Решение № 525 от 16.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20248002104275 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 386, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез адв. П. и адв.Б., срещу решение № 616 от 23.05.2024 г. по в.гр.д. № 105/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта,с което е потвърдено решение № 262691 от 15.08.2022г. по гр.д.№ 8867/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която Столична община е осъдена по колективния иск на М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С. Х. С., В. П. К.-Х. и К. М. М. в срок от една година от влизане в сила на съдебното решение да преустанови нарушението, изразяващо се в продължаваща експлоатация на временно трамвайно трасе от [улица]по [улица]до „П. к.“, създаващо наднормен шум и наднормени вибрации в жилищата на увредените лица, чрез преместване на временното трамвайно трасе, минаващо по локалното платно на [улица], в участъка от [улица]до [улица], така че да бъде съобразено с изискванията на Наредба № 2/29.06.2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационнотранспортни системи на урбанизираните територии и Правилник с технически изисквания и норми за временен релсов път, за своя сметка.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и 1 неправилно. Оспорва се допустимостта на предявения от ищците колективен иск. Според касатора в случая е неприложим редът на особеното исково производство за колективни искове, по който е протекло производството, и искът неправилно е квалифициран като колективен. Съдът не е извършил детайлен анализ дали е налице колективен интерес, а посочените критерии за обосноваване на такъв в действителност подкрепят тезата, че се касае за субективно съединени искове. Касаторът сочи още, че изпълнението на решението за преместване на временното трамвайно трасе е обективно невъзможно в рамките на една година и включва действия, зависещи от други административни органи. Освен това се твърди, че Столична община не може да бъде ответник по предявения иск и по реда на производството да бъде задължена да извърши определено административно действие. Излагат се доводи и за липса на мотиви във въззивното решение, неоснователно недопускане на нова съдебно-акустична експертиза, незачитане разпределението на доказателствената тежест, както и за неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред касационния съд адв. П. и адв.Б. поддържат касационната жалба и искат да се отхвърли предявеният иск.

Ответниците по касационната жалба М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С.

Х. С., В. П. К.-Х. и К. М. М., чрез адв. Й., в писмен отговор с подробно изложени доводи оспорват касационната жалба и смятат, че следва да се остави в сила решението на въззивния съд. В открито съдебно заседание адв.

Й. заявява, че оспорва жалбата.

Ответниците по касационната жалба Л. В. Ч., В. Й. Ч., С. Й. Ч., В. И. К., К. Н. К., Д. К. Т., И. В. К., И. П. П., З. К. Х., Ю. М. И. и К. М. М., конституирани в производството на основание чл. 383 ГПК, чрез адв. И. М., вземат становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание адв. М. заявява, че поддържа отговора и оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от лица, легитимирани да обжалва решението на въззивния съд, срещу акт, подлежащ на обжалване, в срока по чл. 283 ГПК.

Ищците по настоящото дело са сезирали съда в качеството си на неперсонифицирана общност на граждани, чиито права са накърнени от противоправното поведение на ответника, който е изградил и поддържа в противоречие с нормативните изисквания временно трамвайно трасе по локалното платно на [улица], София, вследствие на което живущите в сградите по протежение на трамвайното трасе изпитват неудобства повече от нормалните в продължителен период от време. Конкретно ищците са посочили, че в обитаваните от тях жилища са значително завишени шумът и вибрациите от преминаващите трамваи, което от 2010 г. досега създава 2 стресово състояние и нервно напрежение, невъзможност за почивка както през деня, така и през нощта, и цялостно се отразява негативно на качеството им на живот и на тяхното здраве. Налице е постоянно безпокойство и страх у живущите за конструктивната цялост на сградите и жилищата им. Освен това изграденото в нарушение на изискванията трасе препятства достъпа на МПС, в това число и такива на „Спешна помощ” до входовете на жилищните кооперации, което е в нарушение на правата на живеещите в тези кооперации за достъп до медицинско обслужване и помощ. Ищците са конкретизирали, че кръгът на увредените от твърдяното противоправно деяние не е определен, но е определяем, като са посочили, че той обхваща живущи в протежението на процесния трамваен участък в локалното платно на [улица]в участъка между [улица]до [улица](„П. к.“). Затова и целят с предявените искове да се защити не индивидуалният интерес на всеки от групата от ищци, предявили иска, а колективният интерес на всички живущи в този участък.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен искът за преустановяване на нарушението, изразяващо се в продължаваща експлоатация на временно трамвайно трасе от [улица]по [улица]до „П. к.“, създаващо наднормен шум и вибрации в жилищата на увредените лица, чрез преместването му, въззивният съд е приел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която не е оспорена с въззивната жалба и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Приел е за безспорно установено, че на 30.05.2010 г., във връзка със строителството на втори метродиаметър на С. метро, е започнало изграждането на временно трамвайно трасе по [улица]. Строежът е въведен в експлоатация на 20.08.2010 г. като временно трамвайно трасе. Вторият метродиаметър на С. метро е пуснат в експлоатация през м. август 2012 г. Въпреки приключилото строителство на метростанция № 9, временното трамвайно трасе по [улица]е останало в експлоатация и използването му продължава.

Въззивният съд е кредитирал заключенията на назначените по делото експертизи, като е приел за установено, че са налице несъответствия с нормативно определените отстояния между оста на трамвайната линия и найизпъкналите части на жилищните сгради и съоръженията. Минималната широчина на трамвайното платно и разстоянието до сградите не отговарят на приложимата нормативна уредба. Измерените нива на вибрации са в допустими граници по отношение на експлоатационната сигурност на строителната конструкция на обследваните сгради. Въпреки това в част от изследваните честотни ленти са установени наднормени стойности на шум, които предизвикват дискомфорт у обитателите. Измерените нива на шума във всичките шест жилищни помещения, в петте изследвани жилища, превишават граничните стойности за жилищни стаи, определени в Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда. Превишенията са значими, особено през нощния период. Наднормените нива на шум оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на засегнатите лица, водещи до стрес, раздразнителност, нарушения на съня, повишена тревожност и понижено 3 качество на живот. Въпреки наличието на Стратегическа карта за шум и Планове за действие, конкретен технически проект за решаване на проблема с временното трасе в процесния район не е предложен. На основание така установените факти въззивният съд, след като е преценил събраните по делото доказателства и доводите на страните, е намерил въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение – за правилно и законосъобразно, с оглед на което го е потвърдил.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съображенията за това са следните:

За да се прецени дали предявеният иск е колективен, съответно дали подлежи на разглеждане по реда на особеното производство, следва да се провери до колко отговаря на характеристиките за такъв, изведени в чл. 379 ГПК. Видно от текста на закона по реда на особеното производство по колективни искове се разглеждат искове за защита на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. Наличието на определяем колективен интерес, който да е общ за цялата група лица, от чието име се предявява иска е определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 379 от ГПК. Трайна е практиката на ВКС (решение № 198/02.10.2013 г. по гр.д. № 1420/2012 г. на ВКС, III г.о., определение № 380 от 3.05.2011 г. по ч. т. д. № 298/2011 г. на ВКС, II т. о.), че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Искът е предявен от лица, които са част от неопределен, но определяем кръг лица, засегнати от едно нарушение, и търсената защита е в пределите на посочените в закона способи, следователно е налице основание искът да бъде разгледан по реда на особеното производство по колективни искове. В настоящия случай, макар предявилите иска лица да са индивидуално определени, защитаваният интерес не е индивидуален, а произтича от един и същ тип нарушение, което засяга правата и общите интереси на всички членове на колектива, които, макар да не са конкретно определени към момента на предявяване на иска, са определяеми – жителите по протежение на временното трасе, изградено и поддържано в експлоатация в нарушение на приложимата нормативна уредба.

Обстоятелството, че при детайлно проучване би могло да се установят с точност конкретните личности – членовете на групата, не може да се приеме, че отнема характеристиката на иска като „колективен“, напротив, това отговаря в пълна степен на понятието „определяем“. Наднорменият шум и вибрации от трамвайния транспорт, които нарушават правото на спокойствие и здравословна среда на живущите в конкретния район, са типичен пример за засегнат колективен интерес, чиято защита следва да се осъществи именно чрез осъдителен колективен иск, с който се търси предвидената в закона защита – преустановяване на нарушението. Фактът, че експертизите оценяват въздействието върху конкретни жилища, не променя характеристиките на 4 нарушението и наличието на колективния интерес от неговото преустановяване. Същественото в случая е, че е налице определяем кръг от увредени от едно нарушение лица, които се намират в сходно положение – всички те търпят последиците от нарушението, което засяга техните права и интереси, макар и в различна степен. В тази връзка, настоящият състав споделя доводите, изложени в определение № 207 от 19.01.2018 г. по в.ч.гр.д.

№ 273/2018 г. на САС, с което е отменено определение за прекратяването на първоинстанционното производство и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за разглеждане на колективните искове.

Както е посочил съдът, в случая ищците целят да защитят общия интерес на неперсонифицираната общност от живущи по протежението на процесното временно трамвайно трасе, като искат от съда да задължи общината да преустанови твърдяното нарушение на техните лични и имуществени интереси, вкл. и правото им на собственост, чието пълноценно упражняване е смутено. В този смисъл с предявяването на иска се упражнява правото на защита на всички лица, включени в колектива, и искът се предявява от негово име. Именно този засегнат колективен интерес е конкретизиран в достатъчна степен в исковата молба въз основа на наведените фактически твърдения, които очертават както кръга на увредените лица (живущите по протежението на процесното временно трамвайно трасе), така и увреждането (изграждането и поддържането на това трасе в противоречие с нормативните изисквания, което е довело до засягане на притежаваното от тях право на собственост, вследствие на което се е влошило качеството им на живот и са лишени и от нормална социална среда вследствие наднормените шумове и вибрации).