Решение № 5044 от 21.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5044 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100503441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Етажните собственици на ЕС на адрес: гр. **** чрез управителя „Образцов вход“ ООД и процесуален представител адв. П. Д. срещу решение № 17 023/19.09.2024 г. на СРС, 51 състав, постановено по гр.д. 74 322/2021 г., с което на основание чл. 40 ал.1 от ЗУЕС са отменени решенията на ОС на ЕС по протокол от 07.07.2021 г.

Във въззивната жалба са заявени твърдения, че съдебното решение е неправилно. Изложени са съображения, че исковата молба е депозирана след изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС. Твърди се в жалбата, че председателя Б.М. бил упълномощен да действа от името на управителния съвет на ЕС, съобразно решение на етажните собственици от 21.06.2021 г. Изложени са и съображения, че нормата на чл. 12 ал.1 т. 5 от ЗУЕС предвижда възможност такова да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено такова, което в процесния случай било на 04.10.2018 г. Заявени са съображения за спазена процедура по свикван и провеждане на ОС респ. спазени били 1 изискванията на ЗУЕС по изготвяне и съобщаване на протокола от ОС.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Д. А. Х., в който са наведени подробни съображения досежно процесуалната недопустимост на депозираната въззивна жалба, както и такива касателно правилността на решението и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Заявените възражения в депозирания писмен отговор на въззиваемата страна относно процесуалната недопустимост на въззивната жалба, обосновани с липсата на валидна представителна власт на управителя „Образцов вход“ ООД са предмет на протоколно определение от 14.05.2026 г., с които са оставени без уважение като настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря и в рамките на съдебното решение респ. представения договор за възлагане на управление на ЕС от 25.04.2024 г., легитимиращ управителя с валидна представителна власт доколкото извършените от него действия по депозиране на въззивната жалба са предприети в срока на действие на договора респ. са и валидни с оглед нормата на чл. 19 ал.8 изр. посл. от ЗУЕС.

Във въззивната жалба са заявени възражения относно процесуалната недопустимост на иска, обосновани с обстоятелството, че същият е заявен след изтичане на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 40 ал.2 от ЗУЕС. Въпросът за процесуалната допустимост на заявения иск е бил предмет на ч.гр.д. 2158/24 г. на СГС, по което с определение 3704/14.03.2024 г. е прието, че не е спазена процедурата по обявяване на протокола от ОС на ЕС, поради което искът е предявен в преклузивния срок по чл. 40 ал.2 от ЗУЕС.

Определението е задължително за СРС, но същото не съставлява задължителен акт за настоящия, равен по степен съдебен състав, поради което заявеното възражение в жалбата следва да бъде разгледано.

2

Началният момент на срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС започва да тече от датата на поставяне на съобщението, че протоколът е изготвен. В чл.16, ал.7 ЗУЕС е, че Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал.

6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението т.е. предвидена е писмена форма за доказване на факта на изготвяне на протокола от проведеното общо събрание, съответно спазване на изискванията за начина на оповестяване, датата и мястото на поставяне на съобщението.

По делото е представено съобщение за изготвен протокол за проведеното на 07.07.2021 г. общо събрание, подписано от К.В. и Р.Г., в който е удостоверено, че на 13.08.2021 г. в 10:30 ч. на таблото за съобщения на входа на жилищната сграда, находяща се на бул. “Цар Освободител“ № 25 е поставено съобщение за изготвянето на протокол от проведеното на 07.07.2021 г. Общо събрание на собствениците в етажната собственост.

Същият е надлежно оспорен от страна на ищеца – въззиваема страна.

Тежестта да опровергае истинността на удостоверените в протокола факти е на страната, която черпи благоприятните последици от това, а именно ищецът, който следва да установи, че искът му е предявен в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Видно от съдържанието на протокола от 21.07.2021 г. за членове на управителния съвет на ЕС са избрани К.В., Н.М. и Р.Г.. Данни кой от тези членове е бил или дали е бил изобщо избран за председател на УС, съобразно чл. 19 ал.4 от ЗУЕС по делото не се съдържат данни, поради което следва да се приеме, че представителството е колективно и съвместно. Протоколът от 13.08.2021 г. е подписан от двама от членовете на управителния съвет като липсва подпис на третия избран респ. такъв на собственик, ползвател или обитател, поради което не може да се обоснове извод, че е спазен реда за съставяне на протокола за обявяване на съобщението за изготвяне на протокола от ОС на ЕС, която дата е началната такава за течението на срока по чл. 40 ал.2 от ЗУЕС. По тези съображения настоящият съдебен състав не може да сподели заявените възражения във въззивната жалба за процесуална недопустимост на производството и следва да разгледа възраженията, заявени по съществото на спора.

3

Предмет на производството е конститутивен иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС с предмет решенията на ОС на ЕС, находяща се в гр. София, бул. **** от 07.07.2021 г.

Съобразно нормата на чл. 13 ал.1 от ЗУЕС, ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Инициативата за свикване на ОС на ЕС, ЗУЕС предоставя на лицата, посочени в нормата на чл. 12 ал.1 – 6 от същия. Видно от съдържанието на поканата от 29.06.2021 г. същата изхожда от Б.М., с отбелязване, че е председател на УС на ЕС.

По делото е представен протокол от ОС на 04.10.2018 г. на ОС на ЕС, от който е видно, че на същото като членове на УС на ЕС са избрани Б.М./председател/, Л.Д. и К.П. /членове/.

Видно от последващ протокол от ОС от 12.03.2019 г. е взето решение за сключване на договор за управление на ЕС със С.П., какъвто видно от доказателствата по делото е сключен на 22.03.2019 г. със срок на действие от 1 година, считано от 01.04.2019 г., съобразно чл. 13 от същия /стр. 66 в делото на СРС/.

Представено по делото е и споразумение за прекратяване на този договор по взаимно съгласие, сключено на 15.02.2021 г.

След сочената дата – 15.02.2021 г. по делото няма данни кои са членове на УС на ЕС респ. дали Б.М. е неин председател, предвид липсата на решение на ОС на ЕС в този смисъл или друго доказателство поне индикиращо на извод в сочения смисъл. Поради което лицето, поставило поканата за свикване на ОС на ЕС не е от кръга лица, посочени в чл. 12 ал.1 т.1 от ЗУЕС. Нещо повече, дори изцяло хипотетично да се приеме, че лицето е бил председател на УС на ЕС, то видно е, че самите етажни собственици са взели решение ЕС да бъде управлявана от колективен орган – УС, поради което свикнането е следвало да бъде извършено от управителния съвет, а не еднолично от председателя му. Поканата би могла да изхожда от председателя, само ако е взето решение на УС за свикване на общо събрание и председателят е упълномощен от него да извърши фактическите действия по огласяването на 4 това решение, каквито данни по делото липсват, а и страните не твърдят да са извършвани / в този смисъл решение 32/06.03.2014 г. по гр.д. 6489/2013 г. на Второ ГО на ВКС/, до какъвто извод е стигнал и състава на СРС.

Възражението във въззивната жалба, че събранието е свикано от лице, попадащо в приложното поле на чл. 12 ал.5 от ЗУЕС е въведено за първи път в рамките на същата и в този смисъл е преклудирано, а дори разгледано по същество е неоснователно, доколкото същото се опровергава от текста на поканата, изхождаща от лице, посочено като председател на УС на ЕС, а не в качеството му на етажен собственик.

Останалите възражения, заявени във въззивната жалба касаят процедурата по чл. 16 ал.7 от ЗУЕС по отношение поставяне на съобщението за изготвяне на протокола от проведено ОС на ЕС, които възражения бяха разгледани предвид заявените такива за пропуснат срок по чл. 40 ал.2 от ЗУЕС и настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря.

Поради липсата на други заявени възражения във въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

В рамките на писмения отговор, депозиран в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна е заявила множество пространни възражения относно нищожността на сключения договор за управление на ЕС с „Образцов вход“ ЕООД, обосновани с нормата на чл. 26 ал.1 пр.1 и ал. 4 от ЗЗД, предвид противоречието им със ЗУЕС, но същите са неотносими към предмета на иска, с който е сезиран настоящият съдебен състав. Подобни твърдения не са заявени нито в исковата молба, нито са поддържани в хода на първоинстанционното производство, поради което и с оглед диспозитивното начало, съдът не може да разглежда искове или възражения, с които не е надлежно сезиран.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна, която не е отправила искане в този смисъл, поради което такива не следва да се присъждат.

Предвид изложените съображения съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 023/19.09.2024 г. на СРС, 51 състав, постановено по гр.д. 74 322/2021 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6