Решение № 903 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100504689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Х. П., чрез адв. Ч. Т., срещу решение № 20438 от 11.12.2023 г. по гр. д. № 36485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че въззивницата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1302,25 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за ап. 6, находящ се в гр.

София, бул. ****, аб. № 296361, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане; 150,89 лв. - лихва за забавеното плащане на посочената главница за периода 15.08.2021 г.- 24.02.2023 г.; 42,40 лв. - стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане; 7,51 лв. - мораторна лихва върху главницата за стойност на услугата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. 24.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13751/2023 г. по описа на СРС, 163 състав.

Въззивницата-ответник поддържа доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, включително и при ограничаване на правото й на защита. Сочи, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т. 6.1.1 от Методиката, 1 приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на същата наредба, което следвало да бъде съобразено от въззивния съд, тъй като отчитането на топлинна енергия по тази методика и присъждането на суми въз основа на нея било незаконосъобразно.

Поддържа, че без да е необходимо съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, за извършването на която ответницата била натоварена с допълнителни разноски.

Изложени са съображения за неоснователност на претенциите на ищеца, основаващи се на твърдения за злоупотреби от страна на предходен директор на дружеството. Иска се отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на исковете. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с топлоснабдителното дружество.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на 2 доставената топлинна енергия.

Не се спори по делото, че въззивницата П. Х. П. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот въз основа на дарение от родителите си, извършено с нотариален акт № 163 от 06.11.1990 г., дело № 8259/1990 г. на нотариус при СРС.

Следователно за процесния период ответницата е имал качеството „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по делото е установено съществуването на облигационно правоотношение между ищеца, от една страна, и ответницата, от друга страна, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за процесния период.

Видно от депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, ответницата не е оспорила стойността и количеството на доставената топлинна енергия, а единствено е възразила, че не дължи сумите поради извършени плащания преди иницииране на производството.

Във връзка с релевираните твърдения за извършени плащания, районният съд е допуснал изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението на ССЕ, изготвено въз основа на данните по делото и извършена проверка в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД, не са налице данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесните претенции. Установено е, че е налице разлика между прогнозно фактурираното и реално отчетеното от ФДР потребление за съответните отоплителни периоди, като реално потребеното количество топлинна енергия е по-малко, поради което резултатът от изравняването е сума за възстановяване в общ размер на 125,72 лв.

Съобразно действащите цени на топлинната енергия през процесния период, утвърдени от КЕВР, общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на 1302,35 лв., като е установено. По отношение на задължението за стойност на услугата за дялово разпределение е установено, че незаплатеният остатък от задължението възлиза на 42,20 лв. По отношение на представените към отговора на исковата молба 27 касови бележки е посочено, че 17 от тях касаят задължения, извън процесния период, а плащанията по останалите 10 бележки са счетоводно отразени в намаление на дължимите суми, съобразени са от ищеца и не са част от процесните суми.

С оглед на тези констатации, възраженията на въззивницата за недължимост на претендираните суми поради погасяването им чрез плащане се явяват неоснователни.

Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, тъй като с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на 3 същата наредба, доколкото съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред, а процесният период предхожда постановения съдебен акт. По изложените съображения неоснователно въззивницата се позовава на постановеното от ВАС решение.

Останалите доводи в жалбата за недължимост на процесните суми не следва да бъдат обсъждани, доколкото са релевирани за първи път пред настоящата инстанция, а и са неотносими към предмета на настоящия спор.

Предвид бланкетния характер на жалбата в частта й относно вземанията за главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница, както и за лихви върху стойността на доставена топлинна енергия, не са налице предпоставки за ревизиране на изводите на районния съд в частта по тези искове.

По изложените съображения, поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20438 от 11.12.2023 г. по гр. д. № 36485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4