Решение № 165 от 25.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Сливен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104235 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 22.01.2025 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД и БАНКА ДСК АД, по силата на който вземанията на цедента срещу ответника И. А. К. от гр. Сливен, произтичащи от Договор за стоков кредит № 1028264 от 20.06.2023 г., били прехвърлени изцяло на дружеството - кредитор. Твърди се, че цедентът упълномощил ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление на 12.03.2025 г. Ищецът описва, че на 20.06.2023 г. между Банка ДСК АД и ответника бил сключен Договор за стоков кредит № 1028264, по силата на който банката му предоставила кредит за закупуване на мебели в размер на 3500,00 лв.

Съгласно договора кредитополучателят се задължил да върне кредита на общо 12 равни месечни вноски в размер на 340,67 лв. всяка, с краен срок на погасяване на кредита - 20.06.2024 г. Ответникът не заплатил дължими вноски 1 по кредита с настъпил падеж. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2339/2025 г. по описа на СлРС. Срещу издадената заповед за изпълнение за претендираните суми било подадено възражение от длъжника, което довело до подаване на установителните искове от ищеца. На изложените основания ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което заявява, че всички дължими от ответника суми са заплатени в хода на процеса, поради което моли съда да постанови решение, с което да установи това обстоятелство в условията на чл. 235 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е Молба, с която представя разписка за доброволно заплатена сума в полза на ищеца.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. А. К. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 393,54 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 1028264 от 20.06.2023 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2025 г ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2339/2025 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане и сумата от 50,88 лв., представляваща лихва за забава за претендираната главница за периода от 20.05.2024 г. до 02.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1449 от 05.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2339/2025 г. по описа на СлРС.

Предявените искове са процесуално допустими.

Съгласно изричното изявление на ищеца и представените доказателства, 2 ответникът е заплатил претендираните суми, вкл. направените по делото разноски, в хода на процеса.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното погасяване на задължението чрез плащане.

Ето защо, макар и основателни по същество, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, поради извършено от ответника плащане в хода на процеса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 срещу И.

А. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Люляк“ № 10 искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 393,54 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 1028264 от 20.06.2023 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2025 г ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2339/2025 г. по описа на СлРС - 02.05.2025 г. до окончателното й изплащане и сумата от 50,88 лв., представляваща лихва за забава за претендираната главница за периода от 20.05.2024 г. до 02.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1449 от 05.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2339/2025 г. по описа на СлРС, поради извършено от ответника плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3