Решение № 18185 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18185 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа доклад.ото от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110110431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осно.ие чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника Д. И. Д. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца ч а с т от сумите, за които е издадена Заповед № 31620/08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54630/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 1702.80 лева - цена на доставена от дружеството и потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на осно.ие Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата от цена, равняваща се на 1/2 от задълженията за имота. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за изда.е на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 54630/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.

1

Пояснява, че е сключил споразумение с другия длъжник в заповедното производство – С. И.а Д.а, за погася.е на цялото задължение /в това число и това на настоящия ответник/, във връзка с което споразумение С.

Д.а е извършила погасителни вноски. С оглед изплащането на част от задълженията на Д. Д. с така извършените плащания по споразумението, ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявя.е на установителен иск само за непогасената част от дълговете – а именно, дължимата сума за главница.

Моли съдът да установи посочената част вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. Д. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. С подробни аргументи оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, обосноваващо материалноправната му легитимация. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Нелбо“ АД взема становище предявените искове, като намира същите за основателни и моли за тяхното уважа.е.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осно.ие чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ.

На осно.ие чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да установи, че по силата на възникнало на твърдяното осно.ие облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгря.е на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказ.е на горните факти, е да докаже положителния факт на погася.е на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на полз.е, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдя.е или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно 2 носителя на вещното право на полз.е, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от И. Д. И. /баща и наследодател на ответника/, на 17.12.1992 г. по време на брака му с Н. Т. И.а /която не е майка на ответника по спора, видно от представения акт за раждане/. С оглед на това, при липса на представени доказателства в противния смисъл, собствеността върху недвижимия имот е възникнала в режим на СИО.

Установява се, че бракът между И. И. и Н. И.а е прекратен с решение за развод, влязло в законна сила на 30.03.1993 г. С прекратя.ето на брака се прекратява и режимът на СИО, като същата е трансформирана в обикновена дялова съсобственост при равни квоти от по ½ ид.част.

Установява се на следващо място, че с нотариален акт за дарения на недвижим имот от 2018 г. /л. 14/ И. И. дарява на дъщеря си С. Д.а собствената си ½ ид.част от процесния имот.

С оглед на това, от ангажираните по делото доказателства, се установява, че към 2018 г. собственици на имота са С. Д.а и Н. И.а.

Предвид изложеното, с оглед липсата на други доказателства по спора, установяващи последващи разпореждания с имота, както и липсата на данни за сключен индивидуален договор между ответника и ищеца /чрез откри.е на лична партида/, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказ.е първата материална предпоставка от фактическия състав на претенцията – а именно, ответникът да притежава качеството на потребител на топлинна енергия.

С оглед гореизложеното предявения иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.

В заповедното производство длъжникът не е извършвал разноски и не е претендирал присъждането на такива, поради което разноски не му се следват.

В исковото производство ответникът е претендирал и доказал извърш.ето на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Ищецът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, във връзка, с което съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, продължителността на производството /в 1 съдебно заседание, в което са ангажирани само писмени доказателства/, намира, че 3 договореният размер за процесуално представителство в размер на 1000 лева се явява прекомерен, и следва да бъде намален до размера на сумата от 500 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл. 422 ГПК о т „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Д. И. Д., ЕГН **********, установителен иск с правно осно.ие чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед № 31620/08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54630/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 1702.80 лева - цена на доставена от дружеството и потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, на осно.ие чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК, сумата от 500 лева – сторени от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжал.е с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връч.ето му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4