Решение № 52 от 26.03.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Павликени, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Б. Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело №

20254140100467 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът Р. М. С., ЕГН ********** с настоящ адресс. Б., общ. П., ул. „***, чрез пълномощника си адвокат И. С. - ***АК е предявил против „***" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*** офис сграда „***“, иск за признаване за установено, по отношение на дружеството, че не му дължи сумите за които е издаден изпълнителен лист (ИЛ) на осн. чл. 418 вр чл. 417 от ГПК, въз основа на Заповед от *** г по ЧГрД № *** от 2012 г по описа на СРС, ГО, 52 с-в и е образувано изпълнително № *** по описа на ЧСИ М. Ц. с рег № *** Район на действие СГС, а именно: главница в размер на 10949,16 лв. (десет хиляди деветстотин и четиридесет и девет лева и шестнадесет стотинки ), ведно със законна лихва считано от 12.01.2012 г., която до предявяване на иска - 15.05.2025 г. възлиза на сумата от 15660.66 лева (петнадесет хиляди шестстотин и шестдесет лева и шестдесет и шест стотинки); сумата от 4021 лв. възнаградителна лихва за периода 03.09.2009 г. – 23.12.2011 г., сумата от 651,58 лв. - наказателна лихва за периода 03.05.2010 г.- 11.01.2012 г., както и съдебни разноски в размер на 362, 44 лв.

Ищецът твърди, че срещу него бил издаден ИЛ от 31.01.2012 година въз основа на Заповед от 27.01.2012 г. по ЧГрД № *** от 2012 г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в за сумите както следва: главница в размер на 10 949,16 лв. (десет хиляди деветстотин и четиридесет и девет лева и шестнадесет стотинки), ведно със законна лихва считано от 12.01.2012 г., 4021 лв. възнаградителна лихва за периода 03.09.2009 г. - 23.12.2011 г., 651, 58 лв. - наказателна лихва за периода 03.05.2010 г. - 11.01.2012 г, както и съдебни разноски в размер на 362, 44 лв. С този ИЛ било образувано изпълнителното дело № *** по описа на ЧСИ М. Ц. с per №***, Район на действие – СГС на 01.04.2025 г. по повод постъпила молба с вх. 15503 от 18.12.2024 г. от взискателя „***“ ЕАД с ЕИК ***. Последния придобил правото на горепосоченото вземане чрез договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г от цедента „***“ АД. Твърди от печата на гърба на ИЛ да било видно, че по повод същия изпълнителен лист е било образувано и водено друго, по-старо изпълнително дело, а именно изп. дело № *** от 2012 г по описа на същия ЧСИ, което било образувано на дата 08.03.2012 г. и прекратено на 18.05.2023 г., както и че последното изпълнително действие е било на 05.04.2018 г. Впоследствие взискателят входирал горната молба от 2024 г. на базата на която ЧСИ М. Ц. образувала на 01.04.2025 г. и новото изпълнително дело № ***. Счита, 1 че първото изпълнителното дело е било прекратено по право на 05.04.2020 г. съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция. Твърди, че задължението е погасено поради изтичане на петгодишна давност на 05.04.2023 година. Предвид гореизложеното по реда на настоящото производство моли съда да постави решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на „***“ ЕАД с ЕИК принудително изпълнение на процесните суми, като погасени по давност.

Претендира разноски. В съдебно заседание и депозирани писмени бележки, чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че срещу ищеца е била издадена горната заповед за незабавно изпълнение и съответно изпълнителен лист. Съответно било образувано и изпълнително дело № ***/2012 г. no onucа на ЧСИ М. Ц. с № *** на КЧСИ, по което са били искани и извършвани следните изпълнителни действия: 13.10.2016 г. – изпратени са запорни съобщения до „***“ АД и „***" АД, 12.02.2018 г. – молба за налагане на запор, 09.03.2018 г. – изпратено запорно съобщение до „***“ АД, 12.02.2020 г. – молба за справки и изпълнителни действия, 16.03.2020 г. – изпратено запорно съобщение до „***“ АД. Делото било е преобразувано в изп. дело № ***/2024 г. по описа на ЧСИ М. Ц. на 18.12.2024 г. и с молбата е поискано налагане на запор след справка В РБСС.

Изпълнително дело № ***/2012 г. било образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., nopagu koето и на основание Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по m.g. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая вземането било установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение и на основание чл. 117, ал.

2 33Д давностният срок бил петгодишен. Той започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, kamo за процесното е бил прекъсван многократно с предприемане на действия за принудително изпълнение. Твърди, че дори и да се приеме, че по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, Тълкувателно решение 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснявало, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено пo изпълнително дело, по което е настъпила перемпция." Ефектът на прекъсване на погасителната давност се проявявал при наличие на предприето изпълнително действие по смисъла на чл. 116, 6. "В" от 33Д и не се засягал от настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Счита, че вземанията му срещу ищеца не били погасени по давност, поради което моли за отхвърлянето на иска, както и за присъждането на сторените по делото разноски.

В хода на делото - на 11.12.2025 г. между „***" ЕАД и „***“ ЕАД е сключен представения Договор за цесия, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на „***" ЕАД, като цедентът е упълномощил цесионера да осъществява процесуално представителство по всички дела, отнасящи се до вземания, съгласно договора за цесия. Производството по делото продължи между същите страни – чл. 226, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане по частно гр. дело № ***2012 г. на СРС, II ГО, 52 състав на 31.01.2012 г. е издаден процесния изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.01.2012 година, постановена по частно гр. дело № *** по описа на СРС, II ГО, 52 състав, по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** представляван от А. А.К., Е. А. А. и М. Д. П. – К. сумата от 10 949,16 лв. ведно със законната лихва от 12.01.2012 г., сумата от 4021 лв. – възнаградителна лихва за периода 03.09.2009 г. – 23.12.2011 г., сумата от 651,68 лв. - наказателна лихва за периода 03.05.2010 г. – 11.01.2012 г., както и съдебни разноски от 362,44 лв. Посочено е вземането да произтича от извлечение от счетоводните книги на банката, от което се установяват вземанията й срещу длъжника Р. М. С. по договор за кредит от 12.05.2008 г. и Анекс № 1 от 04.08.2009 г.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 08.03.2012 г. банката е образувала против ищеца изпълнително дело № ...2012 г. на ЧСИ М. Ц. - рег. № ***, район на действие – СГС.

Ответникът е конституиран на 20.04.2016 година като взискател по делото, с оглед сключен с банката Договор за цесия от 14.01.2016 г.

2

Производството по това изпълнително дело е прекратено на 18.05.2023 година – приложеното Постановление, като видно от поставения на гръба на ИЛ печат последното изпълнително действие по него е извършено на 05.04.2018 година.

Въз основа на същия изпълнителен лист с молба от 18.12.2024 г. ответникът е поискал образуването на ново изпълнително дело, което е станало на 01.04.2025 година – приложеното Постановление, с което е образувано изп. дело № ***на същия ЧСИ.

По същото са предприети действия по имущественото проучване на длъжника, чрез изискване на съответни справки, изпратени са запорни съобщения, вследствие на които е извършено и частично събиране на дълга.

Копие от изпълнителните дела са приложени към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност.

Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по първото изпълнително дело в продължение на повече от две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е петгодишният такъв по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен по чл. 111, буква "в" от ЗЗД.

Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според ТР № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.

На трето място, с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, което по първото изпълнително дело - № ***, видно от отбелязването върху ИЛ е станало на 05.04.2018 година. Пак от ИЛ се установява, че то е било прекратено служебно от ЧСИ на 18.05.2023 г., поради липса на извършени изпълнителни действия.

От тази дата нататък, следващото валидно изпълнително действие е молбата на взискателя от 18.12.2024 г., с която е образувано новото изпълнително дело - *** на същия ЧСИ, доколкото с нея е поискано предприемане на изпълнителни способи.

От изложеното следва, че за периода от 05.04.2018 година до 18.12.2024 година - за около 6 години и 8 месеца) няма данни от приложените изпълнителни дела да са били извършвани каквито и да е изпълнителни действия. За такива не следва да се приемат изискването на справки, както отправяне на молба за изпълнителни действия, които са вече предприети, съответно и налагане на запори върху сметки, които за процесното вземане са били вече запорирани – противното би било нелогично и недопустимо, доколкото изцяло обезмисля института на давността. Същото приел и ЧСИ – прекратяването и съобщенията за вдигане запорите, в които се сочи те да са наложени найкъсно до 2018 година.

Дори и в този срок да попада периода на извънредното положение и давността по това 3 време да се счита, че е спряла за около 2 месеца, пак от последното валидно изпълнително действие по първото до образуване на второто изпълнително дело, петгодишната погасителна давност по изпълнителния лист ще е изтекла. Последващите изпълнителни действия след образуване на второто изпълнително дело не са релевантни, доколкото давността в случая вече е била изтекла.