Решение № 4717 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4717 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110214245 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на И. И. Б., ЕГН ********** чрез адв.

С. А., против Наказателно постановление № 23-4332-017912/29.08.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца.

Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, което намира за немотивирано, противоречиво, необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи, за процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Намира, че описаната в процесния акт фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и същият не е спрял, тъй като не забелязал, че му е подаден сигнал за спиране и че същия бил спрян след кратък период от време. Твърди, че подадения му сигнал бил неясен. Намира, че описанието на нарушението и в АУАН и в НП е неясно и това го поставило в невъзможност да разбере за какво точно нарушение му е наложено наказание.Моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. А.. Последната поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Намира, че липсва пълно и ясно описание на нарушението, не било отразено правилно и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Навежда твърдения, че 1 подадения сигнал за спиране не отговаря на законите изисквания. Намира, че нарушението е останало недоказано и моли процесния акт да бъде отменен, Претендира направени разноски и представя изискуемия списък за това.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява, взема становище по жалбата с депозирани по делото писмени бележки, в които прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.07.2023г., около 05:00 часа жалбоподателя И. Б. управлявал л.а марка „***“, модел “***“, с рег. № ***, като се движел по Автомагистрала *** (АМ ***) с посока на движение от гр. *** към град ***. Същият бил придружаван в автомобила от св. Д. Р. Г. и две лица от женски пол с украински произход.

По същото време, на Автомагистрала *** около 5 км св. С. Д. С. и А. М. К. - на длъжност мл.автоконтрольори при ОПП СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение като обхождали района и се движели в средната лента по АМ *** с посока на движение към град ***. Около 5-ти км били изпреварени в лявата лента от л.а. *** с рег. № *** с водач И. Б..

На Б. бил подаден сигнал за спиране за извършване на проверка. Същият възприел подадения му сигнал, но не намалил скоростта и подминал, а по- късно установил, че сигнала бил преустановен и продължил по пътя. Полицейския екип последвал автомобила с водач Б. и го следил неотлъчно докато успял да го спре на ул. „***“ пред бирария „***“.

Св. С. преценил, че с поведението си жалбоподателя И. Б. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, за което съставил против него АУАН серия GA №1009405/22.07.2023г., който бил връчен на нарушителя на същата дата.

Жалбоподателят възразил върху бланката на АУАН.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не постъпило друго писмено възражение по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-4332-017912/29.08.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля С. Д. С., свидетеля А. М. К. и Д. Р. Г., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

2

При проведените непосредствени разпити на свидетелите С.- актосъставител и К.- свидетел, присъствал при установяването на нарушението и съставяне на акта съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията им са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че са в резултат на преки наблюдения и се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

По отношение на разпитът на свидетелят Г., съдът намира същия за релевантен и допринасящ за изясняване на фактическата обстановка и потвърждаващ обстоятелствата по издаване на процесния акт. В този разпит се установява друга гледна точка на случилите се събития, но тя принципно не се различава от фактите събрани в хода на съдебното следствие. Установява се, че около 5-ти км на АМ *** е бил подаден сигнал от движещия се там автопатрул, но шофьорът на превозното средство не спрял, а по- късно автомобилът бил принуден да спре от органите на реда на „***“, поради което съдът го намира за подкрепящ и изясняващ фактите и обстоятелствата от фактическата обстановка и по тази причина ги кредитира.

Проведените в хода на съдебното следствие разпити, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства подкрепят депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

По делото не е налице противоречив доказателствен материал, като единственото противоречие между свидетелските показания е по отношение на възприемането на сигнала за спиране, които обстоятелства почиват изцяло на субективната преценка на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и 3 самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи, че акта има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание, включително по т.6, 7 и т.9, тъй като е направено пълно описание на нарушенията и обстоятелствата на извършването им.

Действително в АУАН има посочен само един свидетел, без да е вписано ЕГН на същия, макар да е посочена дата и година на раждане, което не е съществено нарушение на процесуалните правила, същото се отнася и до местоработата на извършителя, като за него са посочени достатъчни индивидуализиращи данни като три имена, ЕГН, номер на ЛК и СУМПС. По отношение на т.9 съдът намира, че след като не са установени лица, претърпели имуществени вреди от извършеното нарушение, то не следва да бъдат вписвани конкретни данни по този текст от закона. Посоченото до тук, съдът намира че категорично не е ограничило правото на жалбоподателя на защита каквито твърдения се съдържат в жалбата.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, от оправомощено лице със Заповед №513з-9368/ 03.06.2020г. на директора на СДВР във връзка със заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително и по т.5. Тук не е необходимо да се повтарят горните съображения, тъй като съдът намира, че съдържанието на НП е идентично със съдържанието на АУАН и не намира данни за посоченото в жалбата по този въпрос. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон :

4

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП задължава водачите на моторни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнят неговите указания. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Съдът счита, че категорично е доказано, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал от полицейски автомобил, както и категорично е доказано, че сигнала е бил подаден своевременно, ясен и разбираем е бил- на АМ *** в тъмната част на деня- около 05.00 часа, когато по магистралата не е имало движение, от движещ се полицейски автомобил- поради което съдът установява подадения сигнал за ясен и своевременен и счита за необяснимо, защо водачът на л.а.“***“ с рег. № *** не е намалил скоростта на движение и не е спрял.

Изложеното в жалбата обяснение за липсата на умисъл е че не бил забелязал, че му е бил подаден сигнал за спиране, което остава не обяснено защо в тъмното, на магистралата, на която не е имало движение, водачът не видял подадения му сигнал от движещия се в средната лента полицейски автомобил, след което продължил да се движи следван от полицейския автомобил в продължение на десетки километри. Ето защо, съдът счита, че категорично е доказано, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.