Определение № 163 от 03.07.2024, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Русе, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20244500900051 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Oбразувано e по искова молба на „Т. Г.“ ЕООД с. Т., област Р. срещу „Б.Х.“ Г., Германия / B. H. G./, с идентификационен код /ДДС номер / VAT/ *********, с адрес: Г. (ФРГ/BRD), град В./W., Л. Щ. */L. *, пощенски код:

*****, подадена в изпълнение указанията на Окръжен съд Русе по търг. дело № 387/2022 г. по описа на РОС, по което е издадена европейска заповед плащане срещу ответника, срещу която е подадено възражение.

В постъпилия в срока отговор на исковата молба, както и във възражението срещу европейската заповед за плащане, ответникът прави възражение за неподсъдност на спора на българския съд.

По въпроса за международната компетентност на съдилищата в Република България да разгледат повдигнатия правен спор, съдът съобрази следното:

Исковата молба, по която е образувано делото, е подадена от българско дружество срещу дружество със седалище в Г., като отношенията се основават на договор за продажба на стоки чужбина /Г./.

1

Исковото производство е предшествано от производство по издаване на европейска заповед за плащане по Регламент № 1896/2006 г., каквато заповед е издадена на 08.08.2023 г. и в резултат на подадено възражение в срока по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г., и след указания от съда ищецът е подал настоящата искова молба от 21.05.2024 г., като е довнесъл указаната му държавна такса.

След подадено възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г., заповедно производство се счита за прекратено, поради което ирелевантно за спора е дали заповедно производство се е развило пред компетентен съобразно чл. 6 от Регламента съд (така в определение № 18/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1734/2016 г. на ВКС, І т. о. се приема, че "разпоредбите на Регламент № 1896/2006 г. и конкретно тази на чл. 6 относно компетентността са относими към процедурата по издаване на европейска заповед за изпълнение и не могат да бъдат приложени към последващото исково производство по чл. 626 ГПК, доколкото с подаването на възражението по чл.

16 от Регламента тази процедура приключва, а чл. 17 от същия регламент препраща към правилата на редовното гражданско производство на съответната държава-членка по произход, които се прилагат при съобразяване на разпоредбите на Регламент № 44/2001 г. (сегашен Регламент № 1215/2012 г.), включително при преценката за наличие на международна компетентност за българския съд да разгледа спора по исковото производство").

Следователно, за преценка дали настоящото вече исково производство се развива пред международно компетентен съд, следва да се разгледат разпоредбите на Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като спорът засяга търговска сделка, между две дружества, и двете със седалище в държави - членки на ЕС.

Както е посочил и СЕС в практиката си (Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18 ) с цел засилване на правната защита на лицата, които са установени в Съюза, като позволяват едновременно на ищеца да определи лесно съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован, правилата за компетентността, които се съдържат в Регламент № 1215/2012, се придържат към принципа за компетентност на съда по местоживеене на 2 ответника, посочен в член 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU: C: 2007: 262, т. 20 и 21).

С оглед данните по конкретното дело и общото правило на чл. 4, ал. 1 от Регламент № 1215/2012 г. настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за международна компетентност по спора на българските съдилища, доколкото седалището на ответното дружество е в град В./W., Г.

(съгласно чл. 63 от Регламент № 1215/2012 г. - търговско дружество или друго юридическо лице имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното седалище по устав или централно управление или основно място на стопанска дейност).

Не е налице основание за международната компетентност и съобразно специалните правила в раздел 2-7 от Регламент 1215/2012 г. и по специално правилото на чл. 7, ал. 1 от Регламент 1215/2012 година.

Както е посочил и СЕС в цитираното решение по дело C-213/18, правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва по чл. 4 от Регламент 1215/2012 г., в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05 , EU: C: 2007: 262, т. 22).

Поради това ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува тясна връзка (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C386/05, EU: C: 2007: 262, т. 23).

В конкретния случай, обаче, предмет на иска е вземане във връзка с договор за покупко-продажба между страните, който договор за продажба е с място на доставка, т. е изпълнение на договора в Г. – видно от чл. 17 от Търговското споразумение от 25.02.2020 г., представено от ищеца с исковата молба, съобразно която договорка „стоката се предава на купувача в склада на купувача“ . Следователно, не е налице и специалната компетентност по чл. 7 от Регламент 1215/2012 година.

Раздели 3, 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1215/2012 уреждат компетентност 3 по застрахователни, потребителски и трудови договори и не са относими към компетентността на съда по предявените в настоящия спор искове.

С оглед на своевременно релевираното възражение от ответника в тази насока не са налице основание да се приеме, че е налице мълчаливо учредяване (пророгация на компетентност) съгласно чл. 26 от Регламент № 1215/2012 г.

Следователно, в конкретния случай не са налице основания, които да обосновават извода, че Окръжен съд Русе е международно компетентен да разгледа спора, възникнал след подаването в срока по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. на възражението срещу европейска заповед за плащане.

По изложените по-горе мотиви, настоящият съд на Република България намира, че не е международно компетентен съобразно никоя от разпоредбите на Регламент (ЕО) 1215/2012.

Ето защо съдът следва да прогласи, че не е компетентен да се произнесе по сезирания спор, като прекрати производството производството по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 28 от Регламент (ЕО) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, БЪЛГАРСКИЯТ СЪД ЗА МЕЖДУНАРОДНО НЕКОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от „Т. Г.“ ЕООД с. Т., област Р., ЕИК *********, адрес н срещу „Б. Х.“ Гмбх, Г. / B.H. GmbH/, с идентификационен код /ДДС номер / VAT/ DE289706899 , с адрес: Г.

(ФРГ/BRD), град В./W., Л. Щ. */L. *, пощенски код: ***** иск, по които е образувано търг. дело № 51/2024 г. по описа на Окръжен съд Русе.

ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 51/2024 г. по описа на Окръжен съд Русе.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 5