Решение № 22 от 25.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600976 по описа за 2022 година образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – София и жалба на адвокат К. Г. – САК, защитник на подсъдимия М. П. Б., срещу присъда № 7/30.03.2022 г., постановена по нохд № 16/2019. по описа на Софийски окръжен съд С обжалваната присъда състав на Софийски окръжен съд е признал подсъдимия М. П. Б., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2013 год., около 21,44 часа, на третокласен път № 801 от републиканската пътна мрежа, при разклона за махала „Драгиовци“ - участък на километър 4+600 метра, землището на с. Вакарел, обл. Софийска, в съучастие като съизвършител с В. С. О., при управляване на моторно превозно средство товарен автомобил марка „ЗИЛ“, модел „131“, с per. № ***, с посока на движение от с.

Белица към с. Вакарел, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: С поведението си не трябва да създава опасности...и да причинява имуществени вреди“, като умишлено е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „С“, с per. № ***, собственост на „Файненшъл Консулт“ ООД - гр. София, на стойност 94 500 (деветдесет и четири хиляди и петстотин) лева, поради което на основание 1 чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с М. Ц. Й. като помагач.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 342, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК съдът е наложил на подсъдимия Б. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години.

С присъдата съдът е признал за НЕВИНЕН подсъдимия М. Ц. Й., с ЕГН **********, в това, че на 03.10.2013 год., около 21,44 часа, на третокласен път № 801 от републиканската пътна мрежа, при разклона за махала „Драгиовци“ - участък на километър 4+600 метра, землището на с. Вакарел, обл. Софийска, в съучастие с М. П. Б. и В. С. О. - извършители, които в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП умишлено причинили значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „С“, с per. № ***, собственост на „Файненшъл Консулт“ ООД - гр. София, на стойност 94 500 (деветдесет и четири хиляди и петстотин) лева, подпомагайки ги като помагач, да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП: чл. 94, ал. 2 ЗДвП - „За паркиране извън населени места пътните превозни средства се спират извън пътното платно за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.“, като паркирал в лентата за движение на третокласен път № 801 от с. Вакарел към с. Белица лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „С“, с per. № ***, собственост на „Файненшъл Консулт“ ООД - гр. София и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. София направените на досъдебното производство разноски в размер на 699,80 /шестстотин и деветдесет и девет лв. и 80 ст./ лева, а по сметка на Софийския окръжен съд сумата в размер на 466,80 /четиристотин и шестдесет и шест лева и 80 ст./ лв.

Срещу така постановената присъда са постъпили протест и въззивна жалба от защитата на подсъдимия Б., с допълнение към тях, в които се излагат доводи за нейната незаконосъобразност и необоснованост както в осъдителната, така и в оправдателната й част, както и за явна несправедливост на наложеното наказание на Б..

В протеста се излагат доводи, че присъдата е неправилна и като такава на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК следва да бъде изменена по отношение на подсъдимия М.

П. Б., а по отношение на подсъдимия М. Ц. Й. да бъде отменена на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като на двамата подсъдими да бъдат наложени наказания, така както са поискани от прокурора пред първоинстанционния съд.

В допълнителните изложения към протеста прокурорът счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност водят до единствения 2 категоричен извод, че подсъдимите М. П. Б. и М. Ц. Й. са извършили престъплението, за което им е повдигнатото и предявено обвинение. Въпросните доказателства прокурорът е счел, че се съдържат в показанията на свидетелите И. О. Д., И. Г. Ш., П. Ч. К. и в обясненията на подсъдимия М. Ц. Й.. Свидетелят И. О. Д. пред съдебния състав описал обстоятелствено както извършените от подсъдимия Б. действия на инкриминираната дата, свързани с причиняването на щети по процесния лек автомобил, марка “Мини Купър”, така и поведението на другия подсъдим М. Ц. Й.. Той е лицето, което е закарало и паркирало лекия автомобил „Мини Купър“ на третокласния път № 801 от републиканската пътна мрежа, при разклона за махала „Драгиовци“, и е извършил това, тъй като имал уговорка с В.

С. О. да бъде увредено посоченото моторно превозно средство. Първоинстанционният съд не приел това да е извършено по предварителна уговорка с О., а приел, че той е сторил това след проведен между тях телефонен разговор. Въпреки че прокурорът приема, че по делото не се съдържат преки доказателствени източници, сочещи за съществуващо познанство между подсъдимия Й. и О. преди инкриминираната дата, той счита, че са налице косвени доказателства, които обосновават такъв извод. На първо място Й. бил лицето, което по повод сключен граждански договор от дата 24.07.2013 г. с „Файненшъл консулт“ ООД е взело лекия автомобил „Мини Купър”. На второ място, нямало налични доказателства за извършвана друга рекламна дейност с този лек автомобил Й., освен на 03.10.2013 г.. На трето място, закарването на посочения автомобил от Й. до третокласния път в землището на село Вакарел, без същия да е имал предварителна уговорка с О., а едва след негово позвъняване по телефон, прокурорът приема за житейски неправдоподобно, тъй като извършването на такава дейност изисквало познаването на възложителя и постигането на съответни договорености относно вида рекламна дейност, времевия период и начин на заплащане, имайки предвид, че О. не се представил пред него като представител на „Файненшъл консулт“ ООД. В тази връзка Й. в обясненията си пред съда не посочил лицето, което му се обадило за придвижване до град Панагюрище с цел рекламна дейност, а впоследствие разбрал, че това е лицето В. С. О., който не бил и служител от „Файненшъл консулт“ ООД. Прокурорът счита, че в случая обясненията на подсъдимия Й. следвало да се ценят като средство за защита. Не можело да бъдат приети за достоверни и обясненията му в частта досежно отказа да напусне района, където е бил паркирал управлявания от него автомобил, поради отправени вербални закани спрямо неговата личност и семейството му.

Това било така, тъй като той по никакъв начин не демонстрирал с поведението си при идването на свидетелите Д., Ш. и К., че е бил заплашван от О., а при идването на свидетелите - полицейски служители при РУ-Ихтиман М. и А. по никакъв начин не показал, че е бил обект на физическо или психическо насилие.

Досежно определеното от съда на подсъдимия Б. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6/шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3/три/ години, и досежно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/две/ години, прокурорът счита, че същите се явяват явно занижени. С така определеното наказание според прокурора не биха могли да бъдат постигнати целите, визираните в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита осъдения, да се въздейства предупредително върху него и да се 3 въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Счита още, че наложеното наказание е явно несправедливо и не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.

При определяне размера на иначе правилно индивидуализираното по вид наказание „лишаване от свобода“, следвало да се отчете високата степен на обществена опасност както на извършеното престъпление, така и на самия извършител. По делото били установени множество отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия Б. обстоятелства, а именно - упоритостта, намерила израз в предварително създадените съвместно с О. условия, време, място, начин и средства за реализиране на престъплението, в това число неколкратно нанесени удари с управлявания от него товарен автомобил марка „ЗИЛ“ на лекия автомобил „Мини Купър“; незачитане на установените в страната правила за движение по пътищата; липсата на чувство за поправимост, въпреки изтърпяното от него наказание „пробация“, наложено му с предходна присъда за извършено престъпление по транспорта, липсата на положителни характеристични данни за Б., който можело да бъде определен като личност, отричаща определените в страната норми на поведение и установен правов ред. Тези отегчаващи обстоятелства, съпоставими с изложените смекчаващи отговорността обстоятелства от съда - добросъвестно процесуално поведение в двете фази на наказателното производство, чисто съдебно минало, продължителност на наказателното производство и трудова ангажираност, не биха могли според прокурора да обусловят извод за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК за подсъдимия Б.. Така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието лишаване от свобода прокурорът не споделя като такива, тъй като Б., към датата на престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност по настоящото наказателно производство, е бил осъждан по НОХД № 22/2011 г. по описа на РС- Ихтиман на „Пробация“, със пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 343г от НК му е било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца, по делото нямало данни Б. да се е намирал в трудови правоотношения с конкретен работодател, а що се касаело за добросъвестно процесуално поведение в двете фази на наказателния процес, то такова се дължало от всяко едно лице, привлечено към наказателна отговорност.

Предвид гореизложеното прокурорът счита, че не само наложеното наказание „лишаване от свобода“ е значително под най-ниския предел, а и определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. При определяне последното съдът в мотивите си не взел предвид предишно осъждане на Б., във връзка с което му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, което не е допринесло същият да спазва установените в страната правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и ППЗДВП, както и да има такова поведение при управляване на МПС, с което както да не застрашава останалите участници по пътищата, така и да не уврежда ППС. Подсъдимият можел да бъде определен като личност, която проявява трайна нагласа към нарушаване на правилата за движение. Това обуславяло Б. да бъде лишен от право да управлява МПС за подълъг срок от време.

4

Ето защо прокурорът намира, че така постановената присъда е неправилна и в противоречие със събраните доказателства, като в този смисъл и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК счита, че следвало да бъде изменена по отношение на подсъдимия М. П. Б., а по отношение на подсъдимия М. Ц. Й. да бъде отменена на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като на двамата подсъдими бъдат наложени наказания, каквито са били поискани от прокурора пред първата инстанция - наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години за Б. и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години за Й..