Определение № 4 от 05.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Варна, 04.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000620 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 4479/25.10.2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград, подадена от Р. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград, действащ чрез пълномощник адв. В. Н., САК срещу определение № 436/13.10.2023 г. постановено по гр. дело № 259/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски в образуваното производство е оставена частично без уважение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди, че не разполага с налични материални средства за заплащане на дължимите такси и разноски в производството, но и няма възможност да ги осигури. Дължимата държавна такса по предявения иск, определя като непосилна, защото е еквивалентна на неговите месечни приходи за период от близо четири месеца. Позовава се на събраните пред окръжния съд писмени доказателства, в частност на нарочна декларация, от която смята, че може да се направи обоснован извод, че заплащането на определената държавна такса е непосилно, нито в частичен, нито в пълен размер. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да бъде освободен изцяло от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК е едностранно охранително, поради което не следва да се връчва препис от частната жалба на насрещната страна „Юробанк България“ АД.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.

1

1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

С определение № 436/13.10.2023 г. постановено по гр. дело № 259/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград е оставено без уважение искането на Р.

Н. Г. за освобождаването му от внасяне на останалата част от дължима държавна такса в размер на 5968,69 лв., до общия размер на определената държавна такса 11937,38 лв., както и от заплащане на съдебни разноски в процеса.

Производството по гр. дело № 259/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград е образувано по кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове, с които се иска да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 41 301,79 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, както и сума в общ размер на 257 132,82 лв., представляваща лихва за забава върху главницата дължима за периода от 09.08.2011 г. до 11.09.2023 г., за събирането на които е образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ Д., въз основа на издаден изпълнителен лист.

Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото.

Съгласно постановките на т. 12 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС, преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК се прави не само с оглед конкретно задължение да се плати държавна такса или разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство.

Видно от представената с молбата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателят е на 57 години, има сключен граждански брак, получава месечни доходи в размер на 2155,80 лв. брутно трудово възнаграждение, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд. Съпругата му получава месечно доходи в размер на 1500 лв., не притежава моторни преводни средства, притежава влогове на стойност 5000 лв. и осъществява дейност като едноличен търговец. Сочи, че са в добро здравословно състояние и не страдат от заболявания, които да налагат постоянни разходи. Декларирал е, че като недвижими имоти съпругата му е собственик на жилище и гараж в гр. Разград, жилище в гр. Варна и магазин в гр. Разград, където развива дейност като едноличен търговец. Заявява, че изплаща издръжка в размер на 500 лв., по която има наложен запор, за което обстоятелство не са представени доказателства.

2

След дадени указания от страна на първоинстанционния съд, посредством определение № 396/19.09.2023 г., ищецът е представил удостоверение за сключен граждански брак от 19.11.2016 г., брачен договор от 09.11.2016 г., трудов договор № 2/15.01.2015 г., ведно с допълнително споразумение към него от 31.01.2023 г., уреждащ трудовите правоотношения между него и работодателя „Полипартс“ ООД, договор за жилищен кредит от 09.06.2006 г., по който е страна като кредитополучател, договор от 15.01.2023 г., наименован за извършване на работа чрез личен труд, по който съпругата му е изпълнител, както и втори трудов договор № 1/11.01.2023 г., за допълнителен труд, съгласно който ищецът извършва трудова дейност в полза на ЕТ „Нина – Александра Г.а“, като е назначен на длъжност „продавач-консултант“.

В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. Съдът отчита, че кредитополучател и длъжник по изпълнителния лист издаден в полза на взискателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД, чието право на вземане се оспорва с иска, е само единия съпруг, който е и страна в исковото производство. В този смисъл наличието или липсата на средства трябва да се направи относно страната в производството и кредитополучател по договора за кредит, а не съобразно имуществото придобито от съпрузите.

В настоящото производство се установява безспорно, че молителят получава единствено доходи от трудови договори, не упражнява търговска дейност, недвижимо имущество притежава съпругата му и не реализира граждански плодове от него.

От друга страна, когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време само известни затруднения за страната - задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за страната, предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК не са налице. /Определение № 183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т. о., постановено по ч. т. д. № 707/2012 г./. Съпоставяйки така установеното общо материално състояние на страната с размера на дължимата държавна такса /в общ размер на 11937,38 лв./, и като отчита общодостъпните данни за средностатистическите разходи за едно лице, публикувани на сайта на НСИ, за периода на отправяне на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът приема, че частта от дължимата за предприетата искова защита държавна такса, от плащането на която молителят следва да бъде освободен, следва да се завиши с 3968,69 лева. Покриването на остатъка от таксата в размер на 2000 лева е във възможностите на жалбоподателя и няма да го засегне прекомерно, лишавайки го от средства за поддържане на базисен, социално приемлив живот.

3

По тези съображения и на основание чл.278, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 436/13.10.2023 г. постановено по гр. дело № 259/2023г. на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ищеца Р. Н. Г., ЕГН **********, за освобождаването му от задължение да заплати държавна такса за предявените искове, за сума над 2000 лева до 5968,69 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА допълнително ищеца Р. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Разград, от задължението за заплащане на сумата от 3968,69 лева (три хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща част от дължимата държавна такса по предявените искове по търг. дело №259/2023г. по описа на Окръжен съд – Разград, цялата в размер на 11937,38 лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 436/13.10.2023 г. постановено по гр. дело № 259/2023г. на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е отказано освобождаване на ищеца Р. Н. Г., ЕГН **********, от задължение за внасяне на държавна такса до размер от 2 000 лева за разглеждането на предявените п о търг. дело №259/2023г. по описа на Окръжен съд – Разград, искове за отричане по реда на чл.439 ГПК на дължимост на остатък от паричен дълг в сборен размер от 298 434,61 лева, формиран от 41 301,79 лв. - главница и 257 132,82 лв. - натрупана законна лихва до 11.09.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в хипотезата на чл.274, ал.3 от ГПК с частна жалба, предявена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4