Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3307 от 21.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6429/2025
Вид
Определение № 3307
Подписан
21.10.2025
В сила
20.10.2025
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Емилия Атанасова Колева, Анна Кофинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3307 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100606429 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от Д. С. Д. срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 110-ти състав, от 13.08.2025г., по НЧД 10244/2025г. , с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП ,от 19.06.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15232/2020г. по описа на 04 РУ-СДВР; пр.пр.№ 56554/19г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.206,ал.1 НК.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдяна некоректност при анализа на материалите по делото, довела до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК и от легитимирано лице, доколкото Д. Д. има качеството на пострадал, съгласно обвинителната теза на СРП, обективирана в постановлението за образуване на наказателно производство.

1

При разглеждане по същество на депозираната жалба въззивният съд приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП, от 20.08.2020г. за това, че на неустановена дата през 2019г. в гр.София противозаконно били присвоени чужди движими вещи- парични средства в неустановен размер,собственост на Д. С. Д., Д.К.К. и др.лица , които вещи били владени от друго лице.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в хода на разследването са били събрани доказателства,които обосновават фактическа обстановка, при чийто правен анализ бил аргументиран извод за липса на изпълнително деяние, годно да изпълни елементите от състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК, тъй като липсвали доказателства за осъществени от Б.И., в качеството му на управител на ЕС „присвоителни“ действия с поверените му парични средства, събрани от съсобствениците на имоти в жилищната кооперация.

Прокурорът в своето постановление е приел,че обоснованите с конкретни доказателства/гласни и писмени/ и доказателствени способи /експертиза/ действия на управителя на ЕС- Б.И., не аргументират извод, същите да са били обективно насочени и с тях да са били извършени разпоредителни действия с паричните средства, собственост на членовете на етажната собственост, сред които е и Д. Д., чрез които действия да са били манифестирани неговите присвоителни намерения.

Районният съд, осъществявайки съдебен контрол върху този акт на прокурора при СРП, се е съгласил с изразеното от него становище, като е изтъкнал,че Б.И. е ползвал/разходвал/ процесните вещи/пари/ на валидно правно основание-в качеството му на домоуправител,отразявал е приходите от вноските на живущите, заплащал е своевременно направените от ЕС разходи и съхранявал неразходваната част от тях, представял съответни оправдателни документи при извършваните му от избрани за целта комисии финансови ревизии, което поведение не сочи на конкретни действия от страна на И. по разпореждане с процесните вещи/пари/ по неправомерен начин.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил и това, че обоснованото с доказателства поведение на Б.И. /ползване на процесните суми съобразно 2 предназначението им- за заплащане на направените „общи“ разходи/нужди/, и съобразно приетите от него задължения, като домоуправител на ЕС, оказване на съдействие при извършвани му през годините ревизии, свикване и провеждане на ОС на ЕС, което поведение обективно се потвърждава от членовете на ЕС, включително и от първоначално оспорващата това св.Д.К. и се оспорва единствено от Д., не осъществява съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК, тъй като липсват действия по „своене“ на тези вещи/пари/.

Въззивният съд също намира, че липсват достатъчно доказателства за това Б.И. да е осъществил обективните,а и субективни признаци на състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК, както това се претендира от страна на жалбоподателя. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.206 НК е необходимо, а и достатъчно , деецът да е променил отношението си към предоставената, въз основа на валидно частноправно основание, в негова фактическа власт, за ползване или пазене, чужда движима вещ и да е започнал да я държи като своя, което отношение той е демонстрирал, чрез извършване на конкретни фактически или юридически действия по разпореждане с това имущество без да има съответното правно основание за това, при което в резултат на това неправомерно разпореждане се е обогатил самия деец или друго , трето лице, и е настъпила конкретна щета за собственика на тази вещ.

Така, в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се обосновават, дори в минимална степен, конкретни разпоредителни действия, извършени от Б.И. с предоставените му във владение от живущите на конкретния адрес в гр.София, ул.“**** и в качеството му на управител на ЕС парични суми, чрез които същия да е демонстрирал своето присвоително намерение и настъпилата промяна в неговото отношение към тези чужди за него вещи. По делото липсват, каквито и да било доказателства за осъществени такива конкретни действия от страна на Б.И., чрез които същия е осъществил изпълнителното деяние на претендираното престъпление по чл.206,ал.1 НК и в този смисъл търсеното от жалбоподателя присвоително намерение не е било манифестирано, чрез активно поведение от страна на домоуправителя. Дори липсват конкретни твърдения, направени от разпитаните по делото свидетели, вкл.и от св.Д., за извършени от страна на 3 домоуправителя конкретни разпоредителни действия с общите парични средства в негов/на И./личен интерес. Извън това извършването на такива неправомерни действия от страна на И. се опровергава категорично от заключението на извършената по делото ССчЕ, която не констатира липса на парични средства или тяхното противоправно разходване в личен интерес на И..

На следващо място, събраните по делото и коректно анализирани от първия съд, а и от прокурора доказателства не позволяват и на въззивния съд да изгради обоснован извод за това,че присвоителното намерение у Б.И. е било демонстрирано от него, чрез пасивно поведение- неправомерен отказ за връщане на владяна/ползваната от него чужда движима вещ. Необходимо е да бъде посочено,че документите, включително „специалната документация“ на ЕС, не могат да бъдат предмет на обсебване и на друго престъпление против собствеността, тъй като са лишени от стойност и поради това не съставляват „движима вещ“. Претендираното от Д. обстоятелство,че е възможно Б.И. да е унищожил тази „специална документация“ с цел да прикрие причинена вреда, освен че остава необосновано с доказателства, не е и от характер да обоснове присвоителни действия, извършени от И..

Такъв извод е породен от недопустимостта, визирана и в разпоредбата на чл.303 НПК, предположенията да се ползват с доказателствена стойност. Такова предположение прави жалбоподателя в жалбите си до районния съд и до въззивния съдебен състав, изтъквайки обстоятелството,че водената от И. отчетна документация не отговаряла на изискванията на „специална документация“ на ЕС и твърдейки, че неизпълнението от негова страна на изискванията на ЗУЕС за съставяне на тази документация несъмнено сочи на осъществено престъпление по чл.206,ал.1 НК. Това е така, тъй като непълно или некоректно водена счетоводна или друга отчетна документация и дори установена липса на парични средства/каквато в настоящия случай не се обосновава от доказателствата по делото/ не са от характер да обосноват „присвоителна“ съставомерност на такова деяние, при отсъствие на доказателства за извършени от дееца конкретни неправомерни разпоредителни действия с тях.

Отправената от жалбоподателя критика към прокурора при СРП и към районния съд, че същите са обосновали становището си върху недопустими доказателствени източници е лишена от фактическо и правно основание.

4

Необходимо е в случая да бъде отбелязано, че наказателния процес разкрива известни специфики относно валидността на доказателствата спрямо гражданското съдопроизводство. В наказателното производство, за разлика от гражданския процес, няма доказателства, които да се ползват с формална доказателствена стойност и такива,които да са изключителни по своята процесуална природа. Всяко обстоятелство и всеки факт от обективната действителност могат да бъдат обосновавани с всяко и с всички доказателства , доказателствени средства и доказателствени способи, изготвени и събрани по съответния процесуален ред в рамките на наказателното производство.

Така без значение за процесуалната му годност е видът на приложения документ /официален или частен/, без значение за доказателствената валидност на показанията на свидетелите са направените от тях твърдения за извършени проверки на касата на ЕС и констатациите,че не са установили липсващи парични средства, доколкото те/твърденията/ са основани на лични /на свидетелите/ техни действия и възприятия, за които действия не са въведени изисквания за специални знания у тях. При съобразяване на тези характеристики на доказателствата в наказателния процес, необоснован се явява и упрека на жалбоподателя отправен към заключението на извършената по делото ССчЕ, тъй като вещото лице,разполага с необходимите специални знания и е основало своето експертно становище върху годни доказателствени източници. Отчитайки процесуалната валидност на събрания по делото доказателствен материал, прокурорът при СРП и първия съд, са извършили коректна оценка на съдържащата се в тях информация, за да стигнат до извод за тяхната/на доказателствата/ корелация, еднопосочност и последователност,обосноваващи липсата на категорична доказателствена информация за осъществено от Б.И. неправомерно поведение с предоставените му от съкооператорите парични средства. Правилна е оценката на районния съд, дадена на показанията на свидетеля Д., тъй като действително същите се явяват изолирани от другите доказателства, лишени са от конкретни твърдения относно неправомерни действия на И. с конкретно посочени парични суми, поради което не могат да обосноват отправените спрямо Б.И. подозрения. Необходимо е да бъде посочено и това,че предмет на обсебване могат да бъдат единствено конкретни /индивидуализирани в някаква степен/ движими вещи, които са били предадени на друго лице за владение или пазене,но не и претендирано право на вземане. Претенцията на 5 жалбоподателя,че му била причинена лична вреда в размер на 4100 лева за направени доброволно от него от него лични разходи за необходими и неотложни ремонти на общи части на ЕС, които лични разходи не му били приспаднати от негови бъдещи задължения към ЕС, може да бъде предмет на гражданска претенция, но не съставлява престъпление против собствеността.

Правилно и в съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми тази липса на гласни и писмени доказателства, които да обосновават обективната и субективна съпричастност на Б.И. към инкриминирано деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.206,ал.1 НК, са били последователно оценени от прокурор при СРП и от районния съд, като обстоятелства аргументиращи наличието на предпоставките на чл.243,ал.1,т.1 НПК, налагащи воденото наказателно производство да бъде прекратено.

Безпредметно се явява обсъждане на твърденията на жалбоподателя за проявено след м.03.2005г. бездействие от страна на домоуправителя И. за събиране на вземания от членове на етажната собственост, тъй като за такова претендирано от Д. деяние по чл.217,ал.1 НК е изтекъл предвидения в чл.80,ал.1,т.4 НК петгодишен давностен срок.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което е било потвърдено постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 15232/20г. на 04 РУ-СДВР, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.