Определение № 396 от 30.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. София, 30.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20248002103051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. О. П., чрез адв. С. П. и адв. С. Б., против въззивно решение № 2873 от 15.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 165/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е отменено частично решение № 20210796 от 11.11.2021 г. по гр. д. № 11969/2020 г. по описа на Софийски районен съд, като е определен режим на лични контакти на децата Ш. Д. Л. П.-Г., [дата на раждане] , С. Р. М. К. Г., [дата на раждане] и С. Е. Д. Г., [дата на раждане] , с майката Р. Г., както следва: 1. Първите 20 срещи между децата Д.-Л. М. П.-Г., С. М. М. П.-Г. и С. Е. М. П.-Г. с майка им да се провеждат в събота на всяка първа и трета седмица от месеца, във времевия интервал между 10:00 часа и 16:00 часа, в присъствие на психолог или друг специалист в контактен център към Институт за социални дейности и практики, намиращ се в [населено място], [улица], като от този период се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на бащата М. О. П.-Г.. Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена от служител на съответния център към Институт за социални дейности и практики, като страните следва предварително да бъдат уведомени за продължителността на съответните срещи и за начален час. Задължен е бащата М. О. П.-Г., при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от страна на служител на съответния център към Институт за социални дейности и практики, да организира воденето и вземането на децата до и от контактния център – лично или чрез упълномощено от него лице. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени само при взаимно съгласие на страните и Институт за социални дейности и практики.; 2. След провеждане на горепосочените двадесет срещи по т. 1 от решението, за 1 период от 4 месеца, считано от последно проведената среща, майката има право да вижда и взима децата събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10 часа до 14 часа на съответния ден, без преспиване, като от този период се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на бащата М. О. П.-Г. и 3. След изтичане на периода по т. 2 от решението майката има право да вижда и взима децата, както следва: събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване (режимът по т. 3 не се прилага за времето през лятото, когато бащата ползва платения си годишен отпуск); двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата М. О. П.-Г., които могат да бъдат разделени на два пъти по десет последователни дни, като бащата е длъжен до 30 април на съответната година да уведомява писмено майката кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, майката има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година; през нечетните години по време на Великденските празници от 10:00 часа на Разпети Петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната ваканция с определена продължителност от Министерство на образованието и науката за съответната година; през четните години по време на Коледните празници и за част от Коледната ваканция, определена от Министерство на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 28-ми декември, с преспиване.

Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Р. Г..

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, повторна комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, разширена с участието на вещо лице токсиколог, изслушани са страните и децата по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. Установено е, че основни грижи за децата Д., С. и С. се полагат от техния баща М. О. П.. Същият разполага с добър родителски капацитет – свръхгрижовен, с висок резултат в посока приемане и сътрудничество, с дефицитни отчитания в посока неудовлетвореност от постигнатите резултати при децата, негативни преживявания към тях в някои ситуации, изискване за строги ограничения и дисциплина.

Бащата е подпомаган в грижите от своето разширено семейство. Децата са изградили емоционална и доверителна връзка с него и се чувстват добре, което обстоятелство всяко от тях заявява по време на изслушването си. Бащата е сключил граждански брак с друга жена, с 2 която живее и която децата познават, като в тази връзка не се констатира риск за децата.

Установените, посредством изготвените социални доклади, жилищни условия при бащата са подходящи за отглеждане на децата. Доходите на последния му позволяват без затруднения да покрива собствените си и на децата материални нужди. Майката, от друга страна, формално разполага с родителски капацитет, но с някои особености. Видно от заключението на вещите лица по КСППЕ, тя е фиксирана в травматичните си преживявания – целият разказ при нея е бил свързан с опитите за зачеване и травмата преживяна от това, свързана с нейната болка. Според експертите тази фиксация в болката и травматичните преживявания на майката, ангажира цялото й време и внимание и на практика ограничава психичните й годности да се ангажира с друго и нарушава така общото й функциониране. Тя няма подкрепяща семейна и има ограничена социална среда на територията на страната, като среща затруднения в ежедневието си поради езиковата бариера. Като най-съществен проблем вещите лица са констатирали липсата на контакт между децата и майката. Не може да бъде направен извод за умишлено и целенасочено отчуждаване от страна на отглеждащия към момента родител спрямо майката на децата. В продължение на около 3-4 години съгласно експертното заключение е прекъснат контакта на децата с майката, причините за което се комплексни. Към момента на изготвяне на експертното заключение вещите лица са установили предимно негативно отношение на децата към майка им, което е резултат, както от действията на последната, така и от поведението на отглеждащия родител. Вещите лица са категорични, че при майката се наблюдава емоционална лабилност, нисък фрустрационен толеранс и дисфорична готовност, които не са регистрирани от експертите в контекста на психиатрично заболяване. Същевременно, тези аспекти от поведението на последната са посочени като плашещи за децата и са констатирани от вещите лица като основни обстоятелства, поради които те не желаят да осъществяват контакт с майка си. Съгласно заключението на КСППЕ децата не са съобщили живи, още по-малко позитивни, спомени, обхващащи времето им с майка им или въобще за нейната личност. В същото време според експертите те я преживяват като емоционално нестабилна и я възприемат като заплаха за сегашния им начин на съществуване, който е вече установен. Въззивният съд, кредитирайки експертното заключение е приел, че за преодоляване на констатираното отчуждение и за гарантиране сигурността, психологическото благополучие и възможност за възстановяване връзката деца-майка първоначално срещите следва да се осъществяват в защитена среда.

Режима на лични отношения с неотглеждащия родител следва да бъде медииран от професионалисти за период от 20 проведени срещи, които следа да се осъществяват събота на всяка първа и трета седмица от месеца, във времевия интервал между 10 часа и 16 часа, в контактен център за период, посочен от служител на контактния център. Режимът на лични отношения следва да включва втори преходен период, през които майката да има право да вижда и взима децата през събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, във времевия интервал между 10 часа и 14 часа на съответния ден, без преспиване, от които период следва да бъде изключен един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. През този адаптивен период, който следва да продължи в рамките на 4 месеца, децата и майката ще имат възможност да провеждат своите срещи без 3 професионална намеса и/или супервизия на трето лице, като това ще спомогне за изграждане и надграждане на доверителната връзка между тях. След изтичане на адаптивните период съдът е счел, че следва да бъде определен режим на лични отношения, съобразно диспозитива на решението, включващ период от време, през които майката да има право да вижда и взима децата, които да пренощуват при нея, включително през летния период, както и разпределяне празнуване на официалните празници. Върху бащата лежи задължението да подготвя децата за всяка среща, включително оказвайки им емоционална подкрепа. Те успешно ще се адаптират социално и емоционално, когато е гарантирана близостта им с двамата родители и е осигурен спокоен, ненатоварен с изискване за лоялност, контакт.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Задължен ли е въззивният съд, от една страна, когато се определя начина за упражняване на материални субективни права, а от друга страна изискването да се охранява интереса на децата в производството, служебно да назначи нова специализирана медицинска експертиза, при приети две противоречащи си експертни заключения и която да изясни страда ли Г. от коморбидност - персистиращо разстройство на настроението /F 34/, което налага императивно болнично лечение, заради рисковете за нейното здраве и синдром на зависимост към опиоиди /F 11.2/ и поставят ли тези обстоятелства децата в риск?”; 2. „Следва ли въззивният съд да защити най-добрия интерес на детето, като постигането на полезен резултат, като постанови в решението ползването на задължителна услуга от Г.?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за които съдът следи служебно?“ и 4.

„Следва ли въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства; как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно режима на лични отношения с другия родител?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката, първият с т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а третият и четвъртият с Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС.