Решение № 140 от 13.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Благоевград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200501084 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес: с. **, със съд. адрес в гр. Благоевград, ул. „**, срещу решение №128/30.05.2024г на РС-Гоце Делчев по гр.д.№1082/22г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен иска по чл.227, б.“в“ ЗЗД, като е отменено дарението, обективирано в процесния нотариален акт №79/29.12.2009г до размера на 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот, а по отношение на иска по чл.227, б.“а“ ЗЗД производството по делото е прекратено, като недопустимо.

Недоволен от атакувания акт в частта, с която искът за отмяна на дарението е уважен, е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, ведно с присъждане на разноските по делото. Липсват доказателствени искания.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното решение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира, като прави доказателствени искания.

1

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства подробното й преповтаряне от настоящият състав се явява безпредметно и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела наличието на дарение, материализирано в нотариален акт №79/09г, по силата на който ищцата Ф.Б. и съпругът й Ш.Б.

(починал на **г) са прехвърлили безвъзмездно на въззивника подробно описания УПИ X V , пл.№3 1 в кв.11 по плана на с.Р., общ.Г., ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, които последният приел с благодарност. Установени са по категоричен начини родствените връзки между страните, според които Ф.Б. е майка на М.Б..

Установено е също така, че с покана, получена от въззивника на 08.11.2022г, въззиваемата е поискала ежемесечна издръжка в размер на 400лв, като едновременно с това е поканила въззивника да се яви в кантората на нотариус В.Б. на 09.12.2022г за доброволно увреждане на отношенията, но въззивникът не се е явил в кантората на нотариуса в посочения ден, за което е съставен и съответния констативен протокол.

Според представената медицинска документация, в т.ч. и пред въззивния съд, дарителят Ф.Б. страда от различни хронични заболявания (мозъчен инфаркт, неинсулиновозависим захарен диабет, епилепсия и др.), налагащи поддържащо лечение, вкл. в болнични заведения, като същата е и със 70% неработоспособност.

Обсъдени са представените по делото писмени доказателства, очертаващи имущественото състояние на въззиваемата. Пенсията на ищцата към м.12.2022г е била в размер на 590,71лв, която сума включва личната й пенсия в размер на 396, 95лв и добавка от 193, 76лв (вж.у-ние изх.№3042-015/04.01.2024г на НОИ). Към м.12.2023г пенсията на ищцата е в размер на 583, 19лв, която сума включва личната й пенсия в размер на 448, 58лв и добавка от 2

138, 61лв (вж.у-ние изх.№3042-01-321/07.12.2023г на НОИ). За 2022г ищцата е получила и помощ за отопление в размер на 523, 55лв и допълнителна помощ в размер на 100лв (вж.писмо изх.№0102-11-00-0201-1/15.02.2024г на Дирекция „СП“-Гоце Делчев). За 2023г е получила помощ за отопление в размер на 546, 95лв. През 2022г ищцата е получила и еднократна помощ от Община Г. в размер на 150лв. (вж. писмо изх.№11-00-46-001/22.02.2024г на Община Г.).

РС е обсъдил и писмените доказателства, касаещи имуществото състояние на въззивника. През периода 25.07.2022г-23.09.2022г въззивника е получавал брутен доход в размер на 3301, 87 евро, а за периода 02.05.2022г29.07.2022г в размер на 5232, 93 евро (вж.писмо изх.№1029-011680/21.03.2024г на ТП на НОИ-Благоевград). С разпореждане №011-00-19193/19.05.2023г на въззивника М.Б. е определено парично обезщетение за безработица за периода 24.09.2022г-23.01.2023г в размер на 85, 71лв дневно.

На 14.06.2023г на въззивника е изплатено парично обезщетение за целия период в размер на 7028, 22лв общо (вж.цитираното по-горе удостоверение на НОИ). В полза на въззивника е изплатена и сумата от 2014, 46лв за периода 01.10.2022г-25.01.2024г от ДФ „Земеделие“ (вж.писмо изх.№02-0101100/88/0102.2024г на ДФ „Земеделие“).

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза общо необходимите средства на ищцата за задоволяване на потребностите й за периода от 29.12.2009г до 07.12.2022г е в размер на 70 204, 65лв. съгласно изследване на НСИ за неотложния разход на едно домакинство за посочения период. Според допълнителната ССчЕ това са необходимите на ищцата средства за посрещане на нуждите от първа необходимост, в т.ч. храна, облекло, отопление, данъци, медикаменти. В допълнителната експертиза се сочи още, че всички получени от ищцата средства за посочения периода възлизат в размер на 31 956, 21лв, поради което разликата в размер на 38 248, 44лв са допълнителни средства, необходими на ищцата за задоволяване на потребностите й от храна, медикаменти, облекло, отопление и данъци за визирания период.

Анализирани са и свидетелските показания. Според св.К.С. и И.С. отношенията между ищцата и ответника са влошени. Ответникът не полагал грижи за майка си. Подробно сочат дължимите от ищцата суми за ел.енергия, вода и лекарства, които ищцата заплащала сама и с помощта на свидетелите.

Св.Ш. твънди, че около два месеца преди разпита му в с.з. (13.02.2024г) 3 ответникът потърсил от свидетеля сумата от 1300лв, с обяснение, че му трябва за издръжка на майка му. Ш. предоставил исканата сума пари на ответника и след това, ищцата заявила на свидетеля, че е получила парите от сина си. Пред св.Б. веднъж ищцата се оплакала, че ответникът много я тормози, но свидетелят не е виждал това. Миналата есен св.С. го ангажирала да нацепи дърва за огрев на ищцата, за което му платила.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за уважаване на предявената искова претенция за отмяна на атакуваното дарение по реда на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на РС.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на атакуваното решение. От съпоставката на представеното решение по в.гр.д.

№208/21г по описа на БОС, с което е потвърдено решението по гр.д.

№1619/19г по описа на РС-Гоце Делчев се установява, че по настоящото дело, макар и да се иска от отмяна на същия договор за дарение, е налице позоваване на различни фактически твърдения, поради което и предявеният иск не е идентичен с предходно предявения иск. Ето защо и не е налице хипотезата на чл.299, ал.1 ГПК, поради което и не е налице основание за прекратяване на делото на основание чл.299, ал.2 ГПК.

Несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателя, че въззиваемата не е доказала, че е изпаднала в трайна нужда от издръжка. В писмените доказателства и свидетелските показания се съдържат данни за влошено здравословно състояние на ищцата, налагащо извършването на постоянни разходи за лечение. Отделно от това, съдебно-счетоводната експертиза е изчислила, че необходимите средства за издръжка на ищцата за задоволяване на потребностите й за периода 29.12.2009г - 07.12.2022г възлизат в размер на 70 204, 65лв., докато получените от нея през този период суми възлизат в размер на 31 956, 21лв. Следователно очевидно е, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от средства за издръжката си, поради което и доводите в обратната насока са неоснователни.

Не намират опора в доказателствата по делото и възраженията на жалбоподателя, че не било доказано ищцата да е изпратила покана до 4 ответника за заплащане на издръжка. От материалите по делото се установи безспорно, че до ответника е изпратено писмо, връчено му на 08.11.2022г, с което е поискано ответника да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на 400лв. В писмото изрично е отбелязано, че съдържа покана за издръжка в размер на 400лв и покана за среща при нотариус В.Б., поради което и доводите на въззивника в обратната насока са несъстоятелни.

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя, че не е разполагал със сума, която да му е достатъчна за да посрещне нуждите си и да отделя от доходите си за да подпомогне издръжката на майка си. От материалите по делото се установи, че за периода от 02.05.22г - 23.09.22г ищецът е генерирал доход от трудова дейност в общ размер на 8 534, 80 евро (16 692, 62лв), поради което съдът намира, че към датата на връчване на поканата (08.11.22г) очевидно е разполагал с възможността да заплати на ищцата исканата от нея издръжка.

Неоснователни са и оплакванията срещу присъдените в полза на въззиваемата страна разноски по делото. В случая предявеният главен иск е уважен изцяло, поради което правилно са присъдени всички сторени от ищцата разноски по делото. Обстоятелството, че по евентуалния иск производството е прекратено, като недопустимо, не влияе на размера на присъдените разноски, доколкото главният иск е бил уважен изцяло.

В този контекст атакуваният акт, като правилен и законосъобразен, ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката дължи на въззиваемата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата възлизат на 700лв, платени за адвокатско възнаграждение (вж.договора за правна защита и съдействие на л.36 от въззивното дело).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №128/30.05.2024г на РС-Гоце Делчев по гр.д.

№1082/22г по описа на с.с.

5

ОСЪЖДА М. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес: с. **, със съд. адрес в гр.

Благоевград, ул. „** да заплати на Ф. М. Б., ЕГН **********, с.Р., общ. Г. сумата в размер на 700лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6