Решение № 315 от 22.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Несебър, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101024 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В******" *** с ЕИК 8*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ул. „Г*******“, № **, представлявано от Ц.М., с пълномощник гл. юк. П.А. против И.В.Г., гражданка на Руската федерация, родена на ******г., с адрес: гр. Н****, к.к. С*****, жил. сгр.

„К*****“, вх. **, ет. ***, ап. ***.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Н*****, к.к. С***** ***, жил. сгр. „К*****“, вх. ***, ет. ***, със заведена партида в базата данни с аб. № *******. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответницата притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния 1 оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответницата е следвало да заплати задълЖ.ята по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че била издадена фактура № 0***** от 25.11.2022г. на стойност 152.52 лева, върху която ответницата дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадената фактура от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 52.70 лева, считано от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 20.08.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълЖ.ето.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди И.В.Г. да заплати на „В******" *** сумата от 152.52 лева, дължима по издадена фактура от 25.11.2022г., с отчетен период по фактура от 16.11.2021г. до 16.11.2022г., сумата от 52.70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълЖ.ето. Представят писмени доказателства.

Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Развиват се доводи за липса на доказателства относно сезонността на водоснабдявания обект. Сочи се, че водата в имота е неправилно и неправомерно отчетена. Оспорва се задълЖ.ето на ответницата.

Прави се възраЖ.е за настъпила погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявените искове.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата. Представят нови писмени доказателства във връзка с указаната им тежест на доказване с определението по чл.140 от ГПК. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уваЖ. изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

За ответника И.В.Г., в съдебно заседание се явява назначения й особен представител, която поддържа отговора на исковата молба. Не сочи нови доказателства.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на к.к. Слънчев бряг - гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задълЖ.ето за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответницата Г. е собственик на водоснабдения имот: апартамент, находящ се в Н*****, к.к. С*****, жил. сгр.

„К*****“, вх. ***, ет. ***, ап. ***, с идентификатор: 5******, със заведена партида в базата данни с аб. №*******, са представени и приети като доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № **** от 2010г. по описа на Нотариус с рег.№ **** на НК, с район на действие – Районен съд – Несебър /л.54-55вкл./. Видно от същия, ответникът е закупила процесния имот на 30.07.2010г. и към датата на справката от службата по вписванията /л.9/ – 14.08.2025г., все още е собственик на същия. Като собственик, ответницата притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги. Следователно от събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и 3 ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствените на ответника имоти, находящи се на горепосочените адреси. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото са представени справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.6/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № *******, с титуляр: И.В.Г.. Очевидно за процесния имот е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.

32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.

Както се установява от представената по делото справка-извлечение, отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, които лично е видял водомера при посещение на имота /л.6/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството-ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

Съдът намира за неоснователно възраЖ.ето на особения представител на ответницата Г. за настъпила давност спрямо претендираните от ищеца суми.

Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото 4 за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задълЖ.е възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълЖ.ята е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, за процесният период от 16.11.2021г. до 16.11.2022г. дружеството е издало една фактура на 25.11.2022г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната - потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, както твърди особеният представител на ответника, тъй като задълЖ.ето е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от ищеца на 19.08.2025г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода от 16.11.2021г. до 16.11.2022г., по фактура от 25.11.2022г. /л.13 /, възлизащо на сумата от 152.52 лева с ДДС не следва да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния давностен срок за предявяване на вземането. Не се установява, да е погасено по давност и вземането, представляващо задълЖ.е за заплащане на мораторна лихва за периода от 26.12.2022г. до 19.08.2025г. в размер на 52.70 лева.