Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 22.03.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 10/2021
Вид
Решение № 10
Подписан
22.03.2023
В сила
30.04.2024
Състав
Любен Димитров Хаджииванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Смолян, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ.ов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ.ов Търговско дело № 20215400900010 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на В.Геориев от гр. Смолян, в която ищецът твърди, че на 07.07.19г. при пътуване по време на екскурзия, осъществена с автобус рег. № ****, собственост на Драма бус ЕООД-Смолян, управляван от В.Д., претърпял пътен инцидент преди гр. Доспат, Смолянска област.

Механизмът на произшествието бил следният: след една от почивките за тоалетна и отмора преди гр. Доспат, ищецът В.Г. се качил в автобуса последен; водачът на автобуса В.Д. не изчакал всички пътници да заемат местата си и да седнат, а потеглил преди ищецът В.Г. да заел мястото си; след като потеглил и докато В.Г. все още бил прав и не бил заел мястото си, водачът В.Д. предприел извънредно спиране; в резултат на това спиране В.Г. залитнал и паднал, в резултат на което счупил лявата си ръка.

Поради претърпяното счупване възникнал болезнен оток на ръката на ищеца, което наложило автобусът да спре в гр. Доспат, за да се потърси спешна медицинска помощ.

Ищецът В.Г. получил първа медицинска помощ във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Доспат, където му била 1 направена имобилизираща превръзка и приел обезболяващо лекарство, като бил съставен и фиш за преминал болен от 07.07.19г., м.ф. Д.

Преди пристигането на автобуса в гр. Смолян, ищецът се обадил на брат си, И.Г., който да го откара по спешност в МБАЛ Братан Шукеров АД – Смолян, за лечение. При постъпването в болницата било установено счупване на лява раменна кост и увреждане на нерв на лявата ръка, поради което претърпял първа операция на 10.07.19г.

Впоследствие ищецът В.Г. претърпял още три оперативни интервенции в УМБАЛ Софиямед – на 24.09.19г., 25.11.19г., 06.12.19г., за извършване на невропластика и премахване на белезите, установени със съответните епикризи.

В резултат на увреждането ищецът В.Г. бил трайно нетрудоспособен, поради което ползвал болничен отпуск за около 9 месеца и бил освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК от 17.03.20г.

Ищецът твърди, че в резултат на увреждането претърпял значителни по степен и интензивност неимуществени вреди, болки и страдания, както и значителни имуществени вреди.

Полученото увреждане на лявата ръка се отразило трайно на психиката му, най-напред поради неспирните денонощни болки, изключителната ограниченост на движенията и принудителната поза, която трябвало да заема в легнало положение, а последното от своя страна смущавало съня му.

Поради претърпените четири операции и продължителното възстановяване са обезверил и започнал да твърди, че никога няма да се възстанови напълно.

Животът му се променил коренно – от жизнен, активен и със здрав дух млад човек, се превърнал в болен човек, който има нужда от рехабилитация и от помощта на близните си. През възстановителния период грижите за него били поети от близките му, тъй като не бил в състояние да се обслужва самостоятелно, получавал и специализирана помощ от рехабилитатор.

Ищецът В.Г. не се бил възстановил напълно и до момента на предявяване на иска, ръката му била с отслабена мускулатура, трудно подвижна, продължавал да изпитва силни болки от увреждането, не можел да спи.

Година и половина след полученото увреждане не можел да се обслужва самостоятелно и нормално, не можел да работи и да се издържа, животът му бил в значителна променен в неблагоприятна посока.

2

Освен понесените значителни болки и страдания, ищецът претърпял и сериозни имуществени вреди. Така при извършените операции ищецът заплатил общо 5 475,40лв. по подробно посочени в исковата молба фактури, както следва: 1 800лв. на 11.07.19г., 58.00лв. на 17.07.19г., 940лв. на 25.09.19г., 1 600лв. на 04.10.19г., 940лв. на 27.11.19г., 17.40лв. на 06.12.19г., 80лв. на 11.09.19г., 40лв. на 20.09.19г. Ищецът твърди и понесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил като работник-склададжия в Ариете Логистик ЕООД и полученото обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност в периода 07.07.19г. – 12.03.20г., в размер на 5 000лв.

Ищецът В.Г. твърди също, че причинителят на вредата В.Д., собственик и управител на Драма бус ЕООД притежавал валидна застраховка на автобуса Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на събитието по полица № BG22/119000595374/25.02.19г. при ответника ЗК Лев инс АД.

Затова на 12.06.20г. с препоръчано писмо с обратна разписка предявил на последния уведомление по чл. 380, ал. 1 КЗ, за предявяване на претенция за обезщетение на понесените имуществени и неимуществени вреди.

С писмо от 08.07.20г. застрахователят-ответник Лев Инс АД изискал представянето на документи, отнасящи се до проведено и завършено наказателно производство по повод настъпилото ПТП, с което на практика отказал изплащането на претендираното обезщетение.

Моли съда да осъди ответника да му заплати: 1/ обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от произшествието на 07.07.19г., претърпени телесни увреждания, а именно - закрито счупване на лява раменна кост в областта на средната трета, увреждане на съдово-нервния сноп, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник – 60 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.20г. до окончателното им плащане;

2 / обезщетение за имуществени вреди , представляващи разходи за медицински услуги, потребителски такси за преглед, медицински/санитарни консумативи, в размер на 5 745,40лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.20г. до окончателното им плащане;

3

3/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата между трудовото му възнаграждение, което поради увреждането не е могъл да получава и обезщетението за временна нетрудоспособност в периода 07.07.19г. до 12.03.20г. в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.20г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът ЗК Лев Инс АД – София, представлявано от П.Д. и С.А., чрез адв. Ан., оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан.

Поддържа възражение за недопустимост на иска, тъй като не бил надлежна процесуално-легитимирана страна по спора. Независимо че не оспорва наличието на сключен застрахователен договор по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, поддържа, че при наличие на застраховка на делинквента с предмет Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт по полица BG/08218000018308/29.08.18г., валидна до 29.08.19г. с Дженерали застраховане АД, следвало отговорността за настъпилите от произшествието вреди, да се обезпечи от този застраховател.

Тъй като тази застраховка била задължителна за превозвачите, които извършвали обществен превоз на пътници и покривала рисковете от настъпване на смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник при злополука, отговорността следвало да се реализира по нея, а не по общата застраховка Гражданска отговорност, по аргумент от чл. 474, ал. 1 КЗ.

По същество поддържа, че искът бил неоснователен и недоказан.

Поначало исковата молба не съдържала достатъчно данни за механизма на произшествието – не били посочено времето на произшествието, местоположението на ищеца в автобуса, неговото действително състояние преди инцидента. Липсвал официален документ – констативен протокол за произшествието, съставен от органите на МВР, с посочени доказателства за настъпването му и настъпилите вредни последици, което правело исковете неоснователни. Това, че застрахователят изискал от ищеца допълнителни документи, свързани с произшествието, не означавало, че бил постановен изричен отказ за изплащане на обезщетение. Аргументът за наличие на специална застраховка на пътниците при извършване на обществен превоз на пътници се повтаря и като довод за неоснователност на иска.

Освен посоченото, ответникът прави и възражение за съпричиняване 4 на увреждането от пострадалия. Вместо да заеме мястото си в автобуса и да постави предпазен колан, ищецът проявил небрежност като не отчел възможността за внезапно спиране и риска от падане на пода на автобуса, по време на движение. Поради това според ответника, било налице съпричиняване на увреждането от пострадалия в размер на не по-малко от 75%.

Отделно поддържа и възражение за прекомерност както на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв., така и на обезщетението за пропуснати ползи от 5 000лв., които били изключително завишени, като моли съда да ги намали с процента на съпричиняване.

Постъпило е и становище от привлечения като трето лице-помагач водач на автобуса и едноличен собственик на дружеството-превозвач В.Д..

Поддържа, че при осъществената от него екскурзия на работниците от Ариете Логистик ЕООД, редът в автобуса непрекъснато бил нарушаван от ищците. Те били шумни, екзалтирани, употребявали алкохол по време на пътуването, постоянно ставали от местата си по време на движение и танцували в пътеката между седалките, всячески не изпълнявали разпорежданията на водача на автобуса. Сред лицата с подобно поведение се откроявал именно ищецът, който бил във видимо нетрезво състояние, ставал, танцувал на пътеката между седалките и не спазвал разпорежданията на водача да заеме мястото си и да постави обезопасителен колан.

Поддържа, че изложеният от ищеца механизъм на произшествието в исковата молба, не отговарял на истината. Ищецът паднал и се контузил именно поради собственото си противоправно поведение, като нарушил задълженията си като пътник в обществения транспорт по чл. 134, т. 1 и т. 2 и по чл. 137, т. 1, пр. 2 ЗДвП и чл. 182, т. 1 и т. 2 и чл. 184, т. 1, пр. 2 от ППЗДвП, като не изпълнявал указанията на водача, не бил седнал по време на движение, бил прав в коридора между седалките, без да има необходимост от това.

Моментът на произшествието не бил както се твърдяло в исковата молба непосредствено при или след качване на ищеца в автобуса, а във време, в което задълженията му като пътник изисквали отдавна да е седнал на мястото си и с поставен обезопасителен колан.

Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че злополуката 5 станала преди пристигането на автобуса в гр. Доспат. Автобусът спрял за почивка в центъра на гр. Доспат и след това потеглил по маршрута си с качени в него всички пътници.

Инцидентът настъпил след изминаване на около 1 километър, около 5 минути след потегляне на превозното средство, като скоростта на автобуса предвид на особеностите на терена не надвишавала 20км./ч., през цялото време от потеглянето.

Тъй като инцидентът станал в непосредствена близост до водача, той го възприел лично и спрял автобуса. Променил маршрута на движение, за да бъде оказана медицинска помощ на пострадалия ищец, в лечебното заведение на гр. Доспат. В тази връзка на водача станало известно, че ищецът отказал обезболяващи от медицинския екип в това лечебно заведение именно поради употребата на алкохол, която водачът Д. възприел лично.

Поддържа също, че претендираните обезщетения били прекомерни, пострадалият работел като складов работник, полагащ физически труд сравнително скоро след инцидента, така и към предявяване на иска.

Ищецът е подал допълнителна искова молба в срок. В нея по възражението на недопустимост на иска поддържа, че при движение на пътник в обществен транспорт, същият имал право да търси обезщетение за имуществени и неимуществени вреди както по реда на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, така и по сключената задължителна застраховка Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт по чл. 471 КЗ, като цитира практика на Апелативен съд - София.

Поддържа, че поведението на водача на автобуса било противоправно, в нарушение на чл. 132, т. 2 ЗДвП. Същият не осигурил условия за безопасно превозване на пътниците, тъй като при потегляне на автобуса не изчакал всички пътници да заемат местата си. Затова рязкото спиране на автобуса, докато ищецът още бил прав, в резултат на което същият загубил равновесие, паднал на земята и ударил лявата си ръка, било в нарушение на чл. 24 и чл.