Решение № 128 от 30.11.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Раднево, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100306 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И. Д. Ч. и Г. Д. Ч. срещу ЗД „Бул инс“ АД, с която се предявяват активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 493 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 15.03.2021 г. около 17 часа в гр.

Раднево, ищецът И. Ч. управлявал собствения им лек автомобил Опел Зафира с рег. № ******, като се движил по път II-57 по посока центъра на града и преди бензиностанция Гранит третото за процеса лице Л. Л., управлявайки лек автомобил Ленд Роувър с рег. № ***** при излизане от паркинга от лявата страна на пътя предприел маневра обратен завой по посока центъра на града, не пропуснал идващия по пътя ищец И. Ч. и го удря в задна лява част.

Твърдят, че за настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото ПТП посочили водача Л. Л., управлявал лек автомобил Ленд Роувър с рег. № *****. Твърдят, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован със задължителна застраховка ГО при ответното дружество със застрахователна полица BG/02/120003241057, с покритие в периода от 28.11.2020 г. до 27.11.2021 г., действаща към датата на ПТП. Твърдят, че за настъпилото ПТП бил уведомен 1 застрахователят, който извършил оглед, заснемане, съставил опис на щетите по щета № 2110007551/16.03.2021 г. Твърдят, че в описа били описани щети като панел заден ляв, облицовка задна броня, задна лява врата, колона задна лява, вежда ПВЦ заден ляв калник, лайсна задна лява врата, джанта AL задна лява 17 цола и греда заден мост. Твърдят, че на 06.04.2021 г. застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в размер на 890,60 лева, която сума била твърде малка и не могла да покрие щетите, поради което направили справка в няколко сервиза колко ще струва ремонтирането и установили, че била необходима сума от 3000 лв. Твърдят, че застрахователят дължи сума от 3000 лв., от която като се приспадне платената сума от 890,60 лв., то същият останал задължен за още сумата от 2109,40 лв. Поради това искат от съда да осъди ответното дружество да им заплати сумата от по 1014,70 лв. на всеки от тях /след допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 22.11.2022 г./, представляваща претърпени имуществени вреди върху собствения им автомобил от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул инс“ АД, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил Ленд Роувър с рег. № ***** - полица BG/02/120003241057, с покритие в периода от 28.11.2020 г. до 27.11.2021 г., действаща към датата на ПТП - 15.03.2021 г.

Твърди, че оспорва механизма на ПТП, като представените доказателства нямали установителен характер за това обстоятелство, като единствено двустранния протокол от ПТП би такъв документ, но бил съставен от трети лица и бил частен свидетелстващ документ, който не обвързвал ответника, в него нямало посочен механизъм на ПТП, поради което не може да се установи кой е виновния водач. Твърди, че оспорва да е настъпил деликт с всички елементи от фактическия състав, като оспорва допуснатите от водача Л. нарушения на правилата на ЗДвП. Твърди, че няма доказателства за вината на водача Л. и за причинна връзка между негово деяние и настъпили вреди за ищците. Твърди, че претендираната от ищците сума е значително завишена с оглед действителния размер на вредите съобразно чл. 386 КЗ във вр. чл. 499, ал. 2 КЗ. Твърди, че по заявление на ищците били образувани две щети и било 2 изплатено на тях общо сумата от 890,60 лв., която сума напълно покривала разходите за ремонт и възстановяване на щетите. Твърди, че не била представена калкулация на щетите и документи за ремонт, поради което било напълно необосновано посоченото от ищците обезщетение да е сумата от 3000 лв., което вероятно било изчислено с оригинални части и ремонт в оторизирани сервизи на марката автомобил, но той бил на 20 години и за ремонтирането му не били нужно да е в оторизиран сервиз. Твърди, че въобще нямало данни автомобила да е бил отремонтиран. Твърди, че щетите следва да се определят по експертна оценка и да се приложи Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, въведена с Наредба № 24/08.03.2006 г., която се прилагала като минимална долна граница, когато нямало представени документи за ремонт и когато оценката се определя експертно. Твърди, че били надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не били необходими в случая, тъй като не били увредени от процесното ПТП. Твърди, че оспорва автомобила преди ПТП да е бил в добро състояние и без щети. Твърди, че МПС било в експлоатация от 20 години и поради това амортизирано, поради което било предпоставка за по-лесно увреждане.

Твърди, че с оглед възрастта на МПС и ако се установи вредите да са в размер на 70 на 100 от действителната му стойност, то ще е налице тотална щети, при която ищецът следва да приложи чл. 390 КЗ. Иска от съда да приложи коефициент за запазени части от 25% от действителната стойност на МПС.

Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, който урежда писменото заявяване на претенцията за обезщетение и представянето на банкова сметка на застрахователя.

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ и във вр. чл. 493а, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на 3 други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива вредите, причинени на чуждо имущество. Поради това се установява, че в периода на действие на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят дължи застрахователно обезщетение на увреденото лице за настъпилите вреди. Пострадало и увредено лице в случая съгласно чл. 478, ал. 1 и ал. 2 КЗ е ищецът, собственик на увреденото МПС от ПТП, като ищецът е материалноправно легитимиран да иска от застрахователя обезщетение за настъпилите вреди върху собственото му МПС.

С протоколно определение от 13.09.2022 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 21.06.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответното дружество е сключило валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил Ленд Роувър с рег. № ***** - полица BG/02/120003241057, с покритие в периода от 28.11.2020 г. до 27.11.2021 г., действаща към датата на ПТП - 15.03.2021 г.

При така отделените като признати и ненуждаещи се от доказване факти по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже настъпилото на 15.03.2021 г. ПТП с неговия механизъм; настъпването на твърдените от ищците имуществени вреди върху собственото им МПС; причинна връзка между твърдените имуществени вреди с ПТП-то, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг от деликт.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което ответникът следва да докаже възраженията си за липса на вина у водача на лек автомобил Ленд Роувър с рег. № ***** Л. Л..

По делото е прието като писмено доказателство заверено копие на голям талон на лек автомобил Опел Зафира, рег. № ****** /л.6/, от което е видно, че собственици на същото са ищците И. и Г. Ч.и.

Прието е като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 15.03.2021 г. /л.7/, подписан от Л. Л. и И. Ч., управлявали МПС при 4

ПТП. От същия е видно, че на 15.03.2021 г. в гр. Раднево на път II-57 е настъпило ПТП между лек автомобил Ленд Роувър с рег. № *****, управляван от Л. Л., и лек автомобил Опел Зафира с рег. № ******, управляван от И. Ч., като при обратен завой е настъпило ПТП, за което е посочен като виновен водачът Л. Л.. От разпита на св. Л. Л., участник в ПТП се установява, че водачът Л. Л. е бил на чешмата на чучурите в гр. Раднево, като се включвал в главния път с ляв завой посока центъра на града и в този момент настъпило съприкосновение между двете МПС. Видимостта е била добра и се е случило през светлата част на денонощието, а МПС-тата са се движили с малка скорост, като водачът Л. Л. видял движещия се по пътното платно автомобил в последния момент преди настъпване на удара между тях.

Двамата ударили спирачки, но настъпил удар между двете МПС, като на МПС Опел Зафира имало щети по задна лява врата и заден ляв калник.

Двамата водачи не са имали разногласия за вината, като водачът Л. Л. се признал за виновен като отнемащ предимство. В констативния протокол са посочени като видими щети по Опел Зафира задна лява врата и заден калник.

Образувана е щета № 2110007551/16.03.2021 г. в ответното дружество /виж описа по щетата на л.8/, в който като увредени части по МПС Опел Зафира са посочени: панел заден ляв калник; облицовка задна броня; задна лява врата; колона задна лява; вежда ПВЦ заден ляв калник; Лайсна задна лява врата; джанта лята задна лява 17 цола; греда заден мост. Приети са като писмени доказателства 2 броя калкулации по щета /л.27-32/, от която е видно, че за отремонтиране на констатираните щети е калкулирана сумата от 445,30 лева за всеки съсобственик, или общо сумата от 890,60 лв., която била платена на ищците на 06.04.2021 г. /виж признанието на факта в обстоятелствената част на исковата молба/.

За установяване на спорните факти по делото е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно и от което се установява, че на 15.03.2021 г. около 17,00 часа в гр. Раднево, лек автомобил Опел Зафира с рег. № ******, управляван от И. Ч., се е движил по път II-57 в посока центъра на града, като преди бензиностанция Гранит, водачът на лек автомобил Ленд Роувър с рег. № *****, управляван от Л. Л., при излизане от паркинга от лявата страна на пътя, предприема маневра включване в посока центъра на града, след което настъпва удар между предна дясна челна част на лек автомобил Ленд Роувър и лява странична част на лек 5 автомобил Опел Зафира, като и двамата водачи са предприели спиране на автомобилите преди удара. Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и констатираните щети по автомобилите. Според вещото лице щетите на автомобила са в такъв обем, че квалифицира щета като тотална. От заключението на САТЕ е видно, че към датата на ПТП 15.03.2021 г. пазарната стойност на лекия автомобил Опел Зафира е в размер на 4172,42 лв., а размерът на щетата е 3246 лв. при вземане на средна пазарна цена на труд при договорка със застраховател и 3802,00 лв. при вземане на средна пазарна цена на труд при автосервизи в района на гр. Стара Загора. С оглед на това процентът на щетата спрямо пазарната стойност на автомобила е съответно 78% или 91%. Остатъчната стойност при продажба на запазените части е в размер на 1252 лв., а при бракуване за старо желязо е 400 лв. Стойността на увреденото МПС след приспадане на стойността на запазените части е в размер на 2920 лв.