Решение № 254 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900366 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 във вр. с чл. 417, ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Московска“ №19, чрез юрк. З. Б., против Г.

Н. М., с ЕГН **********, с адрес

Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2020 г. и Договор за поръчителство от 20.01.2020 г. от една страна като кредитор и А.И.А. А., с ЕГН ********** като кредитополучател и Г. Н. М., с ЕГН ********** като поръчител банката предоставила потребителски кредит в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, усвоен чрез посочена в договора разплащателна сметка на А. на 20.01.2020 г., с което изпълнила поетия с договора си ангажимент. Договорен бил 120 - месечен срок за погасяване на кредита, на месечни вноски, съгласно подписан от страните погасителен план. Договорена била променлива възнаградителна годишна лихва, посочена като процентно изражение и начин на образуване в исковата молба, както и съотношението й с условията по програма ДСК Престиж, описани в Приложение 2 към договора. Кредитополучателят получил и приел с подписването на процесния договор и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на Банка ДСК АД за лихвите, таксите и комисионните, всичките неразделна част от договора.

Поръчителят Г. Н. М. подписал договор за поръчителство.

Тъй като кредитополучателят и поръчителят допускали просрочия в заплащане на 1 задълженията по договора, Банката предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като изпратила уведомление изх.№0030-20-01140/27.7.2023 до А.А., че поради забава в плащанията, обявява вземанията си по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението било получено от лице, което живее на семейни начала с кредитополучателя, на 12.09.2023 г., с което считат, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Действия по уведомяване на поръчителя - ответник за предсрочна изискуемост на кредита не били предприети, тъй като считат, че съобразно закона и съдебната практика това не било необходимо. Позовават се на ТР №4/2013 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, цитират и съдебна практика на ВКС.

Посочват по-нататък в ИМ, че поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя и поръчителя на предсрочно изискуемото вземане на кредитора, Банката депозирала на 08.01.2024 г. пред РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист спрямо кредитополучателя и поръчителя. В резултат било образувано ч.гр.д. №318/2024 г. по описа на РС-Пловдив. Към датата на подаване на заявлението било налице неизпълнение на 19 месечни вноски, описани по размер и с падеж в ИМ. Заявената в производството по чл. 417 от ГПК претенция на банката била за следните суми: 29 836,42 лева - главница по договора за кредит от 20.01.2020 г., 3 558,88 лева неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 15.02.2022 г. до 11.09.2023 г., 351,93 лева - обезщетение за забава за периода 15.02.2022 г. - 11.09.2023 г., 1252,70 лева обезщетение за забава след настъпване на изискуемост за периода 12.09.2023 г.-08.01.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски. В производството била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело №60/2024 при ЧСИ Стефан Горчев, с район на действие ОС-Пловдив.

Правят уточнения по отношение на предявените претенции: претендираната лихва била възнаградителна, дължима на осн. т. 8 от договора за кредит, с начален момент 15.02.2022г и краен такъв 11.09.2023г., а претендираната наказателна надбавка представлявала договорено между страните обезщетение за забава, предвидено в договора и в ЗПК.

Обстоятелството, че към момента на депозиране на исковата молба нито кредитополучателят, нито поръчителят са погасили задълженията си към Банката, произтичащи от процесния договор за кредит, съответно договор за поръчителство, както и обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение било подадено в срок възражение от поръчителя Г. М., обосновавали правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. Н. М. дължи на Банка ДСК АД, в качеството си на поръчител, солидарно с кредитополучателя А.А. на основание процесния договор за кредит от 20.01.2020 г. следните суми: 29 836,42 лева - 2 главница по договора за кредит, 3 558,88 лева - неплатена договорна лихва за периода 15.02.2022 г. -г., 351,93 лева - обезщетение за забава за периода 15.02.2022 -г., 1252,70 лева обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 12.09.2023 г. до 08.01.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК - 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски. Претендират и съдебно- деловодни разноски в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ******, чрез процесуалния си представител адв. С. К., депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции.

Оспорват изцяло обстоятелствата, въз основа на които ищецът е обосновал исковите си претенции в производството.

Излагат твърдения, че ответникът от малък имал проблеми с развитието си в ****, изразяващи се в затруднения с *****, както и в *****, изискващи *****. в същото време последният бил много изпълнителен, когато получи конкретни задачи от близки или в трудовия си колектив. Посочват, че е претърпял 3 *****, през годините ****.

Излагат следните фактически обстоятелства във връзка със сключването на процесните договори:

Кредитополучателят А., тогава ***, през 2020 г. бил колега на ответника, но двамата не били в близки отношения. На 19.01.2020 г. А.А. отишъл при М. по време на работа и му казал, че се нуждае от човек, който да подпише някакви документи в банката, защото щял да тегли кредит и го попитал дали е съгласен да му помогне. На следващия ден, в клон на Банката в Б., Г. подписал документи, които непозната за него служителка на банката му посочила да подпише, без да е получил каквато и да е информация какви документи подписва, защо и по какъв начин това ще го обвърже в бъдеще, каква сума ще получи кредитополучателят от банката, при какви условия и в какви срокове тази сума подлежи на връщане. Твърдят, че ответникът не е получил никакви документи от банката, преддоговорна информация, копие от договора за поръчителство, ОУ към договора за кредит и др. обичайни и съпътстващи документи. Няколко месеца по-късно ответникът започнал да получава редовно писма от Банка ДСК АД за закъснения с плащанията на месечните вноски по кредита.

Въз основа на изложените обстоятелства считат, че ответникът е уязвимо лице с увреждания, изразяващи се в затруднения от физически и интелектуален характер, които водят до намален когнитивен капацитет. Към момента на сключването на договора за кредит и този за поръчителство не е бил в здравословно състояние, което му е позволявало да мисли логично и да действа разумно - не е бил способен да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, както и да се грижи в достатъчна степен за своите работи така, че да може да защитава интересите си.

Посочват, че ответникът не е заплащал никакви суми към дружеството - ищец, произтичащи 3 от договора за кредит, тъй като изобщо не е разбирал и осъзнавал своите обвързаности с процесните договори и бил със съзнанието, че те обвързват единствено А. А..

Твърдят основания за недействителност на договора за кредит - несъответствието му с изискванията на закона, в частност относно размера на шрифта и начина, по който е изписан текстът, както и несъответствие на начина, по който е посочен променливият лихвен процент в т. 8 с изискванията на ЗПК, тъй като същият бил определен по неразбираем за обикновения потребител начин. Не било спазено и задължението на кредитора да уведомява длъжника при промяна в променливия лихвен процент и референтния лихвен процент, което водело до недействителност на посочените клаузи.

Оспорват твърденията на ищеца, че на кредитополучателя и поръчителя е предоставяна преддоговорна информация, съгласно изискванията на чл. 5 от Закона за потребителския кредит.

Считат, че ищецът не е извършил дължимата оценка на кредитоспособността, както на длъжника А.А., така и на ответника Г. М., като по този начин сам се поставил в положение да е напълно невъзможно да събере вземанията си.

Твърдят, че 6-месечният срок по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и отговорността на поръчителя е погасена в материалноправен и процесуалноправен аспект. Излагат аргументи в тази насока.

На следващо място, оспорват длъжникА.А. да е редовно уведомен за обявяване кредита за предсрочно изискуем на 12.09.2023 г. чрез друго лице. Посочват, че в приложената по делото разписка за извършено връчване чрез ЧСИ, се сочело, че е връчено на А.М.С., посочена като **** нА.А.. Връчителят направил отбелязване, че лицето **** с длъжника, но липсвали данни връчителят да е проверил самоличността на С., вкл. дали е била пълнолетна при получаване на уведомлението - покана и живяла ли е на адреса, посочен от А..

Навеждат твърдения, че от съдържанието на т. 1 от Договора за поръчителство не може да бъде установено дали лицето, подписало Договора - С.Х., е било оправомощено да извършва действия по сключването му, както и заеманата от нея длъжност. Освен това индивидуализацията на ищеца - кредитор не отговаряла на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ТЗ.

Твърдят недействителност на договора за поръчителство поради неспазване изискванията на ЗПК за императивно определен размер на шрифта и достатъчна четливост и разбираемост на съдържанието му.

На следващо място, договорът за поръчителство не съдържал достатъчно данни за договора за кредит. Липсвала съществена информация относно размера на лихвите, методиката за изчисляването им, условията, при които подлежат на едностранна промяна от страна на кредитора, размера на ГПР и др. изискуеми според ответната страна елементи, поради което твърдят неговата недействителност.

Правят възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като на ответника не били връчени оригинален екземпляр или копие от договора за поръчителство и от Общите условия. Липсвало съгласие, както по отношение пораждане 4 действието на договора, съдържанието и последиците му, така и относно размера на подлежащите на връщане суми.

При условията на евентуалност, правят възражение за унищожаемост на договора за поръчителство на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД - ответникът го подписал, без при сключването му да е могъл да разбира постъпките си.

Твърдят евентуално унищожаемост на договора на осн. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД - ответникът бил подведен да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение от главния длъжник по договора за кредит. Ответникът действал под влияние на невярната представа, внушена му от А.А., че няма да има последици за него от подписването на документи, с чието съдържание Г. не бил наясно.

При условията на евентуалност, правят възражение за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави - тъй като считат, че е налице сключване на договор с лице, за което се знае и е очевидно, че има ****.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: