. Х., в качеството му на водач на МПС, с който му вменил извършване на нарушение на чл.126 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, с отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред АНО в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №25-4332020646 на 21.08.2025 г., против жалбоподателя Й. Ц. Х., с което след като възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка, на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/, за нарушение на чл.126 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Г.; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; справка картон на водач; Заповед №513з-9704/03.09.2024 г. на директора на СДВР; Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди, в кръга на техните функции, и по предвидените в закона форма и 3 ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания за цялостна отмяна на санкционния акт на формално основание.

Фактическата обстановка, изложена точно и ясно в процесното НП, се установява от събраните по делото доказателства. В логическа последователност свидетелят Г. описва извършените действия в хода на проверката, за да стигне до извод за извършено нарушение на чл.126 от ЗДвП и състави процесния АУАН – чрез проверка на отразените данни за теглото на всяко едно от двете МПС в представените от водача СРМПС и пресмятане на техния сбор, без да измерват реалното тегло на автомобилите заедно или поотделно с техническо средство. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г., като обективни, последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото, като изхождащи от лице, което възпроизвежда личните си възприятия при изпълнение на служебните си задължения, при липса на данни за негова пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл.126 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че при превозване на товари, масата на натовареното ППС не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Събраните по делото доказателства водят на несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на вмененото му административно нарушение, тъй като на посочените в АУАН и НП дата, час и място е управлявал процесното МПС с прикачено ремарке за лек автомобил, като превозвал с него друг автомобил, с превишение от 1976 кг на допустимата максимална маса на управляваното от него МПС – от 2200 кг, съгласно данните от СРМПС, а допустимата максимална маса на превозваното МПС е 1976 кг, съгласно данните от неговото СРМПС, с което масата на натовареното МПС е надвишило допустимата максимална маса на управляваното от жалбоподателя МПС, като е образувало маса в общ размер на 4176 кг.

Не се споделя от съда релевираното от жалбоподателя възражение, че 4 полицейските органи е следвало да измерят реалното тегло на двете МПС – поотделно и заедно, със сертифицирано техническо средство, а не да констатират нарушението само въз основа на посочените стойности в СРМПС на двете ППС. За установяване на нарушението по чл.126 от ЗДвП е достатъчно сборът от масата на натовареното и на превозващото МПС да надвишава допустимата максимална маса на превозващото ППС, според свидетелството за регистрация. Тези обстоятелства се извличат именно от документите на двете ППС, данни в които са единствено релевантни за процесното нарушение, без да е необходимо да се извършват каквито и да било замервания.

Съдът констатира, обаче, че приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, не съответства на констатираното нарушение на чл.126 от ЗДвП, а се отнася за нарушения на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. В случая АНО е следвало да санкционира извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.126 от ЗДвП по реда на чл.185 от ЗДвП в действащата към датата на деянието редакция. С оглед на горното и на основание даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС, съдът намира, че процесното НП следва да бъде изменено, като се приложи правилната санкционна норма. В разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл.58д. На основание изложеното, процесното НП следва да бъде изменено, като се преквалифицира санкционната норма от 177, ал.3, т.1 от ЗДвП на чл.185 от ЗДвП, с налагане на предвиденото в същата административно наказание глоба в размер на 20 лева или 10,22 евро, в действащата към датата на деянието редакция – изм. ДВ, бр.63 от 01.08.2025 г., в сила от 01.08.2025 г.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, право на присъждане на разноски има жалбоподателя, каквито своевременно претендира и представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 евро /450 лева/. Съдът като 5 съобрази разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, като прецени, че НП е изменено, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че претенцията следва да бъде уважена съразмерно на уважената част на оспорването на глобата, а именно в размер на 432 лева/220,88 евро, които следва да бъдат възложени за заплащане на СДВР-МВР.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №254332-020646/21.08.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Й. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр.***, на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/, за нарушение на чл.126 от ЗДвП, като преквалифицира санкционната норма от чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП в тази по чл.185 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 лева /255,65 евро/ на 20 лева /10,22 евро/.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на Й. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр.***, сумата от 220,88 евро/432 лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство от един адвокат в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6