Решение № 455 от 04.03.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 601/2025
- Вид
- Решение № 455
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Антония Атанасова-Алексова, Ивайло Иванов, Силвия Мичева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 455
Перник, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
Членове:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20257160600601 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на З. З. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Е. М. С. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 срещу съдебно решение № 345 от 04.11.2025 година, постановено по а.н.дело № 20251720200673/2025 година по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1920-000307 от 05.01.2025 година, издадено от началника на 01 Ру Перник към ОДМВР Перник, с което на З. З. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица] наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо, за извършено административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето, за извършено административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – началника на 01 РУ Перник към ОДМВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Със съдебно решение № 345 от 04.11.2025 година, постановено по а.н.дело № 20251720200673/2025 година по описа на Районен съд Перник е потвърдено наказателно постановление № 24-1920-000307 от 05.01.2025 година, издадено от началника на 01 Ру Перник към ОДМВР Перник, с което на З. З. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица] наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо, за извършено административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето, за извършено административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
За да постанови решението си, районният съд е събрал гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях е приел за безспорно установено, че касаторът при управление на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за установяване употребата на алкохол, както и че при извършената проверка не е носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и свидетелство за регистрация на управляваното превозно средство.
Районният съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача /нарушителя/ по реда на чл. 174, ал. 3, предл. първо, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, за това, че е осъществил съставите на нарушенията по чл. 174, ал. 3, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и при съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил НП изцяло.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съгласно чл. 218 от АПК касационната инстанция се произнася по наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема изцяло фактическата обстановка, установена от районния съд, която съответства на събраните по делото доказателства.
При субсидиарното приложение на НПК районният съд е провел съдебното следствие при спазване на принципите за обективност, всестранност и пълнота на доказването, без да допуска нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими и необходими доказателства, като в обжалваното решение са изложени мотиви относно тяхната преценка и въз основа на тях са направени правни изводи, които настоящият касационен състав споделя.
Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районни съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 174, ал. 3, предл. първо, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП на настоящия касатор, тьй като в качеството си на водач е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕОО след което е отказал да бъде да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, както и не е носел при извършената проверка свидетелство за управление на МПС от съответната категория и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи.
Районният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си да провери спазването на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.
Изложените в касационната жалба основания са неоснователни. След преценка на събраните по делото доказателства вменените административни нарушения са доказани по безспорен начин, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
Неоснователно е възражението, наведено в касационната жалба, че касаторът не е имал качеството „водач“ по смисъла на Закона за движение по пътищата. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката касаторът е управлявал моторно превозно средство, поради което правилно е прието, че притежава качеството „водач“. Управлението непосредствено преди проверката е достатъчно за формиране на това качество, независимо от продължителността му или твърденията в противен смисъл.
Свидетелските показания на А. О. не оборват този извод. От същите се установява, че свидетелят е възприел автомобила на касатора, спрян в близост до контейнерите, както и присъствието на касатора и полицейските служители, между които е възникнал словесен спор. Тези обстоятелства не изключват, а потвърждават извода за осъществявано управление на моторното превозно средство от страна на касатора.
Показанията съдържат данни и за задържането на касатора, които кореспондират със свидетелските показания на полицейските служители В. Б. и Х. K., извършили задържането. Така установените факти се подкрепят взаимно и потвърждават направения от районния съд извод.
Неоснователно е и възражението, че отказът на нарушителя не е удостоверен с подпис на свидетел. От съставения акт за установяване на административно нарушение, подписан от първия свидетел К., се установява, че нарушителят е отказал да подпише акта и да получи препис от него. Това обстоятелство е надлежно отразено в АУАН и съответства на изискванията на закона.
Настоящият касационен състав споделя изцяло правните изводи на районния съд и намира, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния предвиден размер, като сумата следва да бъде присъдена в евро при съобразяване с официалния фиксиран валутен курс. Поради това определеният размер възлиза на 66,47 евро.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345 от 04.11.2025 г., постановено по АНД № 20251720200673/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА З. З. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР – Перник разноски по делото в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: