Решение № 205 от 28.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пазарджик, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220201883 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от „К и К 69“ ЕООД, ЕИК: 201857553, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.И. В.“ № 11 представлявано от управителя К. И. Н. срещу Наказателно постановление № 610319 – F 617498 от 10.11.202 1 год. , издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 16 153, 22 лева / шестнадесет хиляди сто петдесет и три лева и 22ст.

/, за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС .

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Твърдят се съществени процесуални нарушения. В условията на евентуалност се претендира че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище за законосъобразността на НП.

1

Пледира за потвърждаване, евентуално изменение на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от „К и К 69“ ЕООД, спрямо което търговско дружество е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.03.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административно наказващия орган (АНО) на 23.03.2022 г. поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, при което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „К и К 69“ ЕООД бил регистрирано по ЗДДС лице. За осъществяване на търговската си дейност, на 30.11.2017 год. закупил на лизинг от ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, МПС – влекач. Поради прекратяване действието на договора за лизинг по вина на лизингополучателя /жалбоподателя/ и връщане на МПС, лизингодателя ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД издало кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС № 0001281967/30.09.2020 г. с данъчна основа в размер 82 297,75лв и ДДС в размер на 16 459,55лв.

Кредитното известие било получено от жалбоподателя на 04.10.2020 год. в 19,49 часа чрез системата за обмен на електронни документи / Вж. писмо на л.28 и сл. в делото/, но не било отразено от жалбоподателя в дневника за покупки с противоположен знак/минусов знак за съответния данъчен период – м.09.2020г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик СД №13001742442/14.10.2020г, или най-късно до 14.10.2020 год. Това довело до определяне на резултат в справка - декларацията „ДДС за внасяне“ в помалък размер със сумата от 16 153,22лв. Кредитното известие е било отразено в дневника за покупки за период м.09.2020г. след коригиране на първоначално подадената СД, след като в хода на данъчна проверка, на ЗЛ била връчена покана по чл. 103 от ДОПК с №П16001321032807-1772 001/11.06.2021 год. На един по – късен етап бил внесен и дължимият ДДС, ведно с дължимите лихви. Това било станало в периода от 25.07.2021г. до 25.10.2021год.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя – свид. Г. Б.. Събраните доказателства са еднопосочни и по категоричен начин очертават горната фактическа обстановка.

С оглед характера на въззивното производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкрИ.ето на обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, тъй като случая следва да се квалифицира като маловажен.

Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице чрез пълномощник. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

Неоснователно се възразява в жалбата, че в АУАН и НП липсва ясно и разбираемо описание на нарушението, което се вменява. В началото на възприетата в акта фактология се сочи, че жалбоподателят не е отразил в дневника за покупки издадени за м. септември 2020 год. кредитно известие с ДК в цифрово фиксиран размер. Следват твърдения, че неотразяването на КИ в дневника за покупки за посочения данъчен период, през който е 3 издадено – м. септември 2020г., довело до определяне на резултат ДДС за внасяне в конкретно посочен размер , а ако задълженото лице го беше включило в дневника продажби, данъкът би бил в по-висок, също цифрово отразен размер и извод - че неотразяването му обусловило по-ниския размер на внесения данък. Не съставлява съществено процесуално нарушение и липсата при описанието на нарушението в акта и в НП на факта дали е било получено от жалбоподателя и кога е станало това. Този факт има отношение към обективната съставомерност на деянието и беше доказан в процеса с изпратените от ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД документи /Вж. писмо на л.28 и сл. в делото/. След като процесното КИ е било получено от жалбоподателя на 04.10.2020 год., той е имал обективна възможност да го осчетоводи своевременно в законовия срок до 14.10.2020 год.

С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС . Неправилно обаче според съда, АНО е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като го е санкционирал с обжалваното в настоящото производство НП, по причина че случаят следва да се квалифицира като маловажен, по следните съображения:

Както е посочено и в обжалваното постановление, кредитното известие е било отразено в дневника за покупки за период м.09.2020г. след коригиране на първоначално подадената СД, след като в хода на проверката, на ЗЛ е била връчена покана по чл.103 от ДОПК с №П16001321032807-177-001/11.06.2021 г., а на по-късен етап - в периода от 25.07.2021г. до 25.10.2021г. е бил внесен и дължимият ДДС, ведно с дължимите лихви. Това означава, че в крайна сметка не е ощетен фиска, тъй закъснението по внасяне на дължимата сума от жалбоподателя е компенсирано със заплащане на лихви. В същия смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което: „в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В случая дори и да се приеме за извършено вмененото административно нарушение, неправилното осчетоводяване на кредитното 4 известие няма за свой резултат ощетяване на фиска или заобикаляне на приложимия закон и то само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, нито има за резултат избягване на данъчното облагане“.

Съобразявайки цитираното решение, наложената имуществена санкция в размер на 16 153, 22лева, която е във фиксиран размер и не може да бъде намалявана от съда / в какъвто смисъл е алтернативното искане на юрк.

Стоев/ , се явява несъразмерно тежка, с оглед липсата на вредните последици от нарушението, компенсирани чрез внасяне на дължимия ДДС, ведно с дължимите лихви. При тези изводи, налице са всички законови предпоставки съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, която гласи:

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от ... юридическо лице към държавата ..., с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго неизпълнение на задължение към държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му бъде наложена имуществена санкция.

При този изход на делото, основателна е претенцията на жалбоподателя въззиваемата страна да бъде осъдена да му заплати направените разноски за адвокатско възнаграждения в размер на 600 лева, за заплащането на което се представиха надлежни доказателства. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на НАП гр.София, към което учреждение структурно принадлежи АНО.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 610319 – F 617498 от 5

10.11.2021 год. , издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „К и К 69“ ЕООД, ЕИК: 201857553, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.И. В.“ № 11, представлявано от управителя К. И. Н., на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС , е наложена имуществена санкция в размер на 16 153, 22 лева / шестнадесет хиляди сто петдесет и три лева и 22ст. /.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „К и К 69“ ЕООД, ЕИК 201857553, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.И. В.“ № 11, представлявано от управителя К.

И. Н., че при извършване на друго неизпълнение на задължение към държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му бъде наложена имуществена санкция.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София ДА

ЗАПЛАТИ на „К и К 69“ ЕООД, ЕИК 201857553, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.И. В.“ № 11 представлявано от управителя К. И. Н. , сума в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева / – разноски за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6