Решение № 256 от 30.07.2020, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256 гр. Враца, 30.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 15.07.2020 г. /петнадесети юли две хиляди и двадесета година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА

ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА

МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 188 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ „С.– Д.И.“, представлявано от Д.И.П., със седалище и адрес на управление ***, против Решение № 42/11.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, в частта, в която е оставена без уважение жалбата му срещу отказ за погасяване по давност на задължения, обективиран в Разпореждане с изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г., издадено от публичен изпълнител (ПИ) при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.

В жалбата са изложени аргументи, че неправилно в своето решение ответникът е приел, че с издадените и подробно описани пет Постановления за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) е спряна погасителната давност по отношение на установените задължения за 2013 г. и 2014 г. Оспорващият твърди, че тези постановления никога не са му връчвани, с оглед на което не е настъпило спиране на погасителната давност на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне с указания за правилното приложение на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован не се явява и не се представлява. В представена писмена молба иска разглеждане на делото в негово отсъствие и представя бележки по съществото на спора.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП гр. Велико Търново се представлява от * Д.М., която в съдебно заседание и представени писмени бележки пледира жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага доводи, че давността по отношение на посочените в решението изпълнителни титули не е изтекла, тъй като по отношение на глобите, двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е прекъсван с разпореждания за присъединяване към ИД по реда на ДОПК и преди да изтече новия двугодишен срок по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, давността е спряна с налагането на обезпечителни мерки с ПНОМ на ПИ при същата дирекция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната административна преписка.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП – Велико

Търново, офис Враца, е образувано изпълнително дело № 340/2014г., към настоящия момент с № **********/2014г., по описа на същата дирекция, с оглед наличието на публични задължения на Д.И.П., с ЕТ „С.- Д. И.“. Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ 0340-000001/23.05.2014г. Към ИД с различни разпореждания са присъединявани публични задължения на лицето, а за обезпечаване на вземанията са издадени и постановления за налагане на обезпечителни мерки. Това са приложените в преписката ПНОМ с изх. №0340- 000005/04.09.2014г., ПНОМ с изх. № С 170006-022-0006337/13.02.2017., ПНОМ с изх. № С 17006-022-0025602/05.05.2017г., ПНОМ с изх. № С170006-022-0025630/09.05.2017г. и ПНОМ с изх. № С200006-022-0007771/12.02.2020г., като са приложени и съответните запорни съобщения.

Въз основа на подадено възражение вх. № С 200006-000-0040897/28.01.2020 г. от страна на оспорващия с искане за погасяване на подробно описани публични задължения поради изтекла погасителна давност, ПИ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца е издал Разпореждане изх. № С200006-137-000798/03.02.2020 г., с което е прекратил вземането по задължение от ДДФЛ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. и е отказал погасяване по давност на вземания подробно описани в 74 точки от разпореждането в общ размер на 19 146,11 лева. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НАП - Велико Търново, който с Решение № 42/11.03.2020 г. го е отменил като незаконосъобразно в частта, в която е отказано погасяване по давност на задължението по НП № 45-ДОЗ-027/17.06.2014 г. и по фиш на ОДМВР – Враца № С0525129/08.04.2014 г. и е потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно в останалата част.

В мотивите си административният орган е посочил, че задълженията представляват публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ДОПК за неплатени в срок задължения за универсален пенсионен фонд, здравно осигуряване, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, обществено осигуряване, както и задължения за глоби по наказателни постановления фишове. По отношение на последните органът е посочил, че се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, поради което, когато е извършено действие от страна на ПИ, водещо до прекъсване на давността не тече 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а двугодишен такъв.

Тази кратка погасителна давност обаче не изключва абсолютната такава 10-годишна по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, доколкото глобата е публично задължение и като такова давностният срок по него може да бъде спиран на основание чл. 172, ал. 1 ДОПК. При това положение органът е приел, че след издаване на Разпореждане изх.

№ 0340-000014/13.10.2014 за присъединяване на вземане по НП № 45-ДОЗ-027/17.06.2014 г. и Разпореждане № 0340-000010/12.09.2014 г. за присъединяване на вземане по Фиш № С0525129/08.04.2014 г. в рамките на двугодишния давностен срок по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, не са предприемани други действия водещи до прекъсване или спиране на давността, с оглед на което тези две вземания са погасени по давност.

По отношение на публичните вземания, произтичащи от Декларации, с които са определени задължения за здравно осигуряване към ДОО, към фонд ДЗПО и данък по ЗДДФЛ за периода 01.10.2014 г. – 31.11.2014 г., посочени в т.1 до т.8 от Разпореждането на ПИ, органът е установил, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече, считано от 01.01.2015 г. Същият е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, с издаването на ПНОМ с изх.

№ С170006-022-0006337/13.02.2017г., а впоследствие и на ПНОМ с изх. № С17006-022-0025602/05.05.2017г., ПНОМ с изх. №С170006-022-0025630/09.05.2017г. и ПНОМ с изх.№С200006-022-0007771/12.02.2020г. и към настоящия момент не е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Същият подход органът е възприел и при задълженията за държавни такси по изпълнителен лист от 07.11.2012 г., по гр. дело № 1053/2012 г. /т.18 от Разпореждането на ПИ/ и съответно вземанията произтичащи от глоби по влезли в сила три броя НП и шест броя ЕФ, посочени в т.9, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17 и т.74 от Разпореждането на ПИ. Налагането на обезпечителни мерки с посочените по-горе ПНОМ относно тези вземания е довело до спиране на давността на основание чл.

171, ал. 1, т. 5 от ДОПК и към настоящия момент не е изтекъл абсолютния 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Тези публични задължения, Директорът на ТД на НАП - В. Търново в оспореното решение е приел, че не са погасени по давност и жалбата по отношение на тях е оставена без уважение, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на акта, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При служебно извършената проверка съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като съгласно чл.266 ДОПК това е директорът на компетентната териториална дирекция, както е в случая. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на ПИ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца да прекрати поради изтекла давност вземания, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла по отношение на описаните вземания, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговите правомощия.

При издаване на обжалваното решение административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така и правните основания по чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК във вр. с чл. 171 от ДОПК.

Съгласно чл.

171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Позовавайки се на тези разпоредби, административният орган е извел правилен краен извод, че давностният срок по отношение на вземанията, произтичащи от Декларации относно задължения за здравно осигуряване към ДОО, към фонд ДЗПО и данък по ЗДДФЛ за периода 01.10.2014 г. – 31.11.2014 г., посочени в т. 1 до т. 8 от Разпореждането на ПИ не е изтекъл, но по съображения различни от изложените в оспореното решение. Неправилно административният орган е обвързал правното значение за прекъсването/ спирането на давността на действията и на издадените от публичен изпълнител в при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0340-000001/23.05.2014 г., Разпореждания за присъединяване към образувано ИД №**********/2014г, Постановления за налагане на обезпечителни мерки и респ. на наложените запори и възбрани с тях. Както в Разпореждане с изх. № С200006-137-0000798/03.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Враца, така и в потвърждаващото го Решение № 42/11.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново в обжалваната му част е прието, че давността за вземанията по Декларации и за глоби, наложени с посочените по-горе наказателни постановления, е спряна по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителни мерки - наложена възбрана върху недвижим имот с ПНОМ изх. № С170006-022-0006337/13.02.2017 г, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с ПНОМ № С17006-022-0025602/05.05.2017г., запор върху притежавани ценни книги с ПНОМ № С170006-022-0025630/09.05.2017г. и нова възбрана върху недвижим имот с ПНОМ № С200006-022-0007771/12.02.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане /чл. 195, ал. 3, т. 1 от ДОПК/ или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание /чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК/. Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл. 198, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ДОПК е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл. 195, ал.