Решение № 2237 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2237 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330100921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 193.66 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г. в ***, управлявайки лек автомобил „***“, с рег. № *** водачът З. И. М. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила – увредена предна дясна гума. При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца , обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от 29.04.2022 г. до 28.04.2023 г. В тази връзка в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***. Щетата била оценена на сумата в размер на 193.66 лева, която сума ищецът заплатил на увреденото лице на 15.09.2022 г. чрез плащане на автосервиза, в който е извършен ремонта. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват така предявения иск по основание и размер. Оспорва възникване на 1 застрахователно правоотношение, между ищеца и увреденото лице. Не се установявали обстоятелствата, довели до вредосното събитие. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, оспорва настъпилите вреди, оспорва вредите да са причина и следствие от налична дупка на пътното платно. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото водачът е карал с несъобразена скорост с оглед пътната обстановка. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.

С Определение от 17.03.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че ***, се стопанисва от Община Пловдив, както и че ищецът е заплатил на собственика на лек автомобил „***“, с рег. № *** обезщетение по щета № *** в размер на 193.66 лева, както и че към датата на ПТП – *** г. посочения лек автомобил е имал валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца.

От представената застрахователна полица № *** от 27.04.2022 г. /л.8/, се установява, че между ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и З. М., е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт ”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на МПС „***“, с рег. № *** , като е направена отметка в договора на „Пълно Каско“ и „Доверен сервиз“. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 29.04.2022 г. до 28.04.2023 г.

В общите условия към застрахователна полица /л.9/, които са неразделна част от нея, действащи към датата на сключване на договора, е посочено, че застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична загуба на автомобила, включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена, отворена дупка на пътното платно –клауза „Пълно каско“, във връзка с „Пожар природни бедствия и ПТП“ към която се препраща.

Видно от застрахователната полица застрахователната премия е заплатена в брой еднократно, не е на разсрочени вноски, поради което съдът приема, че между ищеца и собственика на процесния лек автомобил е възникнало валидно застрахователно правоотношение по Застраховка „Каско“.

От показанията на свидетеля З. И. М. /протокол от о.с.з. от 28.04.2023 г. л.57/ се установява, че средата на 2022 г., докато управлявал собствения си лек автомобил „***“, ***, преди табелата на ***, отбивайки в локалното платно от главния път, попаднал в дупка 2 на пътното платно, в резултат на което се скъсала предна дясна гума, гумата била спукана.

Дупката не била обозначена и обезопасена. Свидетелят установява, че през 2022 г. е претърпял само един пътен инцидент с дупка и това е описания от него. Свидетелят уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и му било определено от последния обезщетение в размер на около 180 лева, които му били заплатени.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същите установяват механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена дупка на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети – спукана предна дясна гума.

Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.7/ собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ***.

От приложения по делото опис по щета /л.22/ се установява кои детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите – предна дясна гума.

Видно от опис – заключение по претенцията щетите са оценени на сума в размер на 193.66 лева /л.24/.

С платежно нареждане от 15.09.2022 г. /л.25/, на собственика на лекия автомобил е заплатена сума в размер на 193.66 лева, с основание номера на щетата и рег. № на процесния автомобил.

С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.

От приетите по делото САТЕ /л.49/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитания по делото свидетел.

Неоснователно е възражението на ответника, че механизма на ПТП може да се установи единствено с протокол за ПТП. Няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.

Още повече Протоколът за ПТП от органите на полицията няма доказателствена стойност относно механизма на ПТП, доколкото същият няма как да е възприет от служители на МВР, които идват на инцидента след неговото настъпване и установяват последиците му.

Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през дупка на пътното платно.

Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото 3 време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.

2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема действия по отремонтирането им.

Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.

По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение , че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 193.66 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер.

По възражението за съпричиняване на ответника:

Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.

За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП. Не се доказа водачът на процесния лек автомобил да е карал с несъобразена скорост, което да е довело до настъпване на вредите. Не се установи при управление с каква скорост не биха настъпили вреди, което е в тежест на доказване на ответника и бил ли е длъжен водачът да управлява лекия автомобил с такава скорост..