Определение № 944 от 21.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 944 гр. Стара Загора, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500489 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на „Ю.Б.“ АД - гр.С., чрез адв. С.З. против разпореждане № 3009 от 15.05.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 1981/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника З. М. А. за сумата 88,50 лв. – такси за периода от 18.08.2022г. до 02.05.2023 г., и за сумата от 66 лв., посочена в разпореждането като застраховки за периода от 30.03.2023 г. до 02.05.2023 г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като незаконосъобразно.

Излага подробни съображения за дължимост на претендираните такси, като конкретизира отделните пера на начислените такси за процесния период.

Сочи, че дължимите такси са за допълнителна услуга, предоставена на кредитополучателя. Твърди, че освен дължимата лихва, за кредитополучателя се поражда задължението да погаси и тези такси по чл.2, ал.2 от договора за потребителски кредит и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, по която е отпуснат кредитът. Те нямали пряко отношение към съществените престации по договора за кредит и поради тази причина законът не забранява събирането им. По отношение на сумата от 66 лв. частният жалбоподател твърди, че тя съставлява разходи на кредитора във връзка с връчването на нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а не застраховка, както е посочено в обжалваното разпореждане.

Сочи, че уведомяването за предсрочната изискуемост е задължително. Моли 1 да се отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от оправомощено лице, в срока за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, но частично неоснователна. Съображенията за това са следните:

Частно гражданско дело № 1981/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на „Ю.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 6351,40 лева главница от задължение по договор за потребителски кредит от 27.01.2022 г.; 352,09 лева възнаградителна лихва от 16.09.2022 г. до 17.03.2023 г.; 218,09 лева мораторна лихва от 16.08.2022 г. до 02.05.2023 г.;

88,50 лева такси за периода от 18.08.2022 г. до 02.05.2023 г. и 66 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 30.03.2023 г. до 02.05.2023 г.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата от 6351,40 лева главница;

352,09 лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2022 г. до 17.03.2023 г. и 218,09 лева мораторна лихва за периода от 16.08.2022 г. до 02.05.2023 г., както и за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.05.2023. до изплащането й, както и за разноски.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9, на заявлението се претендира сумата от 88,50 лева такси от 18.08.2022 г. до 02.05.2023 г. и обезщетение за уведомяване в размер на 66 лв., посочени и в извлечението от счетоводните книги на банката. С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението на „Ю.Б.“ АД -гр.С. за издаване на изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника З. М. А. за тези суми като неоснователно. За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че уговорката за такси и обезщетение за уведомяване се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство на неоснователно обогатяване на кредитора.

Разпореждането е правилно като краен резултат.

За да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводни книги. В случая, в извлечението, приложено към заявлението, е посочено, че се претендират такси в размер на 88,50 лв., която сума обаче не е 2 индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните начислени такси и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ето защо, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в тази част е неоснователно и правилно е било отхвърлено. Без значение е обстоятелството, че в заявлението, както и в частната жалба, тези такси за конкретизирани, тъй като основанието, въз основа на което се издава заповедта, е извлечението от счетоводните книги, което е нередовно от външна страна.

По отношение на сумата от 66 лв., посочена като разходи за уведомяване в извлечението от счетоводните книги на банката.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. А що се отнася до това, че заповедният съд е посочил, че сумата съставлява застраховка, то въззивният съд намира, че става дума за явна фактическа грешка, доколкото в мотивите на обжалвания съдебен акт е формирана воля относно поисканото обезщетение за уведомяване, но в диспозитива погрешно е посочено, че сумата, за която отхвърля заявлението, съставлява застраховка. Явната фактическа грешка може да бъде поправена винаги както служебно от съда, така и по инициатива на страните.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3009 от 15.05.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 1981/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4