Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 06.02.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 4476/2013
Вид
Решение № 268
Подписан
06.02.2018
В сила
02.05.2019
Състав
ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 260 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 267, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 302 · Търговски закон

Р

Е Ш Е Н И Е

№

…… гр.

София, 06.02.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Алина Тодорова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4476/2013 г., преразпределено на настоящия състав на 17.03.2017 г. въз основа на Заповед № РД-08-786/10.03.2017 г. на Председателя на СГС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от „Ф.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на сумата 28433,66 лева, представляваща дължимо възнаграждение за доставка и монтаж на тръбопровод за пречистена вода, съгласно договор за изработка от 18.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба – 11.07.2013 г. до окончателно й погасяване.

Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните на 18.07.2012 г. договор за изработка се задължил да достави и монтира тръбопровод за пречистена вода от хомополимерен полипропилен, състоящ се от тръби, фитинги и арматури, които били производство на Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария. На 27.07.2012 г. ответникът заплатил на ищеца сумата 15150,00 лева без ДДС, представляваща част от дължимото на изпълнителя възнаграждение по договора. Ищецът доставил материалите за изграждане на тръбопровода на ответника на 13.08.2012 г., от който момент започнал да тече предвиденият срок от 16 дни за неговия монтаж.

Възложителят „А.“ АД следвало да предостави на изпълнителя проектната документация, необходима за извършване на монтажа. Посоченото задължение ответникът обаче изпълнил на 30.08.2012 г. чрез проектанта на обекта - „В.“ ООД, без в проектната документация да се съдържат изисквания относно височината на заваръчния ръб на тръбите. Въпреки забавата от страна на възложителя, изпълнителят започнал работа без документацията и изпратил до проектанта мостри от заварки на полипропиленови тръби с диаметър ⌀ 90 и ⌀ 63, изпълнени по уговорения в договора метод на инфрачервено заваряване. Работата обаче била преустановена, поради възражения на проектанта относно височината на заваръчния ръб на изпратените мостри. С писмо от 24.08.2012 г. изпълнителят уведомил възложителя, че избраният от последния материал и метод на заваряването му били неподходящи.

На същия ден, в отговор на писмото възложителят дал на изпълнителя седемдневен срок, в който да предостави изисканите от проектанта технологични проби на извършени заварки с височина на вътрешния ръб до 1,3 мм, с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще бъде развален. Посочените искания на ответника не били конкретизирани, а производителят на тръбите не давал точни параметри за височината на заваръчните ръбове. С писмо от 04.09.2012 г. ответникът заявил, че разваля договора, поради неизпълнението му от страна на ищеца. Твърдяното неизпълнение не било налице, тъй като качеството на заварките отговаряло напълно на изискванията на избрания от страните метод на инфрачервено заваряване, за което обстоятелство ищецът предложил да бъде извършена независима експертиза от трето лице, но ответникът отказал предложението. По този начин същият се опитвал да прикрие избрания от него неправилен материал и метод на заваряване с поставяне на несъществуващи изисквания за височината на заварките, които да му послужат като основание за разваляне на договора. Ищецът спазил всички технически изисквания на производителя и имал право да получи уговореното в договора възнаграждение за изпълнената работа, което било в размер на 35350 лева без ДДС, но от него претендирал заплащане само на сумата 28433,66 лева.

В отговор на исковата молба ответникът счита иска за неоснователен и недоказан, излагайки твърдения, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да предостави технологични проби от заварки на тръбите, които да гарантират качеството на преминаващата през тях пречистена вода и да бъдат одобрени от проектанта „В.“ ООД, включително и в дадения му допълнителен седемдневен срок за изпълнение, законосъобразно е упражнил правото си да развали договора на 04.09.2012 г.. Съставеният на 13.08.2012 г. протокол бил за единствено за отговорно пазене на тръбите, а не и за приемането им. За направата на технологичните проби от заварки не било необходимо да бъде предоставена каквато и да е проектна документация. Изборът на материал и на начин на заваряване станал със съгласието на изпълнителя, който бил длъжен да прецени дали е в състояние да изпълни уговореното при сключване на договора. Твърди, че представените от ищеца фактури за доставки на различни стоки и услуги не били свързани с предмета на сключения между страните договор. Евентуално счита, че с направеното на 27.07.2012 г. плащане на сумата от 18180 лева с ДДС изцяло били заплатени извършените от ищеца по договора работи.

Ищецът, след прецизиране на фактическите твърдения и петитума на предявения иск не е подал допълнителна искова молба, в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, тъй като постъпилата на 16.11.2017 г. такава е подадена извън двуседмичния срок, изтекъл на 14.11.2017 г. – присъствен ден.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 28.11.2017 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между тях е отделен фактът, че помежду им на 18.07.2012 г. е сключен договор за доставка и монтаж на тръбопровод за пречистена вода от хомополимерен полипропилен, състоящ се от тръби, фитинги и арматури, производство на Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария. Видно от съдържанието на документа, обективиращ договора, ищецът поел задължение да достави на възложителя („А.“ АД) и монтира по метода на IR-заваряване (инфрачервено заваряване) тръбопровод за пречистена вода, съгласно проектна спецификация, неразделна част от договора срещу цена в размер на 60600 лева, с ДДС, която следвало да бъде заплатена на четири вноски, определени в чл. 2 от договора: 30% или 18180 лева – при сключване на договора, 40% или 24240 лева в 1-седмичен срок след доставяне на компонентите за инсталацията на обекта на възложителя в гр. София и подписване на приемо-предавателен протокол, 20% или 12120 лева – до 30 дни от подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на монтирания тръбопровод и 10% или 6060 лева след окончателното преместване на технологичното оборудване на възложителя, но не по-късно от 120 дни след монтиране на тръбопровода.

В договора страните уговорили доставката на материалите да се извърши до 09.08.2012 г., а монтажът на тръбопровода да се извърши в рамките на 16 дни от доставката на материалите на обекта. В чл. 4, ал. 5 от договора страните изрично уговорили изпълнителят да монтира тръбопровода, съгласно проектна документация на „В.“ ООД, като бил длъжен да спазва всички предписания на проектанта за качеството на заварките, изискването за наклон и недопускане на мъртви зони в точките за консумация.

Видно от протокол за отговорно пазене № ********** на

13.08.2012 г. материалите, включени в проформа фактура № **********/13.07.2012 г., с изключение на 195 броя подложна гайка и 195 броя планка за скоби, са предадени на представител на „А.“ АД - С. Кехайов.

С писмо от 20.08.2012 г. изпълнителят „Ф.И.“ ООД уведомил възложителя, че проектна документация от „В.“ ООД не е предоставена, като на 15.08.2012 г. ищецът бил уведомен, че проектантът не е съгласен с височината на валчето (заваръчния ръб) на мострата, поради което наложило да се предоставят референции от Georg

Fischer, за да се продължи работата по метода на инфрачервеното заваряване. В ново писмо от 24.08.2012 г. изпълнителят уведомил възложителя, че специалисти на производителя Georg

Fischer

Systems AG изразили становище, че при пречистена вода е необходимо свързването на тръбите да е безшевно и инфрачервеното заваряване е недопустимо. Това сочело, че проектантът „В.“ ООД не е избрал правилния материал и метод на заваряване.

Отделно не била предоставена и необходимата техническа документация. Писмото се твърди да е получено от Маркова на 27.08.2012 г. и ответникът не оспорва това твърдение.

От своя страна възложителят „А.“ АД в писмо № 169/24.08.2012 г. дал на изпълнителя 7-дневен срок да предостави технологични проби от извършени заварки, които да отговарят на изискванията, поставени от проектанта „В.“ ООД, а именно с височина на вътрешния ръб до 1,3 мм, с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се считал развален.

В писмо, изх. № AF120829/29.08.2012 г. на проектанта „В.“ ООД, адресирано до „Ф.И.“ ООД, са посочени максималните височини на заваръчния ръб за всеки от диаметрите тръби, като за диаметър 63 височината не трябвало да надвишава 1,3 мм, а за диаметър 90 - 1,8 мм.

С последващо писмо, изх. № 020/04.09.2012 г. „А.“ АД уведомило „Ф.И.“ ООД, че разваля договора, тъй като представените образци на заварки не съответствали на изискванията на „В.“ ООД, съгласно писмо на последното, изх. № AF120831/31.08.2012 г., в което е отразено, че изпратените образци на 29.08.2012 г. и на 30.08.2012 г. са с височина над максимално допустимата и има провисване на валчето в горния край на тръбата, което създава опасност от застойни зони в хоризонталните участъци на тръбното трасе.

В становища от 14.09.2012 г., 12.10.2012 г. и 01.04.2014 г. на производителят на елементите от тръбопровода - Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG е отразено, че за изграждането на тръбопровод за пречистена вода се препоръчва BCF-метод на заваряване, чрез който се постига заваряване без шев и без процеп, като технологиите на заваряване, при които от вътрешната страна се образува шев, не съответстват на действащите добри производни практики за този тип тръбопроводи. При заваряване с инфрачервени лъчи по метода "IR Plus" ъгълът на шева във външната горна част и вътрешната дънна част на шева е малко по-плосък, а ъгълът на шева във вътрешната горна част и във външната дънна част е малко по-стръмен по причина на земната гравитация. Заваряването с инфрачервени лъчи образува шев средно с около 30-50% по-малък от шева при традиционното челно заваряване. В никои от документите на Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG относно инфрачервеното заваряване не е уточнена височината на валчето.

В производството е приет проект на циркулационен контур за пречистена вода, изготвен от „В.“ ООД на 25.06.2012 г., в който е предвидено, че подаващата линия за пречистена вода следва да е с диаметър Ф90, а връщащата линия - с диаметър Ф63. В количествената сметка към проекта е предвидено използването на полипропиленови тръби PP-H PROGEF Plus.

В производството са приети заключения на еднолична и тричленна съдебно-техническа експертиза, които съдът възприема като обосновани и съответни на събраните в производството доказателства, поради което и основава изводите си на същите. Независимо от височината на шева при свързването на тръбите, винаги е възможно да се образува „застойна“ зона в тръбопровод с шевове, процепи или дори малки грапавини на тръбите. При каква височина на валчето е възможно да се получат такива „мъртви“ зони не би могло да се определи, тъй като това зависи от геометрията на тръбопровода, като не е налице нормативен акт или стандарт, който да определя височината на валчето, при който и да било от приложимите методи на заваряване - челно заваряване и IR (инфрачервено) заваряване. При заваряване с инфрачервени лъчи шевът е средно с около 30-50% по-малък по обем в сравнение с шева при традиционното челно заваряване, но не и по-нисък като височина. Поради земната гравитация при заваряване по IR-метода неминуемо ъгълът на валчетото във вътрешната горна част и външната долна част е по-стръмен, т. е. налице е провисване, а във външната горна част и вътрешната долна част ъгълът е по-плосък, т. е. наблюдава се „сплескване“. Това е обективно следствие от действието на гравитацията. Тричленната експертиза също заключава, че специално формулирани стандартни изисквания за заварени съединения от полипропилен в тръбопроводи за пречистена вода, свързани по метода инфрачервено заваряване, няма.