Присъда № 9 от 26.03.2026, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 9 от 26.03.2026 година, по НОХД № 92/2025 година по описа на Районен съд ***.

Против подсъдимия П. В. К. ЕГН ********** е повдигнато от РПСтара Загора, ТО *** обвинение за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че: на 19.06.2023г., в гр. *** се заканил с убийство на С. Г. К. и нейните ближни – дъщеря й Г. К. К. и съпруга й К. Н. К., с израза:

„****!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и за това, че: на 19.06.2023г. в гр. *** се заканил с убийство на Г. К. К. и нейните ближни – майка й С. Г. К. и баща й К. Н. К., с израза:

„****!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършване на деянията, във връзка с които му е повдигнато обвинение, като пледира на същия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ при приложение на чл. 54 НК, което да е под средния размер, което на основание чл.66 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага за двете отделни деяния да бъде определено едно общо наказание на основание чл.23, ал.1 НК. Предлага на съда предвид това, че подсъдимия работи в чужбина, да не му се налага наказание „Пробация“.

Пострадалите С. Г. К. и Г. К. К. са конституирани като частни обвинители.

Повереникът адв. Х. от АК - Стара Загора пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Предлага да му бъде наложено наказание „пробация“.

Защитникът на подсъдимия адв. З. Д. излага доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимия да бъде оправдан.

Подсъдимият П. К. твърди, че не е виновен по така повдигнатите му обвинения. Намира, че следва да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

П. В. К. – роден на **** г., в гр. ****, български гражданин, основно образование, работи в Р Германия, живущ в *** женен, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелите и частни обвинители С. Г. К. и с непълнолетната си дъщеря свидетелката Г. К. К. и съпругът К. Н. К. живеят на адрес гр. ***, ул.

****. Подсъдимият П. В. К. и съпругата му свидетелката М. А. К. живеят на адрес гр. ***, ул. ****. Имотите, обитавани от двете семейства са съседни и 1 имат обща граница.

На 19.06.2023г. около 20.00 часа двете семейства били в домовете си.

Свидетелите К.и имали гости – свидетелят Д. К. Б., който е брат на К., и съжителката му свидетелката М. М. Д.. По късно в дома на К.и дошли дъщеря им Г. и двама нейни приятели - свидетелите Б. Б. и П. Н.. На съпрузите К.и гостували трите им внучета, които са малолетни. Времето било горещо и двете семейства с гостите си се били разположили навън – К.и под навеса в имота си, а К.и – на двора. До тук няма противоречия в показанията на нито един от разпитаните по делото лица, включително и в обясненията на страните. От тук започват противоречията в показанията на съпрузите К.и с тези на останалите свидетели по делото, които са били в дома на К.и, както и на самите К.и.

Съдът цени показанията на всички в своята взаимна връзка и зависимост със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, които са както преки, така и косвени.

Подсъдимият П. К. пуснал музика от музикална система или тонколона. Не се установи категорично по делото източника на музиката, но така или иначе по време на конфликта музиката е била много силна, до степен, че пострадалите не са могли да общуват нормално в собствения си двор. В разпита в досъдебното производство М. К. заявява, че е била пусната музикалната им уредба:

„- ***.”

В съдебно заседание започна да твърди, че музиката била от телефоните им, след това пък от телевизора, който бил разположен в къщата.

Противоречие бе констатирано и какво точно са слушали – радио Веселина или Ютюб. Съдът не дава вяра на показанията й, не само защото са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, но и защото противоречат на всички останали показания по делото. Няма и нормална житейска логика да се стигне до такъв колосален конфликт, ако музиката е била само от телефон или от вътрешността на къщата.

Музиката била „чалга“ и първоначално не звучала силно, но след известно време подсъдимият увеличил звука, а внуците му започнали да танцуват. Още в момента на запознаването на двете семейства С. К. е предупредила, че не желае да се пуща силна музика и това е било известно на К.и. Това се твърди и от двамата К.и.

Най-логично и последователно звучат показанията на К. К., който е възприел всяка дума и всяка действие на подсъдимия пряко и непосредствено, но въпреки това не е подал жалба срещу него и в съдебно заседание твърди, че не се е изплашил за себе си, а само за дъщеря си и жена си.

К. е чул как М. К. предупредила П. К. да не усилва музиката, но той й отговорил, че си е в собствения двор и ще прави каквото си иска. След което усилил музиката. Тогава К. го помолил да я намали, но К. му отговорил с обида:

2

„Педераст”;

„Ще ви еба майката, за какъв се мислиш?”;

„Аз съм си у нас и ще правя каквото си искам!”

К. съответно му отговорил в същия тон, като му казал, че е **** и че това не му е циганската махала, за да прави каквото си иска, след което занесъл своята тонколона до оградата, разделяща двамата имота и пуснал силно рок музика. След около 10 минути подсъдимият К. спрял музиката от тонколоната си, а свидетелят К. отишъл до своята тонколона и също спрял музиката. Виждайки подсъдимия до оградата между двата имота свидетелят К. го запитал „****“. Подсъдимият К. гневно се обърнал към него с думите:

„****.“

Свидетелят К. не само, че обърнал внимание на думите му а и ударил силно с юмрук върху някакъв сандък, който се намирал в собствения му имот, според показанията на брат му – Д. Б.. В този момент Б. бил до брат си, тъй като напрежението растяло и той не искал да се нагнети дотолкова, че да прерасне във физически сблъсък.

Започнал да успокоява брат си и да го вика да си отидат на пейката при останалите хора. В този момент дошла и Г. К. и двете момчета - Б. Б. и П. Н..

След това двамата седнали на масата при съпругите си и вече при децата. К. обаче застанал до общата ограда и продължил да вика:

„****“.

Обръщайки се към съпрузите К.и подсъдимият заявил:

„****“, и продължил да приканва свидетеля К. да излезе на улицата, отправяйки различни обиди и псувни.

Подсъдимият продължил, като в съдебно заседание К. установи, че не само е сипел заплахи че ще ги убие, но когато е казал, че ще ги заколи – н***.

„****!”

„****!”

Както Г. К., така и К. К. установяват, че по време на заплахите К. е блъскал с ръце оградата, което всъщност допълнително е ужасило Г. К..

Когато е изрекъл заплахата, че ще ги запали докато спят К. вече се е притеснил да не го убие, да не убие детето и съпругата му. Тази заплаха е реално съвсем лесно осъществима при два имота, граничещи помежду си. И при демонстрацията на подобна ярост е съвсем логично да се приеме, че хората са се изплашили за осъществяването й.

Предвид цялостното поведение на подсъдимия С. К. и Г. К. възприели заканите му като сериозни и изпитали страх, че той може да ги осъществи.

От заключението по назначената в досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза на К. Н. К. вещото лице установява, че същият в резултат на отправените закани е изпитал притеснение и страх за 3 здравето на детето и съпругата си, но у него не са налични психични травми.

Такива не са и необходими, за да се осъществи състава на престъплението, за което е обвинен.

От заключението по назначената в досъдебното производство съдебно- психологопсихиатрична експертиза на пострадалото лице С. Г. К., вещото лице установява, че в резултат на отправените към нея заплахи същата е изпитала нормален психологичен страх, както и че преживените негативни емоции не са довели до трудова и социална дезадаптация. Вещото лице в съдебно заседание обясни, че основателен страх си имало различно значение в психиатрията, което значение е различно от това, значимо за осъществяване на състава на чл.144, ал.3 НК. Основателен страх според психиатрията било остра стресова реакция, при която поведението става дезорганизирано.

Такава не била налице, но бил налице нормален психологически страх.

Тъй като в съдебната зала многократно на вещото лице бе задаван въпроса за възприятието за реално осъществяване на заплахата тя отговори по два противоречиви начина. На въпроса на съда вещото лице отговори:

„…****….”

Но на въпроса на прокурора дали майката и дъщерята са възприели заплахите като реално осъществими отговори, че дъщерята ги е възприела като реално осъществими, но майката не.

Съдът приема, че пострадалите са приели заплахите като реално осъществими, тъй като са били съпроводени и с действия - яростно блъскане на оградата и показване с жест как ще отреже главата/ с пръст по врата/, били са използвани думи и изрази изключително емоционално натоварени и изречени с апломб, крещейки, което говори за необуздана ярост, чиито последици е трудно да се предвидят.

От заключението по назначената в досъдебното производство съдебно психологопсихиатрична експертиза на пострадалото лице Г. К. К., вещото лице установява, че същата към момента е била на 17 години и е изпитала страх в резултат на отправените от страна на подсъдимия П. К. заплахи, като към момента на конфликтната ситуация същата се е притеснила и се е разплакала. През следващите няколко дни пострадалата Г. К. не е можела да спи добре, а в продължение на 1-2 месеца се е страхувала да излиза сама.

В съдебно заседание от 25.02.2026г. се възпроизведе и записа от съобщенията на телефон 112, като обажданията са три: две от подсъдимия К. и едно от С. К.. При възпроизведеното повикване на 19.06.2023г. в 20.57 часа от лице, което се е представило с имената П. К. е отбелязано, че се съобщава, че съседа го обижда, че е **** и че пуща музика, по-силна от неговата. Няма никакви данни за използване на камък, тухла или каквото и да е от страна на К., както твърдят подсъдимия и съпругата му в съдебно заседание. Тези им твърдения съдът не кредитира, тъй като са явен израз на подкрепа на защитната им теза и влизат в пълно противоречие с всички останали доказателства по делото. В съдебното заседание при осъществяване на 4 процедурата по чл.281, ал.4, вр. ал.1 НПК при наличие на съществено противоречие в показанията на свидетелката К. се установи, че дори защитника на К. – адв. Д. е изненадана от тези показания на М. К.. На въпроса защо не е дала такива показания в хода на досъдебното производство К. отговори, че съпругът й дал тези показания. Нескрит е стремежа за уеднаквяване на показанията на двамата за оневиняване на К.. В съдебното заседание пък К. твърди, че К. бил взел тухла и посягал към него и децата се били изплашили. В хода на досъдебното производство действително е твърдял, че е взел камък. Вътрешното противоречие и наличното такова с всички останали гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство не позволяват да се даде вяра на това твърдение, което остана напълно изолирано в процеса.

Второто обаждане, възпроизведено в съдебно заседание е на същата дата от 21.05 часа и е от лице, представило се с името С. К.. Същата съобщава че има конфликт със съседа, обижда, псува и „***. Тя е тази, която реално говори за обиди, псувни и евентуален бой. Третото обаждане е отново от К., който твърди, че със съседа са се разбрали.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели, отчасти обясненията на подсъдимия, експертни заключения, както и останалите събрани в хода на производството доказателства, както следва: постановление за образуване на досъдебно производство, опис на материали по преписка с вх. №3270004225/22г. по описа на РУ ***, съдържаща справка от С.И. И., заявление от С.

Г. К., заявление от С. Г. К., заявление от К. Н. К., протокол за предупреждение, сведение от Г. К. К., сведение от Д. К. Б., сведение от М. М. Д., сведение от П.

В. К., протокол за предупреждение, сведение от М. А. К., протокол за предупреждение, доклад за установен факт и предприето действие, постановление за възлагане на действия във връзка с разследването, постановление за удължаване на срока на разследване на основание чл.234, ал.3, предл.1-во, постановление №6898/2023г. за удължаване на срока за разследване, постановление № 6898 от 08.11.2023г. на РП Стара Загора, ТО *** за изпълнение на дадени указания, постановление за удължаване на срока на разследване, характеристична справка на П. В. К., постановление за възлагане на действия във връзка с разследването, справка за съдимост, протокол за уведомяване на пострадал от престъпление съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления на К. Н. К., протокол за уведомяване на пострадал от престъпление съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления на С. Г. К., постановление на РП Стара Загора, ТО *** за прекратяване на наказателното производство, постановление за възлагане на отделни действия по разследването – 2 бр, справка относно извършена проверка по постановление с № 327р-222005 23.11.2023г., писмо от Дирекция „ Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас, CD със запис от „Национална система 112“, „Районен център 112“ Бургас, протокол за разпит на свидетел К. Н. К., протокол за разпит на свидетел Д. П. П., чиито показания от досъдебното производство бяха прочетени в хода на осъществяване на процедурата по чл.281, ал.4, вр. с ал.1 НПК, протокол за разпит на свидетел М. А. К. ,чиито показания бяха прочетени при осъществяване на процедурата по чл.281, ал.4, вр. с ал.1 НПК, постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.03.2024г. на РП Стара Загора, ТО ***, жалба против постановление за прекратяване на наказателното производство, определение № 34 от 19.04.2024г. на РС ***, определение № 47 от 29.04.2024 на РС ***, постановление от 28.05.2024г. на Районна прокуратура Стара Загора, ТО *** за връщане на ДП №327 зм 175/2023г. на РУ***, постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, докладна записка относно вземане на мярка за неотклонение на обвиняемо лице, протокол за разпит на обвиняем, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на П. В.

Разпечатката съдържа 55 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d14235fd-b865-49d0-a365-0e3fd2b754e4