Решение № 7769 от 16.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7769 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110147888 по описа за 2022 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от 02.09.2022 г., на молителката Т. Л. А. срещу ответника В.

О. Х., с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, Постъпило е искане за издаване на заповед за незабавна защита от Т. Л. А., което съдържа достатъчно данни за евентуален акт на домашно насилие от страна на В. О. Х., с когото са живели на съпружески начала в периода август 2018г. до месец март 2020г. Според молителката тя е приключила връзката с него след като разбрала, че той освен бивша съпруга с дете имал и настояща, с която имал сключен граждански брак.

Твърди се в молбата от 02.09.2022г. , че на 23.08.2022г. около 14ч. ответникът й нанесъл побой в дома си – гр. София, ж.к. Младост, 1А, , бл. 510А, вх. 1, ет. 3, ап. 12. По това време той изтърпявал мярка за неотклонение „домашен адрес“ на адреса си. Ответникът многократно звънял през деня на молителката и искал тя да му занесе цигари, защото нямало как да излезе и нямало кой друг да му занесе. Молбите му били придружавани със заплахи към молителката и нейното семейство. Тя отишла до апартамента, в който ответникът изтърпявал мярката за неотклонение, намиращ се в гр. София, ж.к. Младост 1А, бл. 510а, вх. 1, ет. 3, ап. 12. През вратата подала цигарите на ответника и се опитала да си тръгне, оправдавайки се с обстоятелството, че ще кара баща си в болница. Ответникът настоявал тя да влезе, но молителката изпитвала страх от него, защото след раздялата им той й отправял постоянни заплахи за саморазправа, затова искала да си тръгне. В този момент ответникът я сграбчил силно за ръката, тя се изплашила и започнала да вика за помощ, но никой не се отзовал на виковете й. Тогава ответникът я хванал за косата и започнал да я влачи. Блъснал я вътре в апартамента и започнал да я удря по различни части от тялото. Взел й телефона и се прегледал разговорите и кореспонденцията, която водела.

Обадил се на нейна приятелка и попитал какво прави молителката,когато е сама и с кого се среща. През цялото това време продължавал да й нанася удари по тялото и лицето и да я стиска с ръце, като я заплашвал, че ако има връзка с друг мъж ще я пребие. Според 1 молителката ответникът не можел да приеме, че тя е прекратила връзката им. След нанесения побой на 23.08.2023г. ответникът й задържал телефона и казал, че за да си го вземе трябва да му остави 2000лв. Молителката успяла да избяга от апартамента, след като ответникът с изморил и седнал да си почине. След напускането й ответникът продължил да я тормози психически и да й отравя закани ако не му занесе 2000 лв. След като избягала от дома на ответника молителката посетила по спешност УМБАЛСМ „Пирогов“ около 19.00часа. била прегледана от специалисти-хирург, ортопед-травмолог и са й извършени профилна ренгенография на носни, на лицеви кости и на цервикални прешлени. При този преглед е установено, че на молителката са й нанесени средните телесни повреди: кръвонасядане в лявата теменна област на главата, кръвонасядане на лявата челна област на лицето, кръвонасядания по цялото тяло. Молителката твърди, че след този случай изпитва постоянен страх за живота си, защото ответникът е много опасен човек и моли за издаване на заповед за защита и предприемане на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа молбата за защита. Претендира разноски

Ответникът В. О. Х. се явява в съдебно заседание лично и оспорва твърденията в исковата молба. Заявява, че молбата е недопустима, защото с молителката никога не са живели на съпружески начала, тъй като той бил женен. Оспорва и твърденията че е нанесъл побой на молителката на процесната дата, по време на която е бил сам в дома си, изтърпявайки мярка за неотклонение“задържане под стража“. Пледира за отхвърляне на молбата.

Молителката А. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника на 23.08.2023г. към молбата е представен и приет като доказателство амбулаторен лист, , издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“.От него се установява, че молителката е била прегледана в това лечебно заведени около 19.54ч. с оплаквания, че е била обект на побой от познато лице. Обективното й състояние е било – видимо с налични охлузвания на гърба, носа, челно в ляво и на ляво рамо. По делото е представено и съдебно-медицинско удостоверение № 651/2023г., издадено на 25.08.2022г. от УМБАЛ „Александровска“. При прегледа е констатирано, че на молителката са нанесени следните телесни увреждания: кръвонасядане на лявата теменна област на главата; кръвонасядане на лявата челна област на лицето; кръвонасядане на горния клепач на лявото око; кръвонасядане и оток на носна пирамида; кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасядания и охлузване на горния десен крайник; контузия на лявото рамо с ограничени, щадящи и болезнени движения в раменната става, кръвонасядания на лявата мишница и лявата предмишница; кръвонасядания и оток на лявата ръка.

По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Йорданка Павлова-Маргарити – съсед и приятелка на молителката, под страх от наказателна отговорност заявява, че молителката и ответникът са имали връзка от 2018г. След това живели заедно в апартамента на ответника, като в този момент последният бил представен на свидетелката и нейния партньор. След това имало период, в който страните живеели заедно в къща в гр. Банкя, където свидетелката им ходила на гости на семейно събиране.

Страните гостували в извънградски имот в с. Егълница на свидетелката и дори правели планове да си закупят общ дом там. Свидетелката разказва на съда, че си спомня много добре датата 23 август 2022г. защото тогава бил рождения ден на дъщерята на молителката и щели да го празнуват заедно. Имали уговорка молителката да ходи да боядисва косата на свидетелката, но тя се извинила, че ще закъснее, защото ще ходи да носи цигари на В..

Свидетелката се учудила, защото знаела, че след раздялата на страните в края на 2020г. молителката била получавала много заплахи от ответника- предимно вербални, чрез текстови съобщения. Част от тях свидетелката била виждала лично. След като молителката отишла при ответника се забавила много и свидетелката, знаейки за заплахите, й се обадила да провери какво става. Молителката отговорила, че още е там. По-късно се обадила от 2 входа на блока му и казала, че ответникът я е пребил. След известно време молителката пристигнала при свидетелката и била цялата посинена и плачеща. След увещания отишли на преглед в Пирогов, при който констатирали множество наранявания. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Павлова-Маргарити, които възпроизвеждат лични възприятия.

Пред съда е разпитан и свидетелката Д. К. П., приятелка на молителката, чиито показания съдът кредитира изцяло. Свидетелката заяви, че е приятелка на молителката, о ответникът го познава от 2018г. когато е живеел заедно с Т. в гр. Банкя, до където тя пътувала всеки ден. Ответникът е ходил в магазина, собственост на свидетелката, в който е работила молителката. Свидетелката разказва, че не могла да се свърже с молителката на 23.08., на следващия ден тя не отишла на работа и на 25.август отишла, облечена с поло с дълъг ръкав е със слънчеви очила. Тогава молителката разказала на свидетелката, че е била пребита от ответника, като й показала посинените си очи, боляла й много и плешката. Свидетелката П. я накарала да отиде на преглед в съдебна медицина.

По делото е разпитана и майката на ответника Д. В. Х., която заяви, че синът й е женен за лицето Калина Койчева от 2009г. , живеели заедно в апартамента на съпругата му в кв. Младост. Свидетелката разказа, че съпругата на ответника ходи редовно и почти живее в Гъбене при майка си след смъртта на баща си. Свидетелката твърди, че не 23.08.2023г. е била в жилището заедно със сина си когато молителката дошла да го търси.

Последната започнала да звъни и тропа и да го заплашва, за да се разведе и да се ожени за нея. Обиждала съпругата ме. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Х. в тази част, защото са част от защитната стратегия на ответника и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която заявява, че познава молителката и е носила многократно чанти с храна и на двамата, както в София така и в Банкя след като те й се обадели, че нямали какво да ядат.

Свидетелката използва множествено число при обяснението, че е носела храна и на двамата. Не кредитира показанията в частта, в която свидетелката заяви, че е ходила да храни кученце в гр. Банкя след като първоначално заяви, че е отишла пир Т. и Вальо след като той се обадил да я помоли за провизии.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Ответникът оспорва твърдението на молителката А., че са били във фактическо съжителство. Съдът намира, че от показанията на трите свидетелки, разпитани по делото в това число и от показанията на майката на ответника, се установява, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство в период 2018г. –края на 2020г. по делото се установи, че двамата са живеели заедно с общ дом в гр. Банкя, представяли са се като двойка на свои приятели, ходили са заедно на семейни събирания, майката на ответника им е носила храна и на двамата, правили са планове за закупуване на общ дом. Твърдението на ответника, че по това време е имал сключен граждански брак с друга жена по никакъв начин не оборва твърдението на молителката, че двамата са имали фактическо съпружеско съжителство.

По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителства с ответника.

Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по 3 съществото на спора.

За нанесените от ответника телесни увреждания на молителката са приети по делото писмени доказателства, които ги установяват. Отпредставеното съдебно-медицинско удостоверение № 651/2023г., издадено на 25.08.2022г. от УМБАЛ „Александровска“. При прегледа е констатирано, че на молителката са нанесени следните телесни увреждания: кръвонасядане на лявата теменна област на главата; кръвонасядане на лявата челна област на лицето; кръвонасядане на горния клепач на лявото око; кръвонасядане и оток на носна пирамида; кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасядания и охлузване на горния десен крайник; контузия на лявото рамо с ограничени, щадящи и болезнени движения в раменната става, кръвонасядания на лявата мишница и лявата предмишница; кръвонасядания и оток на лявата ръка. Наличието на тези увреждания на молителката се установява от показанията на двете свидетелки, водени то молителката .

За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание на 20.02.2023г. свидетелката Йорданка Павлова-Маргарити хронологично изясни как е протекъл деня на молителката , като от тях може да се направи несъмнен извод, че в посочения час -14 ч. молителката е била в дома на ответника и той й е нанесъл побой. Свидетелката Павлова-Маргарити е видяла молителката преди да отиде в дома му, чула се е с нея по време, когато е била там и е видяла в какво състояние се е върнала от там –цялата посинена и пребита. От така изложените факти следва, че е несъмнено, че ответникът в дома, в който е изтърпявал мярка за неотклонение „домашен арест“ е нанесъл на молителката побой, с който е причинил уврежданията, описани в съдебно-медицинското удостоверение.

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1458093-6f61-4ce7-82c3-dbaf8ad3fd57