Решение № 7033 от 23.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7033 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20211110132616 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени с искова молба с вх.№ 11622/09.06.2021г. от „ХАБ“ ЕООД /с предишни наименования „ХАРАБ“ ЕООД и „ХААА“ ООД/ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н „Оборище“, ул. „Лисец“ №7, ап.3, срещу ЕЛ. Т. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, Столична община, ул.

„Пиротска“ №57.

Предявени са установителни искове за сумата общо от 7273.21 евро, представляваща вземане по три боря записи на заповед, издадени от ответника в полза на ищеца, както следва: от 04.12.2008г. за сумата от 2465.28 евро с падеж на 01.01.2009г., с уговорка без протест и без разноски, с място на издаване гр.София, предявен в цялост; от 04.12.2008г. за сумата от 2465.28 евро с падеж на 01.01.2010г. с уговорка без протест и без разноски, с място на издаване гр.София, предявен в цялост; от 04.12.2008г., предявен частично за сумата от 2342.65 евро от 2465.28 евро, с падеж на 01.01.2011г. с уговорка без протест и без разноски, с място на издаване гр.София, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 27.06.2011 г., издадена по ч.г.д. № 23505/2011 г. на СРС, 53-ти състав. ведно със законната лихва от 01.06.2011г. до изплащането на сумата.

Ищецът твърди, че на 04.12.2008 г. ЕЛ. Т. П. е издала в полза на ищеца три записа на заповед, всеки за сума в размер на 2 465,28 евро и с падежи съответно на: 01.01.2009 г., 01.01.2010 г. и 01.01.2011 г. Поддържа, че след настъпване на падежите ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за заплащане на дължимите, съгласно записите на заповед суми, като за записа на заповед с падеж на 01.01.2011 г. е предявено вземането частично за сумата от 2342, 65 евро.

В полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист от 27.06.2011 г. за сума в размер на 7 273,21 евро, представляваща вземане, произтичащо от трите записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2011 г. и разноски в размер на 284,50 лева.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ответницата било образувано изпълнително производство №301/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов. Заявява, че ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК, което поражда правния му интерес за 1 завеждане на настоящия иск. Моли да бъде признато за установено спрямо ответницата, че същата му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение от 27.06.2011 г., издадена по ч.г.д. № 23505/2011 г. на СРС, 53 състав. Претендира разноски.

Ответницата счита исковете за изцяло неоснователни, като поддържа, че не дължи посочените суми на ищеца, а на „ХААА“ООД. Твърди, че между страните е било налице каузално правоотношение по договор за лизинг от м.12.2008г., за обезпечаването на задълженията по който били издадени процесните записи на заповед. Поддържа, че е изпълнила задълженията си договора, поради което не дължи посочените суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията с довод, че по изпълнителното дело № 301/2011г. е настъпила перемпция, считано от която е изтекъл пет годишният давностен срок. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 04.12.2008г. ответницата е издала три броя записи на заповед в полза на ищеца за сумата общо от 7273.21 евро във връзка с договор за финансов лизинг №420104913 от 04.12.2008г, както и че за процесните суми е образувано изпълнително дело №301/2011г. по описа на ЧСИ Александър Бизов.

Страните са представили относими към правния спор писмени доказателства, приети по делото с определение №3500/09.02.2022г. и протоколно определение в о.с.з от 16.03.2022г., сред които: Договор за финансов лизинг №420104913 от 04.12.2008г., сключен между ищцовото дружество и ответника по повод временното възмездно ползване на л.а. марка „Тoyota“, модел „Yaris 1.3 “, и три боря записи на заповед от 04.12.2008 г., всеки за сума в размер на 2 465,28 евро, издадени от Е.П. в полза на ищцовото дружество, с падежи съответно; 01.01.2009г., 01.01.2010г. и 01.01.2011г., с уговорка без протест и без разноски.

По делото са приложени материалите по ч.гр.д. №23505/2011г. по описа на СРС, 53-ти състав.

Изискан и приложен е препис от изпълнително дело №301/2011г. по описа на ЧСИ Александър Бизов.

По делото е допусната Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като заключението на вещо лице е прието с протоколно определение в о.с.з от 20.04.2022г. Вещото лице дава заключение, че след запознаване със счетоводството на ищцовото дружество непогасени задължения по партидата на ЕЛ. Т. П. относно процесния договор за финансов лизинг са, както следва: непогасени месечни вноски от 7955.71 евро; наказателни лихви от 1253.31 евро; такса за напомнителни писма от 751.04 лв.; префактурирани разходи /застраховка „Каско“ +ГО/ от 1027.68лв. и такси и съдебни разноски от 3470.49лв. Установява се, че трите броя записи на заповед не са осчетоводени от ищеца, защото не представляват счетоводен документ, подлежащ на осчетоводяване.

След като изясни делото от фактическа страна, Съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.535 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: ответницата е издател по валидни и редовни от външна страна записи на заповед от 04.12.2008 г. за претендираните сума, по които ищецът се легитимира като поемател, размера на вземането по всеки запис на заповед, както и че е настъпила тяхната изискуемост. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

2

В тежест на ответницата е да докаже каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед – договор за лизинг на МПС, както и че е изпълнила задълженията си по договора, респ. е погасила дълга си по ценната книга.

Съдът намира, че по делото са представени както в оригинал, така и под формата на заверени преписи, три броя записи на заповед от 04.12.2008г., издадени от ответницата в полза на ищеца, които представляват редовни от външна страна менителнични ефекти.

Същите съдържат всички изискуеми по чл. 535 от ТЗ реквизити: наименованието „запис на заповед“; безусловно обещание да се плати определена сума пари /в случая в трите записа на заповед се ответницата се задължава за сумата от 2465.28 евро/; падеж /отразени са падежи за всеки от записите на заповед, както следва: 01.01.2009г., 01.01.2010г. и 01.01.2011г./; място на плащането /“Ситибанк“ АД/; името на лицето, на което трябва или на заповедта на което трябва да се плати /“ХипоАлпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД/; дата и място на издаване /гр.София от 04.12.2008г. и за трите записа/; подпис на издателя /в трите записа на заповед фигурират подписи на лицето ЕЛ. Т. П., които не са оспорени в хода на производството. Следователно представените записи на заповед са валидни.

Ответникът релевира три групи възражения относно основателността на предявените искове. Счита, че не е ясно кой е действителният поемател по записите на заповедите, доколкото последните са издадени в полза на дружеството „ХААА“ ЕООД, а не в полза на ищеца. Намира също, че вземанията по записите на заповед са погасени поради изтекла в негова полза перемпция в хода на изпълнителното производство. Релевира възражение по каузалното правоотношение /договора за финансов лизинг/, обезпечено с записите на заповед, че вземанията по него за лизингови вноски не са станали изискуеми, защото съгласно представения договор последните се дължат след предаване на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя, което в настоящия случай не се случило.

На първо място, несъстоятелно се явява възражението на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като поемател по записите на заповед не е ищцовото дружество, а дружеството „ХААА“ ЕООД. Ищецът е представил протокол с решения на общо събрание на „ХААА“ ООД от 22.01.2015г., в който е обективирано решение на ОС за промяна на фирмата с нова: „ХАРАБ“ ООД. С решение от 11.05.2021г. на едноличния собственик на капитала фирмата на дружеството е променена на „ХАБ“ ЕООД. Следователно поемателят по записите на заповед е същото търговско дружество, което в хода на времето от 2011г. до днешна дата е претърпяло преобразуване и няколко промени във фирмата.

Второ, неоснователно се явява възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност поради настъпила перемпция. Съгласно чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно т.10 от Т.Р. 2/2013г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Видно от приложения препис от изп.д. №301/2011г. по описа на ЧСИ Александър Бизов в нито един момент не е настъпила перемпция, доколкото взискателят-ищец е депозирал в двугодишния срок молби за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, които действия са изброени детайлно и в депозираните писмени бележки от ищеца, поради което възражението за погасена давност също се явява неоснователно.

По отношение на третото възражение на ответника. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права. Последният е едностранна сделка, облечена в законоустановена форма, по силата на която издателят безусловно обещава да заплати на друго лице или на негова заповед определена парична сума. Записът на заповед е типичен пример за 3 абстрактна сделка. Делим сделките на каузални и абстрактни с оглед наличието или липсата на кауза. Каузата в националното ни частно право е високо полемичен институт. Една група автори в доктрината, следвайки заложеното изискване за наличие на кауза в чл.26, ал.2 от ЗЗД като условие за действителност на сделката, намират за необходимо наличието на кауза, докато други автори отричат нейната необходимост. Каузата най-общо се дефинира като типичната и непосредствена цел, която се преследва от страните. Абстрактните сделки традиционно се разглеждат като сделки, които нямат кауза. В действителност, следвайки теорията за каузата, всяка сделка има своя непосредствена цел, при абстрактните сделки тази кауза се намира извън конкретното правоотношението, тя обслужва едно каузално правоотношение. Може да се приеме, че основание на менителнична сделка е типичната извънменителнична цел на волеизявлението. Според мотивите на т.17 от Т.Р. № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. ВКС с Т.Р № 4/2013г. на ОСГТК е приел, че при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. Всички доводи, основани на каузалните отношения, по повод на които е бил издаден запис на заповед, са възражения на издателя му, които решаващият съд е винаги длъжен да обсъди, за да реши дали сумата по веднъж вече издаден изпълнителен лист в действителност се дължи. Със заявяването от длъжника по записа на заповед на личните му менителнични възражения се преодолява абстрактния характер на записа на заповед и развитието на менителничното правоотношение се обуславя от каузалното. В тази връзка е и константната практика на ВКС, обективирана в: Решение № 73 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1025 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение; Решение № 386 от 25.03.2015 г. По гр. Д. № 1490 / 2014 г. На Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение;