Решение № 117 от 17.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кюстендил, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500082 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1338/05.02.2024г. подадена от М. А. С., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М. З. срещу Решение № 41/29.01.2024г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д. №1895/2023г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на М. С. за допускане промяна на фамилното му име от С. на К..

Въззивникът оспорва правилността на обжалваното решение. На първо място сочи необоснованост на постановения съдебен акт, произтичащо от погрешно формирания извод на решаващия съд, че фамилното име на лицето не може да се променя по собствено желание, тъй като законът определя по императивен начин формирането на името на българските граждани, зачитайки българската традиция и обичай. Според жалбоподателя този извод противоречи на чл.8 от Европейската харта за правата но човека, която прогласява, че държавите, които са я подписали, следва да дадат на гражданите си свобода при определянето на тяхното име и да не се намесват необосновано в личната сфера на хората. Намира, че необосновано първоинстанционният съд се позовал единствено на факта, че фамилното име С. не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, поради което същият трябва да докаже наличието на други важни обстоятелства, които налагат промяната.

Въззивникът се позовава на практиката на ВКС и в частност решение №507 от 22.10.2010г. по гр.д. №227/2010г. на ВКС, където е дадена дефиниция на понятието „важни обстоятелства“, а именно, че такива са тези обстоятелства, които са лично и обществено значими; необходимостта от представяне в обществото на членовете от една семейство с една фамилия, с която се идентифицира лицето и принадлежността 1 му към семейството.

Приема за необосновано направеното от районния съд предположение с което е поставено под съмнение действителното намерение на лицето М. С., доколкото не се е обосновал в какво се изразява то, поради което въззивникът счита, че това е просто предположение, тъй като не са изложени мотиви обосноваващи застрашаване на обществения ред или интерес от смяната на името. Твърди, че промяната на името следва да се допуска при спазване на справедлив баланс между интересите на индивида и обществото.

Въз основа на гореизложеното се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и допускане на исканата промяна на фамилното име на молителя.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от заинтересованата страна Община Кочериново.

В съдебно заседание представителят на ОП Кюстендил изразява становище за неоснователност същата и правилност на обжалваното първоинстанционното решение.

Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.12 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред РС- Дупница е образувано по предявена от М. А. С. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане промяна на фамилното име на молителя от С. на К. поради наличие на важни обстоятелства налагащи исканата промяна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Молителят М. А. С. видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1349 от 11.10.1988 г. е записан със следните три именаМ. А. С..

Видно от писмо вх. №27 от 03.01.2024г. на Национална следствена служба, срещу С. има образувани и неприключили наказателни производства.

Спрямо молителят към дата 02.01.2024 г. няма наложени принудителни административни мерки по ЗБЛД, видно от писмо с рег. № 285300-421/03.01.2024г. на Дирекция „Български документи за самоличност“, но към същата дата са налице данни за налагани санкции по реда на Глава VII, Раздел II от ЗБЛД.

От справка за съдимост рег. № 231219005000568925 от 19.12.2023 г. е видно, че молителят М. А. С. е осъждан за престъпления против данъчната и кредитната система по чл.246, ал. 3 НК и чл.249 НК, както и за престъпление против реда и общественото спокойствие по чл.325 НК.

По делото са ангажирани гласни доказателства.

В показанията си св. А.Т., приятел на молителя, сочи, че го познава от дълги години и молителят е известен в обществото с фамилията К.. Посочва, че роднините по майчина линия му помагали повече, както и че исканата смяна на фамилия е поради обстоятелството, че същият свързва фамилията на баща му С. с лоши неща, като „не му върви“ с тази фамилия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 2 страна следното:

Въззивният съд напълно споделя мотивите на Районен съд- Дупница, изградени въз основа на посочената доказателствена съвкупност по делото, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. С оглед оплакванията във въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция ще следва да изложи свои мотиви.

Законът урежда начина на формиране на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, която възниква при строго определени предпоставки. Преценката за наличие на основания за промяна на името винаги трябва да е обвързана с императивните изисквания на чл. 14 ЗГР и посочените възможни отклонения относно образуването на фамилно име на лицето.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Жалбоподателят в случая се позовава на наличието на важни обстоятелства, налагащи исканата промяна, като твърди, че е известен с името К. в обществото, като никой не го познава с бащината му фамилия С.. Намира за важно обстоятелство, фактът че е в близки отношения с роднините по майчина линия и поради това следва да бъде допусната промяна на името. Отделно от това посочва, че фамилията С. му носи единствено неприятни и нещастни обстоятелства в живота.

С оглед на изложените доводи съдът намира искането на за промяна на името като неоснователно. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име в посочения смисъл, като съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на правната норма. Искането, свързано с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде съобразено и с изискването въведено в чл.14 ЗГР. В процесния случай, исканата промяна на фамилното име не съответства на императива на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР, като противоречи с принципа на закона по отношение на начина на формиране на фамилното име на всяко лице.

Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такова обстоятелство е например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира. От материалите по делото и събраните гласни доказателства не се установява молителят да е публично известен сред широк кръг лица с фамилията К., поради което да се приеме за социално оправдана промяната на неговото фамилно име. Обстоятелството, че последният е познат сред роднините си и хората от собственото му обкръжение като „К.“ не може да бъдат преценено като "важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като се касае се за кръг хора, за които е нормално да се обръщат към молителя с името, с което той се представя пред тях.

Отделно от това така изтъкнатите доводи не съответстват на изискването за наличието на важни обстоятелства. Близостта на молителя с роднините по майчина линия и отдалечеността му с бащиния род не представляват важни обстоятелства по смисъла на закона. От свидетелските показания също не може да бъде направен извод за наличие на обстоятелства обуславящи уважаване на предявения иск. Наличието на субективна убеденост, че името „носи лош късмет“ не представлява важно 3 обстоятелство. Уважаването на иска не може да почива на предположения от суеверна гледна точка.

Предвид данните за съдимост на молителя, съдът поставя под съмнение действителните намерения на молителя да промени фамилното си име. В хода на производството се установи, че същият е признаван за виновен за престъпления против данъчната и кредитната система и престъпления против реда и общественото спокойствие. Също се установи, че е наказван многократно за извършени административни нарушения по ЗБЛД. От изложените съображения не може да се направи категоричен извод, че с промяната на имената му не се преследват неправомерни цели или заблуда на контролни органи. Според константната практика на ВКС, промяната на име е допустима само ако не съществува съмнение, че с исканата промяна се цели заблуждение на органите на реда или други институции.

Както бе споменато и по-горе чл.19 ЗГР посочва хипотезите, при които е допустимо да бъде допусната промяна на името. Първата е наличието на „важни обстоятелства“. От обсъденото по-горе, съдът приема, че не са налице такива обстоятелства. Следващата хипотеза е ако името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Съдът намира, че фамилното име на молителя нито е осмиващо, нито опозоряващо или обществено неприемливо, което да налага исканата промяна.

С оглед на всичко, изложено съдът намира, че не е налице основание за промяна на фамилното име на молителя, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид въведено възражение за нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека, същото следва да бъде разгледано. Правото на фамилно име е част от едно от основните човешки права, правото на неприкосновеност на личния живот, прогласено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. ЕСПЧ несъмнено приема, че избора и промяната на фамилни и собствени имена на физически лица попада в приложното поле на чл. 8 от Конвенцията, тъй като същите се отнасят до личния и семейния живот на гражданите. Според практиката ЕСПЧ, обективирана в редица дела, отнасящи се до промяна на името, държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси.

Съдът посочва, че ако задължителната смяна на име се разглежда чисто и просто като намеса в личния живот на гражданина, то същото не се отнася до недопускането лицето да приеме ново име. Във всеки конкретен случай, следва да се постигне баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи относно сигурността и надеждността на гражданските регистри, за да бъде отказана смяна на името. ЕСПЧ приема, че вземащият решението съд е този, който трябва да изложи валидни и достатъчни мотиви в подкрепа на отказа си да допусне промяна на фамилното име на дадено лице, за да може ограничението да се приеме за „необходимо в едно демократично общество“. Справедлив баланс е постигнат, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧ, а това се постига когато решенията на съдилищата са мотивирани, а не произволни. Следователно не е налице нарушение на чл.8, когато съдилища са изложили валидни и достатъчни аргументи, за да отхвърлят искането за промяна на името.