Решение № 2163 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100504216 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с входящ № 07767/02.2.2023 г. на длъжника С.

П. К. срещу отказ на ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнението, постановен по изпълнително дело № 20168440401405, към което е присъединено изпълнително дело № № 20188440403490.

Жалбоподателят поддържа, че по изпълнително дело №

20168440401405 не са извършвани действия по изпълнението от 18.5.2018 г., поради което и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл и изпълнението било прекратено по право на 25.7.2020 г,, а по изпълнително дело № 20188440403490 – на 19.2.2021 г. Извършените от взискателя и съдебния изпълнител действия в периодите до настъпване на перемпцията не прекъсвали течението на срока. Молбите на взискателя не съдържали конкретен изпълнителен способ, не било посочено конкретно имущество на длъжника, върху което да се насочи изпълнението, не били платени дължимите такси. Съдебният изпълнител не указал на взискателя да плати такси, не е извършил и поисканите действия. Моли съда да отмени постановлението и да прекрати изпълнението.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, като счита, че не е налице основание за прекратяване на изпълнението. Моли съда да я остави без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага съображения за неоснователност на жалбата, като описва всички извършени действия по изпълнението.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20168440401405 е образувано с постановление от 27.4.2016 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 27.4.2016 г. срещу С. П. К. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 9144/2012 г. на Софийски районен съд, 84 състав.

С постановление от 30.8.2016 г. са наложени възбрани върху собствени на длъжника недвижими имоти, както следва: 1/ върху апартамент № 62, вписана на 11.10.2016 г. в Служба по вписванията - гр. София; 2/ върху поземлен имот планоснимачен № 111.3, ведно с находящата се в него двуетажна масивна жилищна сграда, вписана на 12.10.2016 г. в Служба по вписванията- гр. Радомир.

С постановление от 17.05.2018 г. е разпоредено налагане на запор върху вземания на длъжника от „Първа инвестиционна банка“ АД, наложен със запорно съобщение с изх. № 026835/18.05.2018 г.

Изпълнително дело № 20188440403490 е образувано с постановление от 22.12.2018 г. по молба от 20.12.2018 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. К. въз основа на изпълнителен лист, издаден гражданско дело № 38110/2014 г. на Софийски районен съд, 58 състав. С т. 1 от постановлението за образуване на изпълнителното дело същото е съединено от съдебния изпълнител с изпълнително дело № 20168440401405, по които дела е налице идентитет на страните.

С молба № 044517/11.10.2019 г. /в която е посочен номер на и.д.

1405/2016 г./ и молба № 048240/28.10.2019 г. /в която е посочен номер на и.д.

3490/2018 г./ взиасателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С постановление от 07.12.2020 г. е насрочена дата за опис и оценка на движими вещи на длъжника на 15.1.2021 г. от 14:30 часа. Призовката не е връчена на длъжника.

С постановление от 17.05.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Е.“ ЕООД, като запорно съобщение не е връчено на работодателя, тъй като съшият не е открит.

С молба № 47082/08.11.2021 г. и с молба № 47131/08.11.2021 г. /в които е посочен номер на и.д. 3490/2018 г./. и с молба № 54521/26.11.2021 г. /в която е посочен номер на и.д. 1405/2016 г./ взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника от банки, вземания за трудово възнаграждение и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С постановление от 24.10.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „А.М.Г.'‘ ООД, като запорното съобщение е връчено на 03.11.2022 г.

С постановление от 26.10.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД и от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, като запорните съобщения са връчени на 10.11.2022 г.

С постановление от 20.12.2022 г. е насрочен опис на движими вещи на 2 длъжника, извършен на 18.1.2023 г.

С молба от 17.1.2023 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнението, което искане е оставено без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

На първо място следва да се посочи, че още с постановлението за образуване изпълнително дело № 20188440403490 е съединено служебно от съдебния изпълнител с изпълнително дело № 20168440401405 на основание чл. 213 ГПК /с оглед принципа на процесуална икономия - така на страните се спестяват разходи по изпълнителните действия/. Изпълнението продължава само по едно изпълнително дело –това с № 20168440401405, поради което и всички изпълнителни действия – на ЧСИ и страните, извършени след присъединяването, се считат извършени по изпълнително дело № 20168440401405 /но рефлектират върху изпълнението на вземанията, за които е образувано изпълнително дело № 20188440403490/.

В молбата за образуване на изпълнително дело № 20168440401405 на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.

Действията по налагане на възбрана и запор, извършени на 30.8.2016 г. и на 18.5.2018 г. във връзка с предоставените права по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, са от естество да прекъснат течението на 2- годишния период по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК /по аргумент от приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ/.

Спорен между страните е единствено въпросът дали действията на взискателя, извършени с молба № 044517/11.10.2019 г. /в която е посочен номер на и.д. 1405/2016 г./, молба № 048240/28.10.2019 г. /в която е посочен номер на и.д. 3490/2018 г./, както и действията, извършени с молба № 47082/08.11.2021 г., с молба № 47131/08.11.2021 г. /в които е посочен номер на и.д. 3490/2018 г./. и с молба № 54521/26.11.2021 г. /в която е посочен номер на и.д. 1405/2016 г./, прекъсват течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по който съдът намира следното:

3

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, съдът намира, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество. Т.е., необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години /който срок е процесуален преклузивен/, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също не е налице в периода на прилагането. Очевидно перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поискания предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение – включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните, т.е.

4 осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане – виж решение № 37 от 24.02.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 год., ІV г. о., ГК.

В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че не е налице период на двегодишно бездействие на взискателя, доколкото същият е поискал извършването на изпълнителни действия.

Срокът по чл. 433, ал. 1, т/ 8 ГПК, започнал да тече по изпълнително дело № 20168440401405 на 18.5.2018 г. /с налагането на запор/, е следвало да изтече на 18.5.2020 г., а този по изпълнително дело № 20188440403490, започнал да тече с образуването – на 20.12.2020 г. Разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ урежда спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. С оглед посочената норма и § 13 от ЗИД на ЗЗ /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, посоченият срок не е текъл за периода от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. Ето защо срокът по първото дело е изтекъл на 25.7.2020 г., а по второто – на 27.2.2021 г.