Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22993 от 23.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17488/2026
Вид
Определение № 22993
Подписан
23.06.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Кодекс на международното частно право
  • член 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • § 2 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22993 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110117488 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "Топлофикация София" ЕАД, срещу М. А. Д., гражданин на САЩ, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 430,09 евро. В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

След служебна проверка съдът установи следното:

Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите (ЗЗП), поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Видно от исковата молба ответникът е гражданин на САЩ. От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че за ответника няма данни на запис, съответно лицето няма регистриран постоянен или настоящ адрес в Република България.

Предвид горното, съдът намира, че ответникът няма обичайно местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал. 3 1

ГПК, не се твърди, нито установява.

Установява се, че ответникът към настоящия момент няма надлежно регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България.

Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда /определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20/.

Съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, поради което настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, а ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиваване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. /Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д.

№ 449/2022 г., ВКС/

Воден от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 196786/19.06.2026г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. Д., гражданин на САЩ, въз основа на която е образувано гр.д. № 17488/2026г. по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17488/2026г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2