Протоколно определение № 301 от 04.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 323/2024
- Вид
- Протоколно определение № 301
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Милена Бориславова Рангелова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 29 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 7, 8 и 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 7, 8 и 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 7, 8 и 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 301 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Димитър Анг. Ангелов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. РА.а Въззивно частно наказателно дело № 20245000600323 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7, 8 и 9 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г. К., упълномощен защитник на обв. Б. С. Б., срещу определението по ЧНД № 1392/2024 г. по описа на ОС - Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Жалбоподателят и обвиняем Б. С. Б. се явява лично, доведен от Ареста – П., и със защитника си адв.Г. К., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Нямам отводи. Нямам доказателствени
1 искания.
С оглед липсата на искания по този ред съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, атакувал съм първоинстанционния съдебен акт като основните ми аргументи както пред първата инстанция, така и пред вас са следните - че от събраните доказателства до настоящия момент, в който е била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, може да бъде направено предположение, но не и обосновано, че клиентът ми има отношение към въпросния случай.
Основно тезата на прокуратурата се базира на гласни доказателства, а именно показанията на двама свидетели по делото, единият от които е полицейски служител от служба „БОП“, и приятелката на един от обвиняемите, че на инкриминираната дата клиентът ми е предал чанта на този друг обвиняем, а впоследствие в гр. П. е открит сак и забележете, в този санк е открит килограм наркотично вещество.
На практика при подробно запознаване с материалите по делото и най-вече с огледния протокол се вижда, че когато е извършено претърсване и изземване в автомобила, управляван от К. П. К. - друг обвиняем по делото, никъде в огледния протокол не е констатирано и не е описано, че въпросното наркотично вещество е намерено в една платнена спортна чанта, за каквато твърдят свидетелите.
Значи за мен единственото обективно доказателство в конкретния случай е този огледен протокол при извършването на тези процесуалноследствени действия, а именно оглед, претърсване и изземване. При това процесуално действие, което е извършено в присъствието на поемни лица, не е констатирано наркотичното вещество да е открито в такава чанта, за каквато говорят свидетелите – единият свидетел е приятелката на К., а другият свидетел – Ш. - служител на служба „БОП“. Искам да кажа оглед в колата на К. – така е озаглавено: „оглед, претърсване и изземване“, одобрено е от съда, но при подробно запознаване ще видите, че наркотичното вещество в найлонов плик е намерено в сака, а не в такава чанта, за която се говори.
Отделно от всичко, независимо че една от свидетелките, а именно приятелката на К. разпознава клиента ми като лицето, което е предало това в платнена чанта, както съм посочил и пред първата инстанция, нейните показания влизат в сериозно противоречие с обясненията на приятеля й К. – обвиняем по делото, относно това колко пъти са ходили в гр. С., с кого са се срещали. В обясненията си обвиняемият К. твърди, че е ходил три пъти, като последният път е взел с него приятелката си, докато в показанията си тя твърди нещо различно.
При извършено претърсване в дома на клиента ми не са открити 2 никакви наркотични вещества, да не говорим, че при това обвинение – така, както е повдигнато, липсват събрани каквито и да е доказателства, че дори и да е имало предаване на 18 юни в гр. С.на такава чанта на другия обвиняем К.
К., липсват каквито и да е доказателства, че той е знаел какво съдържа въпросната чанта. Говоря за субективния елемент на престъплението, за което на Б. е повдигнато обвинение. И считам, че всички тези доказателства, взети в съвкупност, така сериозно внасят съмнение относно това дали клиентът ми е извършил престъплението, за което е обвинен.
Сега, няма никакъв спор, че обвинението е тежко, тежко умишлено престъпление, че се наказва с наказание „лишаване от свобода“ и то, в доста сериозен размер. При това положение няма и никакво съмнение, че в конкретния случай, както е посочил първоинстанционният съд, са налице предпоставките на чл. 63, ал. 2 НПК, но пак казвам, в конкретния случай аз считам, че от събраните доказателства по делото не може да бъде изведено обосновано, както изисква законът, предположение, че той е съпричастен към това престъпление.
Солидаризирам се изцяло със становището на първата инстанция, която е приела, че в конкретния случай доказателствата по делото сочат, че с по-лека мярка не може да се направи обосновано предположение, че той ще се укрие. Единственият аргумент, на базата на който първоинстанционният съд е взел мярката, е този, че с по-лека мярка за неотклонение той може да извърши друго престъпление, и то, позовавайки се на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НПК.
В тази връзка, уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да определите по-лека мярка за неотклонение, различна от най-тежката „Задържане под стража“.
Считам, че с мярка „Домашен арест“, респективно парична „Гаранция“ в конкретния случай биха се реализирали и изпълнили целите на чл. 57 от НПК и това по никакъв начин няма да попречи за по-нататъшното развитие на наказателното производство. В този смисъл ще ви моля да се произнесете.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. /за лична защита/: Поддържам казаното от защитника ми. Моля за по-лека мярка, ако може парична „Гаранция“ или „Домашен арест“. Изплащам апартамент. Имам ипотека.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува определение, с което обвиняемият Б. е задържан под стража.
Аргументите, които изложи колегата, са подробно обсъдени пред първата инстанция. Той набляга предимно на доказателствата – на веществените доказателства и на устните такива. Според мен устните доказателства, а именно разпит на двамата свидетели, както е приел и първоинстанционният съд, ведно с веществените такива изграждат и подкрепят обоснованото предположение, което се изисква в случая и което е 3 другата предпоставка, освен тежкото умишлено престъпление, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът подробно е обсъдил тези възражения, като е посочил конкретно фотоалбума и снимка № 9. След отварянето на сака е снимано и се вижда именно такъв спортен черен сак с въженца, които са като презрамки и съответстват на описанието, дадено от двамата свидетели и на снимка № 10 се вижда чантата, предадена от същия, и тези веществени доказателства, които са обективирани, сочат, че става въпрос за същата чанта, в която е открит инкриминираният наркотик.
По отношение наличието на опасност да се укрие, от материалите по делото е видно, че той е осъден за аналогично престъпление и е изтърпял такова наказание през 2020 г., което не му е попречило отново да извърши такова, и то с много по-висока степен на обществена опасност, поради което съдът е преценил с основание да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на другото основание, предвидено в закона, а именно заради опасността да извърши престъпление.
Касае се за едно сериозно количество наркотик, което е в порядъка над 1 килограм, с доста сериозно активно вещество – над 42% активно вещество и със стойност, доста голяма по пазарни цени – над 200 000 лв.
Предвид изложеното считам, че определението е обосновано и законосъобразно и моля да бъде потвърдено от вас.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Б. Б.: По отношение на укриването искам да кажа, че аз не съм се укривал. Даже съм говорил с тези двамата от П., със полицая С., който ме е търсил в нас на адреса. Когато разбрах, че ме е търсил, му позвъних по телефона, за да го попитам защо ме е търсил и той оттам ми даде телефона на Й. Т. от П., който е разследващият полицай по това дело. Обадих му се по телефона, каза, че в понеделник е в отпуска и ми даде телефона на И. З., който също е разследващ полицай, т.е. препрати ме към друг разследващ полицай, при когото се явих.
Искам да кажа, че доброволно се предадох. По отношение риска от престъпление - не смятам, че ще извърша друго престъпление. Аз не съм извършвал престъпления, откакто съм излязъл от Затвора - П.. На 31.07.2020г. излязох от затвора. Имам си работа на трудов договор. Събирам банкови задължения. Имам твърда заплата, процент и бонус.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.15 часа в същия съдебен състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е 4 основателно.
Споделя се становището на окръжния съд, че наличната доказателствена маса, състояща се от събрани по реда на НПК гласни, писмени и веществени доказателствени материали, и химическата експертиза обосновава предположение за причастност на жалбоподателя към инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК.
Правилно е било отхвърлено оспорването на разискваното предположение. Споделим е отговорът на възражението на защитата, че възприетата от наблюдавалия срещата между обвиняемите Б. и К. св. Ш. черна платнена торба, дадена на първия от втория и занесена в ползвания от него автомобил, не била открита при претърсването на този автомобил.
Коректна е констатацията на първия съд, че платнената торба (в която е открит пакетът кокаин) е отразена на фотос от фотоалбума, представляващ приложение към протокола за претърсване и изземване на открития във въпросния автомобил черен сак. Съвсем очевидно е, че торбата е била прибрана в сака, за който спътницата на обв. К. св. В. казва, че не е ваден от задната седалка в нито един момент. Фотоалбумът представлява годен доказателствен източник, така че липсата на изрично описание на торбата в протокола за претърсване и изземване не е в състояние да дестабилизира обвинителната постановка.
Правилно е открит синхрона между показанията на споменатия свидетел и обясненията на обв. К., който признава, че е получил платнената торба от лице с описанието на обв. Б. на посоченото място. Коректно са интерпретирани показанията на св. В. пред съдия като гласно доказателствено средство, което подкрепя твърденията на св. Ш. и съответстващите им обяснения на обв. К. за срещата с обв. Б.. Нейните показания са забележително детайлни и звучат обективно и убедително. По-нататък ПлОС е бил прав да се позове и на стореното от св. В. разпознаване на обв. Б. като лицето, което е предало черната платнена торба. Не е вярно, че не е спазено изискването за предварителен разпит относно признаците, с които е можело да бъде разпознат. Видно от разпита на В. на л. 44 и сл. НПК подобни въпроси са й зададени, а отговорът й, съдържащ достатъчно индивидуализиращи лицето признаци, е надлежно протоколиран. Споделимо е наблюдението, че жалбоподателят й е представен за разпознаване по снимки с други три лица, като е спазено и изискването за физическа прилика, видно от приложения на л. 49 ДП фотоалбум.
Правилно е наблегнато на организацията на пътуването на К. и В., чиято главна цел очевидно е била инкриминираната.
Оспорването на субективния елемент – знанието от страна на Б. за това какво има в торбата, е голословно при положение че последният не дава обяснения. Освен това въпросното знание следва от апокрифния начин на предаване на вещта, синхронно описан в разпитите на очевидците.
Разпечатката съдържа 56 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d13f47e1-4b9f-4364-9ddc-632584300b7d