Решение № 441 от 17.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Велико Търново, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500399 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 279 от 17.02.2023 година по гр. д. № 2339/2022 год. РС – Велико Търново е уважил от части иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от Й.Б. ЕАД против Ж. Г.

М. и е отхвърлил иска в останалата му част за сумата общо от 861,31 лв. – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение от 01.08.2018г. към договор за мобилни услуги с предпочитан номер 0896332...; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочитан номер 0894979... и за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочитан номер 0894619..., по повод на които е издадена фактура № 7297276487/01.12.2019 и № 7297590121/05.12.2019г.

Ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част – 632,65 лв. за исковото производство и 284,12 лв. – разноски в заповедното производство.

Против решението в частта, с която искът е отхвърлен, е постъпила въззвина жалба от ищеца Й.Б. ЕАД, подадена чрез адв. Л. Г.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в тази му част. В мотивите не бил обсъден факта, че се търси установяване дължимостта на неустойка и за предсрочно прекратяване на договор от 16.01.2018г., което е пропуснато и в диспозитива. Твърди, че представените и приети доказателства не са обсъдени в цялост. Излага анализ на доказателства и правни изводи относно основателност 1 на иска и в тази му част. Сочи се, че в случая не става въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяване на същия, съгласно условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен. Твърди се, че сключеният абонамент е прекратен едностранно от оператора съгласно договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията на чл.75 вр. чл.19б б.“в“ от ОУ, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. Сочи се, че клаузите от ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за прекратяване на договора да бъде отправено към длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.

Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което това на районния съд в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника Ж. Г. М., чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв. М. Я. – ВТАК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Г., с писмена молба поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения по съществото на спора с характер на писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна Ж. Г. М., чрез назначения й особен представител адв. М. Я. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и съгласно чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от ищеца 2

„Й.Б.“ ЕАД, срещу Ж. Г. М., установителни искове с предмет да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 2 519.63 лева, от която 678.96 лева – по фактура № 7297276487/1.12.2019 г. и 1 840.67 лева – по фактура № 7297590121/5.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 891/2022 г. на Районен съд – Велико Търново. Твърди, че за периода от 5.07.2019 г. до 4.11.2019 г. ответницата има непогасени задължения в размер на 425.47 лева, включващи незаплатени вноски по договора за лизинг от 24.6.2019 г., задължения за застраховка към договора за мобилни услуги от 26.4.2019 г., задължения за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги от 26.04.2019 г. за номер 0894 979 ..., както и задължения за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги от 26.04.2019 г. за номер 0894 619 .... Твърди, че са налице и непогасени лизингови вноски за периода от 5.11.2019 г. до 4.12.2019 г. на обща стойност 849.83 лева по договора за лизинг на устройство HUAWEI Р30 Pro 128GB Dual Crystal, както и че в резултат на неизпълнението на ответницата на последната са начислени неустойки в общ размер от 565.37 лева. Договорите били прекратени от ищеца едностранно, поради виновното неизпълнение.

Ответницата, чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител е заела становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове с искане да бъдат отхвърлени.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, изяснена е правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

По делото са представени заверени преписи от фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, услуги и лизингови вноски, както и фактури за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите и за остатъчния размер от вноските по договорите за лизинг, както и препис от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД. С решението си ВТРС е уважил претенциите по отношение месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, лизингови вноски и допълнителни услуги по договори за мобилни услуги и по договори за лизинги и отхвърлил искова за сумата от 863.31 лева – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение от 01.8.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0896 332 ...; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0894 979 ...; и за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0894 619 ..., по повод на които са издадени фактура № 7297276487/1.12.2019 г. и фактура № 7297590121/5.12.2019 г.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал.4 ГПК вр. чл. 92 ал.1 ЗЗД в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване - за неустойка за 3 предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги по два сключени между страните по делото три договора за мобилни услуги и два за лизинг, са процесуално допустими, доколкото са предявени в едномесечният преклузивен срок по чл.422 ал.1 ГПК, в хипотеза по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, и е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Уважаването на горепосочените искове предполага ищецът да докаже съществуването на паричното му притезание, съгласно издадената заповед по чл. 410 ГПК по основание и по размер. В процесният случай безспорно по делото се установява, че между „Т.Б.“ ЕАД гр.София /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, в качеството на доставчик на мобилни услуги, и ответницата в качеството й на потребител, са възникнали валидни облигационни правоотношения от сключени между тях договори за мобилни услуги и лизинг. Договорите са срочни, както следва: от 16.01.2018 г. - договор за мобилни услуги за мобилен номер 0893 817 ... за срок от 24 месеца; от 01.08.2018 г. договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер 0896 332 ... за срок от 24 месеца; от 01.08.2018 г. договор за лизинг за устройство Huawei Mate 10 Lite Dual Gold за срок от 23 месеца; от 26.04.2019 г. договор за мобилни услуги за телефонен номер 0894979... за срок от 24 месеца; от 26.04.2019 г. договор за лизинг за устройство Huawei P30 Pro 128GB Dual Crystal за срок от 23 месеца.

По делото не е спорен факта, че ищецът – оператор на мобилни услуги е изправна страна по трите процесни договора за мобилни услуги, за които са приложими Общите условия на Т.Б. ЕАД на осн. чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото в деня на сключването им ответницата писмено е декларирала, че е получила екземпляр от ОУ и е съгласна с тях.

Разпоредбата на чл. 11 от Общите условия предвижда, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т.19б б. „в“ от ОУ, ищецът има право да прекрати индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. В процесния случай ищецът е издал фактури за начислените неустойки, като такива за предсрочно 4 прекратяване на договорите, но не е представил доказателства за писмени изявления, достигнали до ответницата за самото прекратяване.

Доколкото едностранно предсрочно прекратяване от страна на ищеца е предпоставка за начисляване на неустойка по т. 75 вр. т. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът е следвало да е проведено пълно и главно доказване, че трите договори за мобилни услуги са предсрочно едностранно прекратени от него, поради твърдяното нарушение от потребителя на задълженията му по договорите. Въззивният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства приема, че по делото от страна на ищеца не е доказано, че трите договора за мобилни услуги са едностранно предсрочно прекратени от ищеца, поради нарушение от ответницата на задълженията й по договорите по реда на чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в“ от ОУ на Т.Б. ЕАД, поради което не е възникнало и не съществува вземането на ищеца против ответницата за начислената й неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги в исковия размер. С оглед на това предявените по реда на чл. 422 ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват недоказани по основание.