Решение № 35 от 28.07.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. В* , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

АН* М. П*

В* Й. М*

Г* П. Й* като разгледа докладваното от В* Й. М* Въззивно гражданско дело № 20211300500240 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. П. М. , ЕГН:**********, адрес: гр.В*, жк“К* Б*“ № 15 вх.А ап.22 ЕГН : ********** срещу Решение № 184 от 10.05.2021г., постановено по гражданско дело № 213 по описа на Районен съд Видин за 2021г.

С процесното решение ВРС е отхвърлил като неоснователна молбата на К. П. М. , ЕГН: ********** срещу Ц. МЛ. СТ., ЕГН: ********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие във връзка с осъществен спрямо нея акт на домашно насилие на 01.02.2021 и на 02.02.2021г. , като молителката е осъдена на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати разноските на другата страна по делото, както и държавна такса в размер на 50,00 лева по сметка на Районен съд Видин.

В срока по чл.17, ал. 1 ЗЗДН срещу първоинстанционното решение е 1 постъпила жалба от молителката, действаща чрез процесуален представител, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Акцентира се, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл.

13, ал. 3 ЗЗДН, следствие на което неправилно не е ценил доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Твърди се, че събраните свидетелски показания обаче не установяват факти и обстоятелства, които да оборят изложените в молбата за защита твърдения. Отделно от това ответника не е ангажирал доказателства,, които да оборват изложеното от нея. Ангажираните от него свидетелски показания не опровергават формалната доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Подържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано незаконосъобразно

Посочва, че с решението първостепенния съд е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие като недоказана. Това заключение е направено при неправилна преценка на доказателствата.

С определение от 05.02.2021 г. постановено по гр.д. № 213/2021 г. по описа на Районен съд Видин въз основа на изложените обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът е приел, че са налични данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на ищцата, относно поведението на извършителя на домашно насилие Ц. МЛ. СТ., като е постановил мерки за защита, които е облякъл в Заповед от 05.02.2021 г.за защита от домашно насилие подробно изложени в заповедта.

Три месеца по-късно с обжалваното решение № 184/10.05.2021 г. по‐ становено по гр.д. № 213/2021 г. съдът приема, че изложените основания налагащи мерки за защита не са доказани, поради което е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие.

В процесното решение съдът е приел, че относими доказателства по делото са 2 декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на свидетелката Д* Ц* С.а – дъщеря на страните и очевидец на твърдяното домашно насилие. Приел е също така, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно доказателствено средство за твърдените актове на домашно насилие - осъществено емоционално и психическо насилие като е изключил прило жението на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

В мотивите си съдът е изпаднал в противоречие. От една страна приема, че относимите доказателства са декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията на разпитаната свидетелка Д* С.а, а от друга страна приема, че същата декларация не представлява годно доказателствено средство за твърдените актове на домашно насилие.

По нататък без никакви мотиви в решението се приема, че от събраните гласни доказателства не се установяват твърдените актове на домашно насилие.

С оглед на това, моли съда да отмени първоинстанционния акт като незаконосъобразен и постанови решение, съобразно данните по делото, като уважи иска за защита от домашно насилие.

Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба срещу решението на ВРС. Подържа, че постановеното решение е законосъобразно , като съответства на събраните доказателства по делото.

Основното оплакване във въззивната жалба е свързано с това , че ВРС не е приел , че е налице хипотезата на чл. 13 ал.З ЗЗДН и не е кредитирал безкритично декларацията на молителката по чл. 9 ал.З ЗЗДН и само въз основа на нея да уважи молбата и за закрила срещу домашно насилие.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН - заповед за закрила може да бъде издадена само въз основа на декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН , само в хипотезите в които няма други доказателства.

Посочват, че ВРС правилно е приложил закона - в настоящото производство са събрани свидетелски показания , включително и на очевидец- непълнолетното дете Д* С.а. ВРС е анализирал доказателствената съвкупност и показанията на непълнолетното дете - очевидец , които 3 показания не само не потвърждават фактите и обстоятелствата изложени от молителката в декларацията , а ги опровергават, поради което и е отхвърлена молбата за закрила.

Молят Съда да потвърди решението на ВРС, като правилно и законосъобразно .

Във въззивната жалба и в постъпилото възражение не са направени доказателствени искания.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

От фактическа страна Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е молба от К. П. М. , ЕГН: ********** за налагане мерки за защита от упражнено, спрямо същата домашно насилие от страна на Ц. МЛ.

СТ., ЕГН: **********.

По искова молба на молителката е образувано гр. дело № 2381/2020г. по описа на Районен съд Видин с предмет прекратяване на гражданския брак между страните. Твърди се, че през месец октомври на 2020г. ответната страна напуснала семейното жилище в гр. В* на адрес ж.к.“К* Б*“, № *, вх. * ап. *, предвид изострените отношения между съпрузите, и заживяла в друго жилище съпружеска имуществена общност в гр. Д*, ул.“Д*“ № *. Поддържа се, че на 31.01.2021г. ответната страна се завърнала в семейното жилище в гр.

Видин, „за да разкаже играта“ на молителката. Сочи се, че принудително 4 ограничил личния живот и личната свобода на молителката, като я принудил да спи в хола на жилището на дивана, вместо в леглото в което спяла в продължение на 15 години през време на гражданския брак. Ответната страна извършила акт на психическо насилие и емоционално насилие, като на 01.02.2021г. и на 02.02.2021г., в семейното жилище в гр. В*, в присъствието на непълнолетното дете на съпрузите – Д* С.а, наричала молителката с обидни имена и сравнения, подробно описани в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ответната страна отправяла заплахи за саморазправа, които възбудили в молителката основателен страх : „Ще те изхвърля от осмия етаж“.

Едновременно с домашното насилие, осъществено по отношение на молителката, било извършено психическо и емоционално насилие върху детето на страните, тъй като проявите били извършени в присъствието на детето.

Ответната страна оспорва молбата. Твърди, че не е осъществил твърдяното насилие.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства.

Извършено е социално проучване от Отдел „Закрила на детето“ към Д-я „Социално подпомагане“ В*. По реда на чл. 176 от ГПК са допуснати обяснения от ответната страна относно обстоятелството дали е била задържана от органите на МВР за неизпълнение на заповедта за незабавна защита.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна :

Страните по делото са съпрузи. От гражданския брак, страните имат родено детето Д* Ц* С.а, свидетел по настоящето дело. Страните не живеят съвместно поради влошени отношения, като молителката и детето Д* живеят в гр. В*, на посочения по – горе адрес, а ответната страна живее в гр. Д*. От месец септември на 2020г. отношенията между страните са влошени, поради което в началото на месец ноември на 2020г. ответната страна напуснала семейното жилище в гр. В* и заживяла в гр. Д*. На 31.01.2021г. ответната страна се прибрала в семейното жилище в гр. В*.

В декларацията по чл. 9, ал. 3 от За ко н а за защита от домашното 5 насилие молителката е въвела обстоятелства на извършено домашно насилие на 01.02.2021г. и на 02.02.2021г. – принудително ограничаване на личния живот изразяващо се в спане на молителката не в леглото, а на дивана в хола, наричането й „елитна проститутка“ и предложение за плащане на 50,00лева за направата на орална любов, наричането й „курва долна и мръсна, долна кучка, пропаднал изрод“, „Взимай си парцалите и се махай от дома ми, разкарай се от тук изрод такъв, за да не те изхвърля аз по стълбите или от осмия етаж“.

Свидетелите М* К* М* и Б* Ц* С.а сочат обстоятелства относно влошени отношения между страни.

Въззивният съд споделя така установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на така приетата доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.

Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.

Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими доказателства.

Въззивният съд, в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:

Въззивният съд следи служебно за валидността на обжалвания съдебен акт, за допустимостта в обжалваната му част, а за правилността му – съобразно въведените във въззивната жалба оплаквания. Според нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от 6 субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Безспорно страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН, тъй като ответникът и молителката са съпрузи.

Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“.

В случая твърдените действия не представляват физическо насилие, при което лицето е подложено на побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причинява му се физическа болка и страдание. Съдът счита, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата твърдения не могат да бъдат квалифицирани като форма на психическо насилие. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Първото представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.