Решение № 702 от 21.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Видин, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320102116 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от „А 1 България“ ЕАД – София, чрез адв. Х.

М. против Е. Б. Й. от гр. ******, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ,чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключен договор за далекосъобщителни услуги М6559184 от 14.07.2020г.

Посочва се, че към договора са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: мобилна услуга А1 ONE M, номер 359882427458 с тарифен план 17.99 лева, мобилна услуга А1 ONE S, номер 359882050361 с тарифен план 13.99 лева, домашен телефон А1 фиксиран телефон, номер 35994923005, с тарифен план 2.99 лева. Посочва се също, че към договора е закупен и мобилен апарат Кордлес фоун А1210К – с договор от същата дата на изплащане с първоначална вноска в размер на 12.50 лева и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителен план.

Поддържа се, че за периода от 21.06.2020г. до 20.11.2020г. е било извършено изпълнение на поетите по договора задължения от страна на ищеца. Ответникът не е заплатил потребените услуги и поради това на 17.12.2020г. договорът е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни, като е начислена неустойка в общ размер от 271.13 лева.

Твърди се, че за периода от 24.07.2020г. до 07.01.2021г. ответникът дължи на ищеца суми в размер на 758.89 лева, от които 200.26 лева неплатени суми за ползвани електронни 1 съобщителни услуги, 287.50 лева – неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 271.13 лева – общ размер на неустойки. Ищецът претендира и лихва за забава в размер на 192.73 лева за периода от 09.08.2020г. до 26.06.2023г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размзер от 951.62 лева, от които 200.26 лева неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период от 21.06.2020г. до 20.11.2020г., 287.50 лева – неплатени лизингови вноски за мобилен апарат Кордлес фоун А1210К, 271.13 лева – общ размер на неустойки, 192.73 лева – мораторна лихва върху цялото вземане за периода от 09.08.2020г. до 26.06.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответникът редовно уведомен, чрез назначен особен представител, е оспорил исковите претенции като неоснователни. Направил е възражение за погасяване по давност на сумата от 200.26 лева на основание чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Направено е възражение за недължимост на претендираната неустойка, както и на претендираната мораторна лихва.

Направено е оспорване на претендирана неустойка за невърщане на предоставено устройство поради липса на представен приемо-предавателен протокол, подписан от абоната и технически екип, който инсталира устройството.

Направено е искане съдът да се произнесе по неравноправна клауза в договора, касаеща неустойка при предсрочно прекратяване от страна на мобилния оператор.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно – счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № 505728831 от 14.07.2020г., сключен между ищцовото дружество и ответника за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Към договора са сключени следните Приложения № 1, с които са уговорени услуги с тарифен план:

Приложение № 1 от 14.07.2020г. за мобилна услуга А1 ONE M, номер 359882427458 с тарифен план 17.99 лева за срок от 24 месеца,

Приложение № 1 от 20.07.2020г. за мобилна услуга А1 ONE S, номер 359882050361 с тарифен план 13.99 лева за срок от 24 месеца,

Приложение № 1 от 14.07.2020г. за фиксирана телефонна услуга А1 фикс – фиксиран телефон номер 35994923005 с тарифен план 2.99 лева за срок от 24 месеца.

Представен е и договор за продажба на изплащане от 14.07.2020г. с първоначална вноска в размер на 12.50 лева и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителен план. Представени са и два броя приемо- предавателни протокола от 14.07.2020г. за апарат Кордлес фоун А1210К и за апарат Самсунг А 10.

2

Представени са 6 броя фактури за периода от 24.07.2020г. до 23.12.2020г. за фактурирани услуги по сключените договори.

В представените приложения към договора за мобилни услуги е посочено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси / без отстъпка/, дължими до изтичане срока на договора. Посочено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между "А 1 България“ ЕАД и абонатите и потребитЕ.те на обществени мобилни наземни мрежи.

От заключението на вещото лице се установява, че дължимите се суми, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно погасяване на договорни абонаменти, са в претендираните от ищеца размери в исковата молба.

Вещото лице в заключението си е посочило и как са формирани претендираните неустойки, а именно същите са начислени в размер на три месечни абонаментни такси за процесните номера, както следва: за номер 359882427458 – 49.98 лева, за номер 359882050361- 59.97 лева и за номер 35994923005 – 7.47 лева. Останалите начислени неустойки са за отстъпка цена за устройство в общ размер от 151.71 лева.

По отношение на претендираната от ищеца сума от 287.50 лева – неплатени лизингови вноски, вещото лице е посочило, че това е неплатен остатък по фактура № 651878413/14.07.2020г. за апарат Самсунг А 10.

От приложеното ч.гр.д. № 1241/2023 г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е издал заповед № 660 от 28.06.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 758.89 лева – главница за периода от 24.07.2020г. до 07.01.2021г., включваща: сумата от 200.26 лева за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата от 287.50 лева – за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата от 271.13 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата от 192.73 лева - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ по датата, предхождаща датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 26.06.2023г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 480.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на договорни задължения по договор, сключен между кредитора и длъжника с партиден номер М6559184.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

3

По договора за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключен договор за мобилни услуги с ответника и последващи приложения към него.

Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „А 1 България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представените фактури, се установяват потребените от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответника не са ангажирани.

По договора за лизинг.

Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

От представения договор за продажба на изплащане от 14.07.2020г., се установява, че ищцовото дружество като продавач и ответника като купувач са договорили условия на продажба на вещ на разсрочено плащане при условие на наличие на сключен договор за услуги. В договора е уговорен подробен погасителен план на разсроченото плащане на вещта, но липсва индивидуализация на вещта, като е уговорено, че вещта се определя в приемо – предавателен протокол, който е неразделна част от договора.

По делото са представени два броя приемо- предавателни протокола от 14.07.2020г., както следва: за апарат Кордлес фоун А1210К и за апарат Самсунг А 10. В исковата молба претенцията на ищеца за сумата от 287.50 лева – неплатени лизингови вноски е за апарат Кордлес фоун А1210К, но в заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ е посочено, че процесната сума касае неплатен остатък за апарат Самсунг А10. Такава претенция от ищеца обаче не е заявена. При това положение искът в частта на сумата от 287.50 лева – неплатени лизингови вноски за апарат Кордлес фоун А1210К ще следва да се отхвърли, тъй като доказателства за неплащане на вноски именно за този апарат по делото не се ангажираха. Следва да се отбележи, че нито в договора за продажба на изплащане, нито в приемо-предавателните протоколи е налице яснота относно продажната цена на всеки апарат поотделно и отстъпката му. В този смисъл договорът за лизинг страда от недостатъци относно основни негови параметри и поставя купувача в неблагоприятно положение да не може да разбере какво точно дължи.

По отношение на претендираната неустойка

Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно 4 прекратяване на договорите.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.

В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените неустойки са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че ответникът дължи претендираната неустойка за номер 359882427458 в размер на 49.98 лева, за номер 359882050361 в размер на 59.97 лева и за номер 35994923005 в размер на 7.47 лева или в общ размер от 117.42 лева. В останалата част на претенцията за неустойка за отстъпка цена за устройство в общ размер от 151.71 лева, искът ще следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищецът е оставил неизяснено обстоятелството за какви отстъпки на кои устройства претендира заплащане на неустойка.

Ответникът ще следва да заплати на ищеца и лихва за забава върху уважения размер на главниците за периода от 09.08.2020г. до 26.06.2023г., която изчислена чрез програмен продукт възлиза на сумата от 95.06 лева, до който размер исковата претенция следва да се уважи, като в останалата част до претендирания размер от 192.73 лева – исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.