Решение № 84 от 07.04.2023, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Карнобат, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130100755 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Е. България Е. ЕАД гр. Пловдив с която това дружество чрез неговия пълномощник е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против Д. Т. Д. , с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 1 167, 79 лв. –неплатена главница представляваща равностойността на консумираната от обекта на същия потребител електрическа енергия за периода от 20.11.2020 г. до 19.02.2021 г., който обект на потребителя е с ИТН *** и се намира в гр. А. , обл. Бургас ул. *** и

2. Мораторна лихва / обезщетение за забава / в размер на сумата от 150, 34 лв. дължима се за периода от 09.01.2021 г. до 11.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд А. – 13.05. 2022 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 390 / 2022 г. по описа на Районен съд А..

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано не се явява лично в съдебно заседание негов законен или процесуален представител, но същото дружество ищец с нарочна писмена молба твърди , че ответникът Д. е извършил доброволно плащане с което е 1 погасил главницата и лихвите предмет на настоящото дело , както и направените съдебни разноски по съдебното производство , както и тези по гр.д. № 390 / 2022 г. по описа на РС А. , поради което моли съдът да се произнесе със съдебно решение с което да отхвърли така предявените от дружеството искане на основание – извършеното доброволно плащане, както и не претендира за разноски поради погасяването им.

Ответникът Д. Т. Д. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този начин не е взел становище по същите искове .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като не се явява и негов процесуален представител ,като по този начин отново не взема становище по повод на така предявените срещу него искове.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените предявени от ищеца Е. Б. Е.

ЕАД гр. Пловдив искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Д. Т. Д. съществуването в полза на ищеца Е.

България Е. ЕАД на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между ответната страна по настоящото дело и Е. България Е. ЕАД в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от страните договор с предмет доставка респ. продажба на електрическа енергия , същото горепосочено от ищеца дружество като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил респ. продал твърдяната от ищцовото дружество електрическа енергия по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получената по процесния договор от него електрическа енергия и затова в полза на ищеца респ.ищцовото дружество да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тази продадена на ответника електрическа енергия в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Е. България

Е. ЕАД в качеството му на търговец и продавач на ел.

2 енергия и ответника по делото Д. Т. Д. в качеството му купувач е сключен договор за продажба на електрическа енергия , по силата на който ищецът в качеството си на краен снабдител е продавал ел. енергия на ответника като негов клиент при публично известните общи условия затова – по силата на действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. България Е.

АЕД , одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ – 13 / 10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Същото дружество твърди , че по този начин като краен снабдител по смисъла на чл. 94 а от Закона за енергетиката е осигурявал нужната ел.енергия на обекта на ответника , като ответника е имал качеството на битов потребител като обекта му по предназначение е бил находящ се в гр. А. , Община А. , обл. Бургаска на ул. *** и последният е потребявал доставената му ел. енергия , като затова на името на ответника е бил открит клиентски номер 1000163608 и същият се е индивидуализирал с ИТН ***.Същото дружество освен това твърди още , че е предоставило респ. снабдявало обекта на ответника Д. с електрическа енергия за процесния период от 20.11.2020 г. до 19.02.2021 г. , който обект на ответника е посочен по- горе и поради това ответникът е имал задължението да заплаща доставената му и продадена му ел. енергия , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните 3 броя фактури за процесния период за дължимите се от ответника за плащане суми от които суми за потребена от ответника се явявала за плащане сумата от 1 167, 79 лв. главница явяваща се сбор от потребената от обекта на ответника през същия процесен период помесечна ел. енергия. В предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ел.енергия покупни цени по този начин ищцовото дружество е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне и продажба на ел. енергия, с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ.суми ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 390 / 2022 г. по описа на РС А. по което последният съд е издал заповед № 182 от 19.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С нея КРС е разпоредил ответника Д. Т. Д. , явяващ се длъжник по получена ел. енергия за процесния период , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Е. България Е. ЕАД гр. Пловдив дължимите се от него, горепосочени суми посочени в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 1167, 79 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 150, 34 лв. дължима се за периода от 09.01.2021 г. 11.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата , считано от датата 13.05.2022 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и направените по 3 заповедното производство съдебни разноски в размер на сумата от 75, 36 лв. представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото производство.

Тъй като същата заповед за изпълнение е била връчена директно на длъжника за да изрази становище по нея , като същият е направил възражение за недължимостта на същите горепосочени суми , по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , като съдът с нарочно определение № 465 от 10.6.2022 г. по същото ч.гр.д. № 390 / 2022 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил.

Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

По този начин с исковата молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 182 от дата 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 390 / 2022 г. по описа на Районен съд А..

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес , съдът намира , че ищецът следва да установи твърдените от него факти в исковата молба от които произтичат претендираните от него вземания и съответно да ангажира доказателства за техния размер , да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендираните размери , както и че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител респ. купувач на ел. енергия по силата на сключен между страните договор за продажба на ел. енергия. В тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

По делото ищцовото дружество е представило заявление –декларация за започването на продажба на електрическа енергия за имота на ответника с горепосочения клиентски номер 1000163608 който имот се намира на адм. адрес гр. А. ул. *** , която декларация е подадена от ответника по делото на дата 10.06.2016 г. , декларация за достъп до мрежата за същия имот подадена от същия ответник пак от дата 10.06.2016 г. , нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50 том VI рег. № 4723 дело № 798 / 04.06.2007 г. , и справка чрез отдалечен достъп по данни на физическо лице констатираща вписвания , отбелязвания и заличавания във всички служби по 4 вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 14.07.2022 г. от които писмени доказателства е видно , че ответникът Д. Д. към днешна дата е ползвател респ. е титуляр на правото на ползване на недвижимия имот находящ се в гр.

А. , обл. Бургаска ул. *** , като по този начин е доказано по един несъмнен и безспорен начин , че същият ответник като ползвател на недвижимия имот посочен в исковата молба е инициирал производство с В което е индивудуилизирал обекта си , идентифицирал се е като клиент на ищцовото дружество и е поискал да бъде снабдяван обекта му с ел. енергия по отношение на който ищцовото дружество че е доставяло и респ. продавало ел. енергия.

По делото се установи че действително същото дружество е предоставило и е продало на ответника твърдяната ел. енергия тъй като съдът приема , че са възникнали договорни отношения във връзка със снабдяването на обект на ответника с ел. енергия , с предоставянето на достъп на ответника до мрежата на дружеството и продажба на ел. енергия от страна на последното на обект на ответника. Тука съдът намира , че не е нужно да са представени доказателства в тази връзка относно това , че обекта на ответника е присъединен до разпределителната мрежа на дружеството като например договор за присъединяване и договор за продажба на ел. енергия подписани от страните по делото от които да се установи по един категоричен начин от коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по договор за доставка и покупкопродажба на електроенергия съобразно разпоредбата на чл. 17 ал.1 от Правилата за условията и реда за предостяване на достъп до електропреносната и електро разпределителната мрежи. По този начин на съдът приема , че се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по делото за предоставяне на мрежови услуги и доставка на електроенергия през процесния период за процесния обект , както и че такива реално са предоставени или доставяни . Тука следва да се посочи и следното , че за установяването на факта по доставянето на ел. енергия до обекта на ответника , ищцовото дружество е представило 3 бр. дубликати на фактури издадени от негов представител в които са обективирани претендираните вземания за доставена електрическа енергия за процесния период, както и е представена от ищцовото дружество препис – извлечение от сметката на ответника Д. като клиент и потребител на ел. енергия от ищцовото дружество. Същите не са оспорени от страните по делото , напротив ответника не ги е оспорил и е извършил плащането на същите вземания на дружеството и затова съдът намира , че едностранно подписаните от ищцовото дружество фактури в този случай обосновават по пълен и категоричен начин извод , че същите установяват извършването на доставка на електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот.