Решение № 467 от 21.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 931/2023
- Вид
- Решение № 467
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- Мина Мумджиева, Костадинка Костадинова, Стойчо Попов
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б. "Б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 467 гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Костадинка К.а
Стойчо Попов при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Костадинка К.а Въззивно частно наказателно дело № 20231100600931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на глава XXI от НПК.
С определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 25.01.2023г. по НЧД № 15147/2022г. на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, СРС е определил едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения М. Г. Б., ЕГН **********, измежду наложените му по НОХД № 1776/2021г. по описа на РС-Стара Загора и НОХД № 12176/2019г., по описа на СРС, НО, 94 състав, а именно наказание „лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.24 НК е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с ДВЕ ГОДИНИ до размера на СЕДЕМ ГОДИНИ „ лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС , Съдът е постановил така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и увеличено по реда на чл.24 НК, да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” времето, през което осъденият М. Г. Б. е бил задържан по делата в съвкупността - по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор по реда на НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”.
Съдът е приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК при изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” 1 изтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 1776/2021г. по описа на РС-Стара Загора.
Срещу постановеното определение, в частта, в която е приложен чл. 24 НК е депозирана въззивна жалба от адв. Д. Р. - защитник. Излагат се доводи, че определението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде изменено като бъде отменено приложението на чл. 24 НК, а в останалата част да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание по делото, въззивният съд допусна по искане на защитата справка от ГДИН - Затвора - София за индивидуалния план за изтърпяване на наказанието от осъденото лице, корекционните процеси и др. ( л. 22-24 от внчд).
В откритото съдебно заседание проведено на 03.05.2023г. адв. Д. Р. защитник поддържа жалбата. Излага доводи, че осъденото лице работи, изпълнява заложените задачи в плана, награждаван е и върви към поправяне, за това се явява нецелесъобразно увеличаването на общото наказание по реда на чл. 24 от НК. Моли за ревизиране на определението на СРС в тази част.
Осъденият М. Г. Б. моли да бъде уважена жалбата му и да бъде отменено приложението на чл. 24 НК.
Прокурорът предлага определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното:
Производството пред СРС е било образувано по предложение на СРП по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения М. Г. Б. измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1776/2021г. по описа на РС-Стара Загора, и НОХД № 12176/2019г., по описа на СРС, НО, 94 състав. В предложението е застъпено и обстоятелството, че са налице предпоставките за увеличаване по реда на чл.
24 от НК на общото наказание с 2 години.
Първостепенният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, за които е бил осъден по НОХД № 1776/2021г. по описа на РС-Стара Загора и по НОХД № 12176/2019г., по описа на СРС, НО, 94 състав.
Престъплението по НОХД № 1776/2021г. по описа на РС-Стара Загора е довършено на 10.08.2020г. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.05.2022г.
Престъплението по НОХД № 12176/2019г., по описа на СРС, НО, 94 състав, Б. е извършил на 18.03.2018г., съдебния акт е влязъл в сила на 02.11.2022г.
Следователно Б. е извършил същите , преди да има влязъл в сила съдебен акт за кое и да е от тях и е налице реална съвкупност. Най-тежко е наказанието, наложено на Б. по НОХД № 12176/2019г., по описа на СРС, НО, 94 състав, а именно пет години „лишаване от свобода”, което правилно СРС е определил като общо най-тежко, което следва да се търпи при първоначален строг режим предвид изричните разпоредби на ЗИНЗС.
В съответствие с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59 ал.1 от НК 2 първостепенният съд правилно е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъдения е изтърпявал наказания по кумулираните съдебни актове и времето, през което осъденото лице е било задържано, вкл. по реда на ЗМВР и с МН „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.
Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в атакуваната му част, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено общото найтежко наказание с 2 години и прецени, че и в тази част съдебния акт е правилен и законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са от еднакъв вид, да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВС и с Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. При преценката за приложение на тази материалноправна норма – на чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде приложена правната норма на чл.24 от НК, като подробно е изложил аргументите си.
Първата инстанция е мотивирала конкретното завишаване на общото наказание с 2 години лишаване от свобода с това, че същият е многократно осъждан на наказание „лишаване от свобода“, с още девет акта извън тези предмет на производството; осъждан е за разнородна престъпна дейност; в кратък период от време след изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“ Б. е извършил деянията по цитираните по –горе две НОХД.
Въззивният състав счита, че районният съд не е подценил данните за обществената опасност на включените в съвкупността престъпления, респективно личната обществена опасност на
Б.. Осъденото лице е демонстрирало трайно престъпно поведение, насочено към извършване на престъпления от различен вид, нежелание да се поправи и да съобразява поведението си със законите и Д.те нрави.
Поради това наложеното общо най - тежко наказание се явява неспособно да постигне целите на специалната превенция по чл. 36 от НК и следва да бъде увеличено с 2 години, който размер е съобразен с изискванията на чл. 24 от НК.
Доводите на защитата, че при осъдения вече е започнал корекционен процес и са налице данни за поправянето му, Съдът намери за неоснователни.
Данните от визираната справка дори и да бъдат отчетени в настоящото производство не сочат на извод, какъвто прави защитата, тъй като оценката от риска от рецидив е в средните стойности 62 точки.
По изложените съображения СГС намери, че първоинстанционният съд правилно е използвал законовата възможност на чл. 24 от НК и определението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд 3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 25.01.2023г. постановено по НЧД № 15147/2022 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4