Разпореждане № 13143 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Варна

Районен съд – Варна, 18 състав в проведеното на 01.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3793 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Йоана Н. Вангелова, районен съдия, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „С. К.“ ООД, в което е обективирано искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против Д., за сумите, както следва: сумата от 255.65 евро, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ******* от 26.02.2025 г.; сумата от 17.22 евро – договорна лихва, начислена за периода от 26.02.2025 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 75.83 евро – неустойка по чл. 11 от договора за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 26.02.2025 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 63.91 евро – неустойка за забава; сумата от 40.61 евро – обезщетение за забава за заплащане на главницата, начислено за периода 01.05.2025 г. до 01.04.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2026 г., до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 евро.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК. Поради изложеното заявлението в частта му относно претендираните вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава се явява основателно и следва да бъде уважено.

Що се отнася до заявените претенции, представляващи неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и неустойка за забава, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне.

Доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи съгласно чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.

Претенцията за неустойка по чл. 11 от договора заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция. Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън 1 присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.

Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвидената в Тарифата на заявителя неустойка за забава противоречи на цитираната разпоредба. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК.

Поради така изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът намира, че в посочената част заявлението следва да бъде отхвърлено.

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, в общ размер на 35.80 евро.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „С. К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

*******, срещу длъжника Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, за сумите, както следва: сумата от 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ******* от 26.02.2025 г.; сумата от 17.22 евро /седемнадесет евро и двадесет и два евроцента/ – договорна лихва, начислена за периода от 26.02.2025 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 40.61 евро /четиридесет евро и шестдесет и един евроцента/ – обезщетение за забава за заплащане на главницата, начислено за периода 01.05.2025 г. до 01.04.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2026 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 35.80 евро /тридесет и пет евро и осемдесет евроцента/, представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „С. К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, срещу длъжника Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 75.83 евро /седемдесет и пет евро и осемдесет и три евроцента/ – неустойка по чл. 11 от договора за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 26.02.2025 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 63.91 евро /шестдесет и три евро и деветдесет и един евроцента/ – неустойка за забава.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Йоана Н. Вангелова )

2