Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.08.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
2734/2022
Подписан
03.08.2023

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 170 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171 ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 224 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 ал. 1 изр. първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 11 ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4 ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 63 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 63 ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 66 ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 6 ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9а ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 60 и 64 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 60 и 64 · Закон за управление на отпадъците

РЕШЕНИЕ

№ 1152

Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XV състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 2734 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 226 АПК вр. §2 ДР ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ.

Образувано е след постановената с решение №

10816/28.11.2022 г. по адм. дело № 1748/2022 г. на ВАС РБ частична отмяна на решение № 1551/25.11.2021 г. по адм. дело № 1114/2021 г. на Административен съд Варна, ХVІІІ състав, и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в отменената с решението част.

С отменителното решение на касационната инстанция е очертан и предметният обхват на спора при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, който предвид диспозитива на отменителното решение, е свързан с произнасянето на съда по законосъобразността на обжалвания от С.П.П. АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. /за краткост АУЗД/ в частта, в която за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. на жалбоподателката са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/, ведно със следващата се законна лихва за посочените в АУЗД недвижими имоти.

При новото разглеждане на делото в пледоарията по съществото на спора пълномощникът на жалбоподателката адвокат З. моли съда да уважи жалбата в частта, която е предмет на делото, като присъди на доверителката му и направените в производството съдебни разноски.

Юрисконсулт Х., пълномощник на директора на

Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, ответник по делото, изразява становище за неоснователност на оспорването в частта, предмет на повторното произнасяне от първата инстанция, като моли съда да го отхвърли въз основа на събраните при новото разглеждане писмени доказателства и да присъди на община Варна юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по основателността на оспорването в частта, която е предмет на делото, съдът съобрази следното:

В мотивите на решение № 10816/28.11.2022 г. по адм. дело № 1748/2022 г. на ВАС РБ касационният състав е обосновал частичната отмяна на решение № 1551/25.11.2021 г. по адм. дело № 1114/2021 г. на Административен съд Варна с извода, че ответникът по делото не е доказал всички съществени за установяването на задълженията за ТБО за услугите по чл.

62 ЗМДТ факти и обстоятелства, които освен установеното от първоинстанционния съд наличие на правна връзка по смисъла на чл. 11 ал. 1 ЗМДТ между субекта на задълженията и посочените в АУЗД недвижими имоти, са свързани още и със следното:

1/ наличие за обхванатите в АУЗД данъчни периоди на издадени заповеди по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ, в които да са посочени видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ и районите, в които те се предоставят, като в тези райони да попадат и имотите по процесния АУЗД;

2/ реално извършване от страна на общината в процесните периоди по АУЗД на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

3/ факта, че в процесните по АУЗД периоди общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци.

Касационният състав на ВАС РБ е приел, че причината ответникът да не се справи с доказателствената тежест по делото е процесуалното бездействие на съда да изпълни задължението си по чл. 170 ал. 3 и чл. 171 ал. 5 АПК да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което е довело и до непопълване на делото с нужния за изясняването му доказателствен материал. С тези мотиви ВАС РБ е върнал делото в отменената част на решението за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд като му е дал задължителни указания, съгласно чл. 224 АПК, конкретно да укаже на ответника доказателствената тежест за установяване на факта на реалното престиране на услугите по чл. 63 ЗМДТ и да му даде възможност да ангажира относимите за изясняване на делото доказателства.

С обжалвания АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. в частта, която е предмет на дължимата от съда при повторното разглеждане на делото преценка за законосъобразност, на жалбоподателката С.П.П. за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. са установени задължения за ТБО за декларирани на 26.05.1998 г. по реда на чл. 14 ЗДМТ недвижими имоти по имотни партиди, както следва:

1/

Партида № 5806101085004 – Апартаменти №№ 18 и 19 на терасовиден жилищен етаж в сграда на ул.“Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 20 и с 2, 6297 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

2/ Партида № 5806101085005 – Магазин № 2 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 21 и с 4, 2313 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

3/ Партида № 5806101085006 - Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 20 и с 2, 6297 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

4/ Партида № 5806101085007 - Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 15 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с 6, 2089 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

5/ Партида № 5806101085008 - Апартамент № 12 на тавански мансарден етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 15 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 1, ведно с 12, 8972 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

6/ Партида № 5806101085009 – Гараж № 1 в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, ведно с 2, 2941 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място.

При първоначалното разглеждане на делото от страна на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал на л. 130 – 149 от адм. дело № 1114/2021 г. на Адм. съд – Варна следните писмени доказателства: писмо рег. № МД-Т21007301ВН_001ВН/20.07.2021 г. от Служба по вписванията – Варна с приложените към него документи – нот. акт № 142, том ХХІІІ, дело № 19599/1997 г. на ВН; нот. акт № 143, том ХХІІІ, дело № 1960/1997 г. на ВН; договор за доброволна делба, вписан в СВ – Варна под № 13, том V, вх. рег. № 11686 от 11.12.1996 г. и договор за доброволна делба, вписан в СВ – Варна под № 158, том V, вх. рег. № 15177 от 21.10.1997 г. От съвкупната преценка на тези доказателства с необходимата категоричност се установява, че в процесния по АУЗД период 2012 г. – 2015 г. жалбоподателката е била носител на правото на собственост върху посочените в акта недвижими имоти, за които са й определени задълженията за ТБО. Същият факт е потвърден и от касационната инстанция с постановеното по адм. дело № 1748/2022 г. на ВАС РБ решение № 10816/28.11.2022 г. От това следва, че като титуляр на правото на собственост върху процесните по АУЗД имоти жалбоподателката е носител и на задължението за ТБО за тях, в случай, че са налице и останалите предвидени в специалния закон /ЗМДТ/ предпоставки за това.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция задължителни указания при повторното разглеждане на делото в първото съдебно заседание на 22.03.2023 г. съдът с определение изрично е указал на ответника кои факти и обстоятелства носи тежестта да докаже по делото, за да защити законосъобразността на оспорения с жалбата АУЗД в частта на установените с него задължения за ТБО.

При съобразяване на дадените указания с молба с. д. № 7209/12.05.2023 г. пълномощникът на ответника е представил по делото и съдът е приобщил към доказателствения материал в с. з. на 17.05.2023 г. без възражения от процесуалния представител на насрещната страна следните писмени доказателства:

1/ Заповед № 3825/28.10.2011 г. на кмета на община Варна за определяне границите на районите, в които през 2012 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 33 - 36 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

2/ Заповед № 4260/26.10.2012 г. на кмета на община Варна за определяне границите на районите, в които през 2013 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 37 - 40 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

3/ Заповед № 3918/30.10.2013 г. на кмета на община Варна за определяне границите на районите, в които през 2014 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 41 - 44 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

4/ Заповед № 4013/27.10.2014 г. за определяне границите на районите, в които през 2015 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 45 - 48 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

И в четирите заповеди кметът на община Варна е посочил, че за имотите, невключени в границите по заповедта, се дължи единствено такса по т. 3 – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Относно дейностите по поддържане чистотата на територията на район „Одесос“ по делото са представени и са приобщени към доказателствения материал двустранно подписани между кмета на район „Одесос“ - община Варна и „Титан АС“ ЕООД – клон Варна във връзка с Договор № Д-9200/7841/28.10.1999 г. месечни приемо-предавателни протоколи за извършени през всеки от 12-те месеца на 2012 г. дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените места, предназначени за обществено ползване, както и по почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища с калкулация на цените по тях /л. 49 – 62 вкл. от делото/.

Същите по вида си протоколи са представени и за: а/ всеки от 12-те месеца на 2013 г. /л. 63 –

87 вкл. от делото/; б/ всеки от 12-те месеца на 2014 г., изключая м. ноември 2014 г. /л. 88 – 130 вкл. от делото/ като за м. декември 2014 г. е представен и Протокол за наложена санкция на „Титан АС“ ЕООД за дейностите по поддържане чистотата на територията на район „Одесос“, представляваща 10% от договорената пълна месечна цена за всички дейности по договора за м. декември 2014 г. в размер на 19 635. 66 лв. без ДДС /л. 131 от делото/; в/ всеки от 12-те месеца на 2015 г. /л. 132

– 171 вкл. от делото/.

Наред с това ответникът е представил по делото и съдът е приобщил към доказателствения материал и следните писмени доказателства: