Решение № 194 от 23.12.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г.а при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.а Гражданско дело № 20231880100739 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу В. Г. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1556, 38 лева, представляваща главница - стойност на разпределена и доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. ..., ж.к. „...“, бл....., вх....., ап....., дължима за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.; сумата от 203, 16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г.; сумата от 35, 02 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г.; сумата от 7, 17 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.08.2020 г. – 21.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл.

410 ГПК / 01.08.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 345/ 14.09.2023 г. по ч.гр.д. № 554 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.

Ищецът твърди, че извършва производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. С., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия.

Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в 1 гр. ..., ж.к. „....“, бл....., вх...., ап...., има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на стойност 1556, 38 лева. Доколкото дължимата сума не е заплатена своевременно, върху нея се дължи мораторна лихва в размер на 203, 16 лв. за периода 15.09.2021 г. – 21.07.2023г.

Ищецът посочва също, че собствениците в сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „......“ ЕООД. Твърди се също, че „....” ЕАД е сключила договор при общи условия с „.....“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите на ищеца в сградата- етажна собственост, в която се намира процесният имот. Посочва се, че през процесния период „....“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни, предоставяни от „.....“ ЕООД. Сочи се, че във връзка с предоставената от „....“ ЕООД услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер от 35, 02 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., както и сума в размер от 7, 17 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, дължима за периода 15.08.2020 г. – 21.07.2023 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 345/ 14.09.2023 г. по ч.гр.д. № 554 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.

Същата била връчена на ответника, който е подал възражение по реда на чл.

414, ал. 1 ГПК в законоустановения едномесечен срок, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

С Определение № 5 от 05.01.2024 г. на Районен съд- Своге, „........“ ЕООД е конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявените от него искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Оспорват се исковете по основание и размер. Изтъква, че ответникът не притежава качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца, тъй като не е собственик или вещен ползвател на имота. Предвид това, оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва количеството потребена топлинна енергия, както и размера на претендираните от ищеца суми. Възразява, че процесните претенции са погасени по давност.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 554/ 2023 г., по описа на Районен съд 2

Своге, образувано по депозирано от „....” ЕАД – гр. ... заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена заповед № 345 от 14.09.2023 г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично на 25.09.2023 г. В законоустановения едномесечен срок длъжникът е предявил възражение по чл. 414 ГПК, в което е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнение. Дадени са указания на кредитора, като в месечен срок е предявен настоящият иск (съобщение с указанията за предявяване на иск е получено от ищеца на 07.11.2023 г., а исковата молба е входирана в съда на 04.12.2023г. ).

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Във връзка с редовността на исковата претенция, то неоснователно е възражението на ответната страна, че в исковата молба не е посочен административен адрес на топлоснабдения имот. Още на страница първа от исковата молба е посочен адрес на топлоснабдения имот, а именно: гр. ...., обл. ...., общ. ...., ж.к. „......“, бл....., вх....., ап...... Отразен е и абонатен номер ..../инст. № ...., ИД № .....

Предвид гореизложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция за доставена топлинна енергия с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. ..., ж.к.

„......“, бл....., вх...., ап....; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенцията.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово- гореща вода. Отделно от посочените пера се претендира и сума, представляваща стойността на услугата дялово разпределение.

На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по 3 съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в.

„Монитор“ и в. „19 минути“. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно В. Г. В. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт, който безспорно се установява от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.02.1991 г., сключен между Председателя на ИК на Общински Народен Съвет, от една страна и Д. Ц. В.а и В. Г. В., от друга, както и справка от Столична община – Район „...“, съгласно която за имота на адрес: гр. ...., ж.к. „...“, бл...., вх...., апартамент № ... е сключен договор за продажба от 07.02.1991 г. О т изложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че не притежава качеството потребител на услугите предоставяни от ищеца, тъй като не е собственик или вещен ползвател на имота, предвид липсата на положен подпис за купувач в представения и приет по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на 4

Наредбата за държавните имоти от 07.02.1991 г. Съгласно чл. 119 от Наредбата за държавните имоти, решението за продажба на държавно жилище се взема по искане за покупка на жилището от граждани, като към молбите на гражданите Общинският народен съвет прилага служебно план на жилището и протокол за оценка на жилището. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Наредбата, продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Именно въз основа на тази заповед, съгласно чл. 121 от същата Наребда се сключва договор за продажба на жилището. В тази връзка и предвид гореизложеното, то явно е, че самото прехвърляне е настъпило въз основа на Заповедта на Председателя на ИК на ОбНС „...“, след като вече е изцяло заплатена цената на имота.

Разпечатката съдържа 34 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1401661-2676-438d-bb76-989f218d8f8b