Решение № 173 от 07.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20232000500335 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 754 от 26.06.2023 г., постановено по гр.д. 1066/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В.

Д., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от четиримата изпълнителни директори, да заплати на К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к.

*********, сумата от 1600 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 12.05.2022 г., която сума е част от сумата от 1610 лева - направен разход в полза на „Екос медика“ ООД за операция на дата 13.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 8.07.2022г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на К. В. Б. сумата от 15 200 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие на 12.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 21.02.2022 г. до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху 1 сумата от 25 000 лв. от 8.07.2022 г. до 20.02.2023 г., като искът над сумата от 15 200 лв. до предявените 60 000 лева, като частичен иск от 120 000 лева, е отхвърлен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от К. В. Б. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: законната лихва върху сумата от 26 000 лв., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, дължима от датата на уведомление на застрахователя с извънсъдебна претенция -23.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; законна лихва върху сумата от 26 000 лв. + лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ върху тази сума, дължима от 15.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; законната лихва върху сумата от 1600 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, която е от датата на уведомление на застрахователя с извънсъдебна претенция - 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; законната лихва върху сумата от 1600 лева + лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ върху тази сума, считано от 15.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от К. В. Б., с адрес за връчване: гр.

София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 – адв. Н.

Н. Д., срещу постановеното решение, в частта, която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера на 15 200 лв. до 40 200 лв., ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2022 г., като се сочи, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, както и постановено в противоречие със съдебната практика на съдилищата в Република България. Иска се отмяната на решението в атакуваната част и постановяване на ново такова за присъждане допълнително на сумата от 30 000 лв., вeдно с лихвата за забава.

Оспорва се приетият от съда като справедлив размер на обезщетение, като се претендира, че същият възлиза на 50 000 лв. Настоява се, че решението е постановено в отклонение с въведения от материалния закон обществен критерий за справедливост, както и противоречи на трайната практика на ВКС, поради това, че макар в решението да са описани конкретните обстоятелства, доказващи характера и степента на претърпените 2 болки и страдания, те не са преценени във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване. Определеният от съда размер на обезщетението е занижен, се сочи в жалбата.

Развиват се съображения, че първоинстанционният съд не е преценил интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания, вследствие телесните увреждания, получени при ПТП; не е отдадено необходимото значение на всички обстоятелства, установени посредством разпита на свидетелите за търпените болки и страдания; не е преценена промяната в работната дейност на ищеца, която се отразила изключително тежко на емоционалното му състояние. Изтъква се, че нанесената неимуществена вреда е довела след себе си нервен и психически стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на ищеца.

Сочи се, че съдът не е съобразил действащите към датата на настъпване на процесното събитие лимити на застрахователните суми за имуществени вреди. Изтъква се, че за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение съдът има задължението да отчита в пълна степен и конкретните икономически условия, като ориентир за размерите на обезщетенията, а в случая не е отчетен от решаващия съд нарастващият инфлационен процент в страната към настоящия момент.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, бъде потвърдено.

В отговора се развиват доводи, че по делото липсват категорични данни, че въззивникът е получил травми от ПТП, като виждането на въззиваемата страна е че уврежданията са предхождащи произшествието, причинени от тежкия физически труд, който е извършвал пострадалия.

Акцентира се на обстоятелството, че въззивникът не е извършвал рехабилитация. Налице е позоваване на липса на данни за забавен или усложнен възстановителен процес; не е налице загуба на мускулна маса или други трайни последици

Изтъква се, че възражението за съпричиняване е доказано, при 3 условията на пълно и главно доказване.

В заключение се сочи, че определеното от съда обезщетение е справедливо по размер.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника, като следствие от пътен инцидент, от който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка 4

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Р. С. Г..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивникът е отправил до застрахователното дружество на 23.05.2022 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не е получил плащане от застрахователя, е инициирал настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него, първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществените вреди е уважена в размер на 15 200 лв..

Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо поведение на пострадалия спрямо собственото му увреждане.

Горната установеност поражда в полза на увреденото лице право да получи от застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и страданията от деликта.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и 5 интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за общественоикономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

Видно от данните по делото, на 12.05.2022 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което въззивникът е бил увреден, като пътник на дясна предна седалка в автомобил Хюндай Соната, с рег. № А **** НМ, управляван от А. Л.. При движение около 9.47 ч. по пътя между гр.

Камено и с. Братово, област Бургас, на горепосочената дата, лекият автомобил е бил ударен от насрещно движещия се товарен автомобил Мерцедес Спринтер, с рег. № А **** НК, с водач Р. С. Г., който, непосредствено преди инцидента, е бил напуснал собствената си лента за движение и е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил. От заключението на изпълнената пред първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза става ясно, че причините за настъпване на ПТП се коренят в навлизането и движението на товарния автомобил в насрещната за него лента за движение на двупосочен двулентов път и действията на водача на лекия автомобил, който, вместо да намали скоростта и спре възможно найвдясно на пътното платно, е предприел маневра към лявата за него част на платното за движение. В съвкупност, тези действия са довели до удар между превозните средства, ангажиращ предната дясна част на лекия автомобил.