Решение № 423 от 16.05.2019, Районен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 423 гр.Кюстендил, 16.05.2019 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар Янка

Ангелова, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1862/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ПРОФИ

КРЕДИТ България"ЕООД,ЕИК *********, седалище: гр.София,бул. България № 49, бл, 53 Е, вх. В , е предявило против С.К.И.

, ЕГН **********

***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сума в размер на 1342.08 лв.,представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит №

3022714588/15.08.2017 год.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 904/2018 г.КРС,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноските от производствата Особеният представител на ответникът изразява становище за допустимост и вероятна оснвателност на исковата претенция.

КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства приема за установено следното:

От писмените доказателства по делото,а именно: стандартен европейски формуляр за предостяване на информация за потребителски кредити от 15.08.2017 год.,допълнителна преддоговорна информация,представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предостяване на информация за потребителски кредити от 15.08.2017 год.,договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ №

********** /15.08.2017 год.,СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПАКЕТ ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ от 15.08.2017 год.,Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски кредит,погасителен план към договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ

СТАНДАРТ“ № ********** /15.08.2017 год.,преводно нареждане от 15.08.2017 год. по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ

СТАНДАРТ“ № ********** /15.08.2017 год.,извлечение по сметка към договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № ********** /15.08.2017 год .,удостоверение изх.№ 20180611142737/11.06.2018 год.,изд.от Агенция по вписванията,както и от приложеното в цялост ч.гр.д.№904/2018 г.КРС се установява това,че : 1.между страните на 15.08.2017 год. е сключен договор за потребителски кредит,по силата на които ищецът като кредитор се задължил да предостави на ответницата като длъжник в заем сумата от 500.00 лв.,която последната следвало да връща при условията на договорът,погасителен план към същият и ОУ,при предоставена на ответницата преди сключване на договорът преддоговорна информация;2.между страните било сключено споразумение и за предоставяне на пакет допълнителни услуги,съгласно ОУ,при което ответникът следвало да заплати и сумата от 600.24 лв.,при ползване на някоя от посочените пет броя услуги;3.ищецът превел по банкова сметка ***.;4.ищецът подал заявление по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 904/2018 г.КРС същото за исковите суми и основания било уважено, като по реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват исковете.Не се представят по делото доказателства за това ответникът да е сторил плащания по договорът.

От установеното се налага извод за частична основателност на исковата претенция.Мотивите на съдът са следните :

Няма спор между страните и доказателствата по делото установиха ,че между страните на 15.08.2017 год. е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК . Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника- потребител задължение за връщане на предоставената парична сума. Доколкото цитираната дефиниция съдържа само задължението на кредитора, но не и на потребителя, последното би трябвало да се извлече от характеристиката на предмета на договора - в случая паричен заем - посредством общата разпоредба на чл.240,ал.1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по терминологията на ЗПК) се задължава да върне заетата сума.Договора съдържа съществени уговорки за дадената в заем сума,размера на договорената лихва, ГПР, начина на връщане на даденото в заем-кредитора е приел сумата,ведно с договорената лихва /възнаградителна по характера си/ да бъде върната на равни месечни/анюитети/ вноски в размер на 30.91 лв., всяка съдържаща в себе си част от главницата и договорената лихва, начален и краен срок на връщане,като последния съгласно погасителният план е датата 10.09.2019 год. Не се спори между страните, а това се установява и от преводното нареждане от 15.08.2017 год.,че кредитора е изпълнил задължението си по реално предаване на сумата в заем.В тежест на ответницата бе да установи изпълнението на собственото си задължение,като доказателства в тази насока не се представят,поради което същата е неизправна страна в правоотношението.Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит,реално предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане,които предпоставки в казуса не са налице за цялото вземане.Ищецът твърди, че ответницата не е платила нито една вноска,при което с просрочието и за повече от 30 календарни дни,съгласно ОУ,настъпва автоматично прекратяване на действието на договорът и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.Настоящият състав счита,че двете волеизявления са взаимно изключващи се и едновременното им съществуване представлява правен абсурд/ non sens/. Трайната съдебна практика приема,че с достигане на волеизявлението за прекратяване до насрещната страна по сделката настъпват правните му последици и то не може да бъде оттеглено и предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора ,поради и което може да бъде изменен само договор, който съществува, но не и такъв, който е прекратен. Настоящият състав на съда счита,че по отношение на кредитите, отпускани от финансовите институции,а ищцовото ТД съгласно регистрацията си и по смисъла на чл.3,ал.1,т.3