Определение № 23358 от 05.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23358 гр. София, 05.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110166502 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 420 и сл. Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба, подадена от ответника Ю. Л. Д., чрез процесуалния и представител адвокат И. Я., за спиране на постановеното незабавно изпълнение по издадена по ч. гр. д. 50078/2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, във връзка с което е било образувано изпълнително дело № 2144/2022 г. по описа на ЧСИ ***.

Молителят поддържа, че липсвало законово основание за ангажиране отговорността на длъжника, тъй като вземанията на банката се основавали на недействителен договор за потребителски кредит, както и на неравноправни клаузи. Ето защо моли съда да спре незабавното изпълнение, което е разпоредено в заповедна за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Искането е допустимо – същото изхожда от надлежна страна, но по същество същото се явява неоснователно.

Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

В разглеждания случай съдът приема, че не се установява да е изпълнена нито една от двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение.

На първо място, от страна на длъжника не е представено надлежно обезпечение за кредитора пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК.

От друга страна, искането за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепено 1 и с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, обосноваващи извод за недължимост на сумите по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 20.09.2016 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. От страна на длъжника не се представят никакви убедителни писмени доказателства, които да разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

Преценката на съда по чл. 420, ал. 2 ГПК се ограничава до рамките посочени по-горе и не може да обхваща действителното съществуване на изпълняемото право (в този смисъл е определение от 05.02.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1013/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Б въззивен състав, и др.).

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 420 ГПК, поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Ю. Д., чрез адв. И. Я., за спиране на постановеното незабавно изпълнение на издадената по ч. гр. д. 50078/2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с която е било образувано изпълнително дело № 2144/2022 г. по описа на ЧСИ *** с рег. № 851 в КЧСИ.

Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба пред СГС в 1седмичен срок от връчване на преписа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2