Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 02.03.2022, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 673/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
02.03.2022
В сила
16.01.2024
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 17 · Закон за устройство на територията
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Троян, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100673 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР.

Ищцата Х.Д. е предявила иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР срещу П.П., като твърди, че е допусната грешка в кадастралната карта относно заснемането на ПИ с идентификатор ***, като част от около 90 кв. м. от нейния имот погрешно е заснет като част от ПИ с идентификатор *** на ответникът.

Излага, че е собственик на поземлен имот в гр.А., обл.Ловеч с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-1849/31.08.2007г. на Изп.директор на АГКК-София, с последно изменение от 18.12.2018r.. с адрес на имота гр.А.***, ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда и едноетажна селскостопанска сграда. Твърди се, че имотът е с номер по предходен кадастрален план 575 и е идентичен на част от УПИ IX и част от УПИ X от кв.82 по действащия регулационен план на гр.Априлци от 1981 г, с предаваеми части от северната страна, като регулацията не е приложена. Сочи се, че имота и е дарен от нейната баба Х.

Д. Д. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 059, том 1

V, рег.№ 4989, дело.№679/2018г. от 24.10.2018г. на Нотариус Б. К. с район на действие района на Троянския районен съд.

Излага се, че ответникът П.П. е собственик на съседния ПИ с идентификатор ***.

Твърди се, че след придобиване на процесния имот установила, че границата между двата имота е неправилно нанесена в КК на гр.Априлци, като част от площта на собствения и имот, представляваща част от имот пл.№ 575, която попада в УПИ Х-575, кв.82 по плана на кв.О., гр.Априлци и разположена по дължината на източната му граница с УПИ XI-579, е отразена неправилно в КК като част от имот с идентификатор ***. Счита, че е налице грешка при заснемането в КК на гр. Априлци на границата между двата процесии имота, като част от около 90 кв.м от собствения и имот с идентификатор *** е нанесена погрешно в границите на имота на ответника с идентификатор ***, поради което, кадастралната граница между двата имота не съвпада с реалната имотна такава, материализирана на място от дълги години.

Твърди се, че ищцовият имот е бил наследствен на трима братя, единият от които е нейният прадядо Ц. Д. Ц. /баща на праводателката й Х.Д./ и е бил стопанисван от него. Излага, че в началото на 70-те години на миналия век прадядо и е разрешил на тогавашния собственик на съседния имот УПИ XI 579 / с идентификатор *** по КК/, водата от построената на границата къща да се оттича в техния имот по силата на т.нар. „правило за капката", както и да бъдат разположени две вареници и септична яма в имота им. Сочи, че понастоящем септичната яма на съседите се намира в тяхното място, както и че още по онова време, ищцовият имот е граничил с имот XI 579 на изток и е бил в тези граници, отразени като имотни в стария кадастралния план на кв."О.", гр.Априлци от 1981 г., които не са променяни.

Твърди, че северната имотна граница на ищцовия имот е материализирана на място и минава по естествен слог, като достига на изток до имот *** /УПИ XI-579 по действащия регулационен план/, като спорната площ от около 90 кв. метра винаги е била част от техния имот, а не от имота на ответника. Излага, че имота и е дарен от нейната баба през 2018г., която го е получила като дарение през 2005г. , от когато спорната площ се е владяла първо от баба и, а след това и от нея, в условията на присъединено давностно 2 владение.

Твърди, че грешката в КК относно действителното положение на границата между двата процесни имота е свързана със спор за материално право между собствениците им, доколкото ответникът разполага с документи за собственост за ПИ с идентификатор ***, поради което следва да бъде признато по съдебен ред наличието на допусната грешка в кадастралната карта на гр.Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на Изп.директор на АГКК-София за имот с идентификатор ***, изразяваща се в погрешното нанасяне на границата между този имот и ПИ ***.

Моли съдът да постанови решение, с което бъде признато за установено, по отношение на ответника, че е допусната грешка в кадастралната карта относно заснемането на ПИ с идентификатор ***, като част от около 90 кв.м. от този имот погрешно е заснет като част от ПИ ***, която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на границата на ПИ *** в съответствие с имотната граница на имот пл.№ 575 по кадастралния план на кв.О., гр.Априлци от 1981г., съответно, че ищцата е собственик на спорната част от около 90 кв.м. като част от ПИ ***, ведно със законните последици от това.

Претендира за разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответникът е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок е представен писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като отправя предложение до ищцата за доброволно уреждане на спора.

Позовава се на придобивен способ на наследство и дарение от неговите праводателите, считано от 2008 година.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. И двете страни депозират в предоставения им от съда срок писмени защити, в които развиват доводите си по същество на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно нот.акт № 3

136/24.10.2018 г. Х. Б. Д. е собственик на поземлен имот с площ от 929 м2 и идентификатор ***, заедно с построените в този имот сгради.

Съгласно нот.актове № 105/07.11.2008г. и № 106/07.11.2008г., П. Х. П. е собственик на поземлен имот с площ от 795 м2 и идентификатор ***, незастроен.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Х. Ц. Д., Г. Б. М., З. П. С., И. К. Ц. и Н. П. П..

От показанията на свид.Х. Д. – баба на ищцата се установява, през 2019 г. при снабдяване с документи за прехвърляне в полза на ищцата на имот с идентификатор *** установила, че част от имота е присъединена към частта на съседите, които са от северна страна. Излага, че „… Част от имота на съседите от северна страна по регулационен план се придаваше към моите два парцела. И по стар и по нов план на кв. О., които не сме изкупували по придаваема част по регулация….“. Излага, че „…В имота е живеел наемател, който гледаше прасета и заради животните беше оградил имота по този начин. Най-вероятно, когато са правили заснемането, те са го заснели по съществуващата ограда, която тогава представляваше телена мрежа, която продължава да я има и сега….“. Твърди, че влязла във връзка с този Х. К., който е син на К., да изкупят придаваемата по регулация тази част от около 700 кв.метра, но той отказал. Сочи, че между техният имот и имот № 574 не е имало ограда, а има един слог. „…Така, както е отразено в регулационния план от северната част на нашия имот се придаваше около 700 кв.м. към двата наши парцела.…“.

Твърди, че дворното място в имота им за сега е обраснало, затрупано с плочи, затрупано с гредите, които са съборени и покрити с найлонови платна.

Твърди, че имота това лято не са го поддържали, а на „…съседа П. в неговото място не съм ходила. Какво има отзад не съм се интересувала. Нашият вход е откъм улицата, а какво има отзад, аз не знам….“.

От показанията на свид. Г. М. се установява, че знае проц.имот на ищцата, но не може да посочи точно мястото на което се намира. Знае, че дворното място е голямо, че в имота има една плевня, която била паднала, имало къща, която е на много години. Не може да си спомни съседното място от северна страна, в какво състояние е. Знае, че „… от 10 години този имот е на Х. Ц. Д. и на младата Х. Б. Д.….“, но не знае, дали е поддържан имота. Не 4 познава съседите.

От показанията на свид. З. П. С. се установява, че познава само П.П., знае че П.П. има място в с.О., което е от неговата майка. Твърди, че мястото „…Представлява един парцел, който е във формата на триъгълник, не го обработват, защото е маломерен, мисля, че имаше дървета. Ходили сме там да събираме плодове…“. Заявява, че не е виждала „… между имота на П. и съседния имот, да има ограда на място….“. Знае, че за имота на П. се влиза откъм главната улица, знае, че имотът е бил по-голям, „…така го е получила в наследство майка му на П., но са продали част от парцела на съседите от другата страна….“. Заявява, че няма непосредствени впечатления дали в съседният имот са гледани животни, защото живее „…на около 2км и повече, в друга махала.….“. Твърди, че в имота е ходила лично преди 5-6г., само един път да бере плодове и „….Не помня дали по границата с имота на Н., с къщата, има ограда. Не знам дали в имота на П. има огради. Беше доста отдавна и не си спомням…“.

От показанията на свид. И. К. Ц. се установява, че знае имота на ответникът, който се намира на ул. „***”. Знае, че парцелът е празен, няма сгради и овошки. Посещавал го е преди повече от 7-8 години. Знае, че „… Около П. имот има Н. и дядо Ц. Д. има стара къща. Знам, че дядо Ц. Д. има дъщеря, която се казва Х.. Не знам дали има внучка. Знам, че те имат съседен имот там….“. Твърди, че между имота на Х. и имота на П., когато е ходил не си спомня да е имало ограда.

В проведеното открито съдебно заседание по делото на 01.02.2022 г. е разпитана и свидетелката на ищцата Н.П.. От показанията и се установява, че живее в гр. Априлци, кв. О. над къщата на ищцата. Твърди, че нейния парцел е свързан с парцела на ищцата / като посочва бабата на ищцата – свид. Д., намираща се в залата/, като лявата част на нейния парцел граничела с този на бабата на ищцата. Заявява, че през 1969-1970 г. е построена тяхната къща, а в края на 1972 г. заживели в нея. Твърди, че оградата между тяхната къща и имота на ищцата е поставена там, където някога им е казал Ц. Д., /баща на бабата на ищцата/ и те така са я изградили на 3 метра от тяхната къща, като е изградена от обикновена телена мрежа закрепена на обикновени дървени колове и същата тази ограда съществува на място, а изградената от тях септична яма се намирала между къщата им и оградата. Свидетелката заявява, 5 че от 50 години живеят в къщата си и са изградили от това време оградата, а имота на Ц. Д., имал ограда около цялата къща.

Свидетелката сочи, че имота на ответникът е отгоре над Ц. Д., като ограда има между нейния парцел и този на ответника. Твърди, че тяхното място са го закупили от П.П. и цялото тяхно място и това на ответника е било един парцел, като ответникът е минавал през парцела, тъй като съшия не е бил заграден, там нямало пътека, защото е било обрасло. Свидетелката знае, че ответникът има мястото в наследство от неговата майка, а мястото, което е между къщата и телената ограда заявява, че те го косят и чистят от шипки.

По делото е допусната и реализирана СТЕ от която се установява, че ищцата Х. Б. Д. е собственик на поземлен имот с площ от 929 кв. м. и идентификатор ***, заедно с построените в този имот сгради, съгласно скица на имота на стр. 11 от делото, издадена от СГКК Ловеч.

Съгласно нот. актове № 10507.1 1.2008 г. и № 106/07.11.2008 г. точка 3. П.

ХР. П. е собственик на поземлен имот с площ от 795 кв. м. и идентификатор ***. незастроен.

Установено е от вещото лице, че действащия регулационен план и отменения кадастрален план на гр. Априлци, кв. О. са одобрени със Заповед № 912/22.10.1981 т. на председателя на ИК на ОНС гр. Ловеч, като сочи, че спорната граница между имоти пл.№ 575 и 574 е представлявала слог, който на изток е отивал до жилищна сграда 2м в съседния имот пл.№ 579, но в момента този слог е обрасъл с храсти и дървета и било невъзможно да се измери на място.

Експерта е констатирал, че з а имот пл.№ 575 са били отредени два парцела /УПИ/ - IХ-575 и Х-575 в кв.82, като в северната част на УПИ има придаваеми площи от имот пл.№ 574, за които няма данни да са уреждани регулационните отношения между собствениците. Излага се, че имот пл.№ 574 в южната си част е бил в регулация, които площи са били придаваеми места, а на север е бил земеделска земя.